Кредитирането продължава да расте с висок темп и през март

Годишният ръст при фирмените заеми дава признаци на забавяне и вече е под 8%, а при тези за домакинства е 14.6%

Мария Иванова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Вълната на затягане на паричната политика от централните банки по света все още не засяга съществено кредитната активност на българския пазар. Такъв извод може да се направи от публикуваната от БНБ парична статистика към края на март 2023 г. Според данните местните банки приключват тримесечието с отпуснато финансиране за бизнеса и домакинствата на обща стойност рекордните 75.7 млрд. лв., като във всички сегменти - корпоративни, жилищни и потребителски заеми, обемите продължават да се увеличават.

Така отчетеното в края на 2022 г. свиване на портфейлите за момента остава еднократно явление, а въпреки предупрежденията на регулатори и анализатори за прегряване на пазара кредитната активност е все така висока. Някакви сигнали за забавяне все пак има, макар и да са плахи - пред последните месеци темповете на нарастване на кредитните портфейли плавно намаляват, но все още са близо до рекордните си стойности от предишния кредитен бум през 2008-2009 г. насам. В опит да охлади ентусиазма в сектора през седмицата БНБ за първи път от 15 години използва най-силния си инструмент на паричната политика и обяви повишаване на процента на задължителните минимални резерви (ЗМР), които банките трябва да поддържат. Идеята по този начин от системата да бъдат изтеглени средства, което да ограничи разполагаемия ресурс на банките за отпускане на заеми. Предвид свръхликвидността в системата обаче е трудно да се предвиди дали, кога и в каква степен стъпката на централната банка ще доведе до съществен ефект върху кредитната активност.

Поредни рекорди в очакване на захлаждането

Междувременно само за последния месец кредитите за бизнеса са се увеличили номинално с близо 153 млн. лв. Прави впечатление, че макар и да остава в положителни стойности, овърдрафтът расте доста по-скромно - през март повишението в обема му е с 46.5 млн. лв. до 14.9 млрд. лв. в сравнение със 134.4 млн. лв. номинален ръст през февруари и над 446 млн. лв. през януари. Заемите извън овърдрафта пък се увеличават със 106 млн. лв. до 26.7 млрд. лв. Така сумарно целият портфейл в сегмента расте с 0.37% на месечна база през март, което е съизмеримо с отчетените през първите два месеца на годината ръстове от малко над 0.4%. А общият обем на финансирането за бизнеса достига рекордните 41.6 млрд. лв.

Погледнато на годишна база, числата показват малко по-ясна картина на забавяне на темповете в сегмента - след като през цялата втора половина на 2022 г. фирмените заеми растяха с двуцифрени стойности, през януари ускорението слезе под 10%, а през март вече е и под 8%. Причината тези първи сигнали за успокояване да се наблюдават именно в корпоративния сегмент е в това, че голяма част от тези кредити са обвързани с Euribor и съответно по-бързо усещат ефекта от повишаването на лихвите от ЕЦБ.

При домакинствата, от друга страна, цената на заемите е в много по-голяма степен формирана на базата на лихвите по привличани от местния пазар депозити, а те за момента остават близки до историческите си дъна. Въпреки това хората продължават да насочват спестяванията си към банките, които пък продължават да търсят начини да пласират тези средства под формата на кредити. Така към края на първото тримесечие на годината нов рекорд е отчетен и в общия обем на предоставеното финансиране за домакинствата - 34.1 млрд. лв. Разпределението е 17.1 млрд. лв. ипотечни и почти 15.4 млрд. лв. потребителски заеми, като и двете числа са рекордни.

За последния месец жилищното кредитиране е нараснало номинално с 245.6 млн. лв., или 1.46%, като ръстът всъщност се ускорява спрямо отчетените през януари и февруари съответно 0.8% и 1.04%. На годишна база повишението е със 17.79%, което е най-ниският темп от началото на 2022 г., когато за първи път ускорението надхвърли 18%.

При потребителското финансиране през март портфейлите растат номинално със 190 млн. лв. Динамиката в месечните темпове на нарастване е сходна, като и тук данните сочат ускорение от началото на годината - увеличението за март е с 1.25% спрямо 0.82% през февруари и 0.61% през януари. Охлаждане обаче се вижда на годишна база - след като ноември ръстът бе надхвърлил 14%, вече четвърти пореден месец темпът остава от порядъка на 12%, като конкретно към края на март е 12.08%.

Лошите кредити продължават да намаляват

На фона на продължаващия ръст в общия обем на предоставеното от банките финансиране за фирми и индивидуални клиенти т.нар. лоши кредити продължават да намаляват. Към края на първото тримесечие на 2023 г. делът на нередовно обслужваните и преструктурирани заеми (данните в паричната статистика се различават от тези за надзорни цели) се свива до 4.72% спрямо 4.93% през февруари - рекордно ниско ниво от 2009 г. насам. В номинално изражение обемът им се свива със 127.6 млн. лв. за месец до 3.58 млрд. лв.

Разбивката по сегменти показва, че през март просрочията при фирмените заеми намаляват с 99.8 млн. лв. до 2.3 млрд. лв. Делът им общия размер на портфейлите в сегмента пък спада до 5.55% в сравнение с 5.81% месец по-рано.

При жилищното финансиране проблемните експозиции намаляват с 16.7 млн. лв. до 313.8 млн. лв. Така, след като през февруари делът им спрямо общия обем ипотеки спадна под границата от 2%, сега се понижава още повече - до 1.84%.

Потребителските кредити с проблеми в обслужването пък намаляват с 9.3 млн. лв. до 928.8 млн. лв. Сравнено с общия размер на банковите портфейли в сегмента, това прави дял 6.03% към март при 6.17% през февруари.

Към края на тримесечието паричната статистика показва разнопосочни движения в темповете на нарастване на депозитите в отделните сегменти. Ускорението при вложенията на домакинствата е с 9.4% на годишна база спрямо 8.9% месец по-рано до 73.2 млрд. лв. При спестяванията на бизнеса темпът на нарастване пък се забавя до 21.6% в сравнение с 27% през февруари, а общият обем е 41.3 млрд. лв. Общо за неправителствения сектор ръстът на депозитите към юли е с 13.1% на годишна база (14.3% месец по-рано) до 118.9 млрд. лв.