К10: Най-добрите банки на 2022 г.

Може би най-значимото явление за финансовия сектор през 2022 г. - ударното затягане на паричната политика от големите централни банки, и най-вече от ЕЦБ, също имаше минимален ефект върху българската банкова система. Тя се оказа по любопитен начин изолирана от глобалното покачване на лихвите благодарение на изобилната си свръхликвидност и продължаващия приток на депозити. За голяма част от населението банковият влог продължава да е единствена опция за насочване на спестяванията и те не са склонни да разглеждат алтернативи като взаимни фондове дори при близките до нулата лихвени нива.

Друг плюс в тази ситуация е, че това е основният им източник на ресурс и местните банки почти не се финансират от пазарите, където разбираемо и дълговото, и капиталовото финансиране се оскъпяват. Така, за разлика от колегите им в много други държави, на българските банкери не им се наложи рязко да покачват лихвите по депозити, а оттам и за тях се оказа възможно да удържат и покачването на лихвите по голяма част от кредитите за домакинствата. Дотолкова, че текущо България се оказа едно от местата в ЕС, където средностатистическият клиент може да изтегли ипотечен заем при най-изгодни условия.

Всъщност този първоначален период на затягането се оказа дори доста благотворен за оперативното представяне на банките. Докато разходите им по привлечения ресурс не се покачиха чувствително, приходите им от лихви все пак скочиха - най-вече благодарение на фирмените кредити. Те обичайно са плаващи и обвързани с 3- или 6-месечния Euribor, които от отрицателни стойности в началото на 2022 г. достигнаха съответно 2.2 и 2.7% в края й. А към март 2023 г. вече са и над 3%. Това разтваря ножицата на лихвения марж и допринася за ръста на печалбата на банките.

Така изглежда едрата картина на сектора в дванайсетата поредна класация на "Капитал" на най-добрите българските банки. В първите месеци на 2023 г. този спокоен пейзаж се запазва, макар да започва да се очертава плавно покачване на лихвите по депозити, което неминуемо ще се пренесе и при тези по кредити. Засега обаче статистиката продължава да отчита средни нива при жилищните кредити около 2.6% и нищо не вещае бързо достигане на нивата 3.5-4% в повечето страни от еврозоната, а още по-малко над 8% в Румъния, Полша и Унгария.

Липсата не само на лихвен, но и на икономически шок (ръстът на БВП е 3.4%, а безработицата остава близо до рекордно ниските си стойности) не чертае рязък скок на необслужваните заеми. Това е може би най-големият риск пред българските банки, като нужните провизии и обезценки биха могли бързо да изядат големи парчета от внушително изглеждащите печалби и капиталови буфери.

Началото на 2023 г. с банковата миникриза в САЩ и колапса на Credit Suisse показа нагледно, че в неспокойната атмосфера на паричното затягане бурите може да се появят и светкавично.

Класическата рокада

Данните от финансовите отчети за 2022 г. произведоха разместване на върха в К10. Новият стар лидер е Уникредит Булбанк, която с това челно място вече е оглавявала класацията 7 пъти. Тя измества от върха единствената друга банка, заемала топ позицията (общо 5 пъти) - ДСК, като резултатът е буквално фотофиниш. И двете банки отчитат рекордни печалби, като сумарно те надхвърлят 1 млрд. лв. и са над половината от резултата на целия сектор.

Традиционно ДСК показва силно представяне в показателите за рентабилност благодарение на добрите си позиции в банкирането на дребно и най-вече в потребителските кредити, където маржовете са по-големи. Уникредит Булбанк пък винаги демонстрира сила при показателите за стабилност благодарение и на дългогодишната си лидерска позиция в сектора по активи. Затова и като утешителна награда за ДСК може да се брои, че в края на 2022 г. тя измества конкурента си и става най-голяма банка, като балансовото й число достига почти 29 млрд. лв.

Това обаче също може да е временно, като борбата за върха се изостря и от ОББ (#4 в класацията). През 2022 г. нейният собственик, белгийската финансова група KBC, финализира покупката на българския бизнес на Райфайзенбанк (прекръстена на Кей Би Си банк България) и вече са налице и всички нужни одобрения за предстоящото сливане. Затова и в тазгодишното издание K10 ОББ е с агрегираните показатели на двете банки, които сумарно я нареждат като номер 1 по активи с почти 30 млрд. лв.

Извън това класацията на "Капитал" продължава да показва устойчивата си композиция - челните места са доминирани от банките, които са част от чужди групи, а по-малките институции с местни собственици са предимно в долната половина. Заради течащата консолидация вече броят на банките в класацията е 16 (в нея не попадат клоновете на чужди институции, както и държавната ББР), така че вече в десетката устойчиво има и местни представители.

Най-голям скок отбелязва Българско-американската кредитна банка, която се изкачва с пет позиции до #7, което е неин дебют в топ 10. Това представяне обаче е силно повлияно от еднократен ефект - в самия край на 2022 г. банката продаде и нае обратно бившата си централа на столичната ул. "Кракра" 16. Сделката е финансирана от самата БАКБ с 9 млн. евро, като операцията силно подкрепи печалбата ѝ (над 120% ръст до близо 44 млн. лв.) и капиталовите ѝ показатели.

Другата силно представяща се местна банка, въпреки че печалбата ѝ се понижава на годишна база, е ПИБ (#5), която от години полага усилия да прочиства баланса си от наследени проблеми с големи експозиции, включително и към свързани със собствениците й бизнеси. Отчасти обаче и методологията на К10, стъпваща изцяло на отчетните данни, не успява да изчисти някои изкуствени разкрасявания.

В класацията по "Ефективност и рентабилност" начело след две години прекъсване се завръща Ти Би Ай банк. Сравнително малката необанка, фокусирана основно в сравнително скъпи subprime и nearprime потребителски заеми, традиционно отчита големи маржове. А тази година резултатът ѝ е подкрепен и от 67 млн. лв. дивидент от румънското ѝ поделение за бързи кредити, което изведе печалбата ѝ до 126 млн. лв. - над 4.5 пъти ръст спрямо миналогодишния резултат.

В категорията "Стабилност и риск" също има завръщащ се лидер - Уникредит Булбанк, която миналата година беше изместена от ОББ. Като се изключи този епизод, Уникредит Булбанк неизменно е първа по тези показатели още от първото издание на К10 през 2011 г. насам.

При показателя "Устойчивост и динамика", където традиционно се наблюдават и най-съществените размествания в класацията на "Капитал", челната позиция за втора поредна година се заема от фокусираната в обслужване на малки и средни предприятия Прокредит банк.

Все по-концентриран сектор

Отвъд чистото количествено подреждане на К10 продължават и качествените изменения в банковата система. Поредицата сливания и придобивания не просто намаляват броя на играчите, но и променят динамиката между тях.

Определено оформилото се трио на върха - Уникредит Булбанк, ОББ и ДСК, има предимствата на мащаба и някак се оформят като отделна категория. Бонус за някои от тях е, че в добавка към банковата дейност биха могли да предложат и много други финансови услуги и така да извличат синергии. Това важи в голяма степен за ДСК, която в групата си разполага с лизинг, взаимни фондове, пенсионно осигуряване. ОББ има към всичко това в добавка и застраховател, като обаче продължаващото все още сливане ще я затрудни да извлече синергии в пълен мащаб.

Пощенска банка (#3 в класацията) остана извън голямата тройка на солидно разстояние. Донякъде обяснимо тя опитва да стопи дистанцията с по малки придобивания. В края на миналата година тя обяви споразумение да закупи клона на BNP Paribas Personal Finance в България, което означава портфейл от над 900 млн. лв. потребителски заеми, но дори с него ще е над 10 млрд. лв. назад от лидерите. Целите за възможни други придобивки, които съществено да променят картината, обаче значително намаляват. След приключване на течащите сливания на пазара ще останат 23 институции, като обаче над 75% от активите ще са концентрирани в топ 5.

Всичко това прави бизнес перспективите пред по-малките играчи все по-трудни. В текущата конюнктура на разширяващи се маржове и без вълна от лоши кредити натискът не се усеща. При навлизането в следващата фаза от цикъла обаче за някои от тях може да се окаже все по-предизвикателно да покриват затягащите се регулаторни изисквания, което ще е допълнителен стимул за сливания.

Играта на лихвите

Голямата неизвестна в следващите месеци ще продължи да е инфлацията и по-точно решимостта на централните банкери да се борят с нея. В започналата първа част на затягането на паричната политика миналата година и Федералният резерв, и ЕЦБ искаха да комуникират твърдост и предприеха серия ударни покачвания на лихвите. Идеята беше да се демонстрира, че дори и борбата с инфлацията да предизвика болезнено свиване на растежа и дори рецесия, това няма да промени курса.

Сега обаче тази решимост е поставена под въпрос от другата важна част в уравнението - финансовата стабилност. Покачващите се лихви взеха първите жертви в лицето на Silicon Valley Bank, a проблемите на Credit Suisse бяха различни, но така или иначе е ясно, че балансите на всяка по-уязвима институция може бързо да се окажат под натиск. Затова и очакванията на пазарите бързо се калибрираха надолу - най-малкото преди всяко ново решение за покачване на лихвите централните банкери ще трябва да претеглят и опасността да счупят нещо.

Един от най-преките канали, по които лихвеният риск се пренася в банковите отчети, е през цените на облигациите. При повишаващите се доходности те спадат и така пазарната стойност на държавните ценни книжа, а и на всякакви други инструменти с фиксиран доход, в портфейлите им спада. Банковите регулации са оставили различни възможности този риск да не се материализира веднага - голяма част от тези инвестиции се водят държани до падеж и спадът на цената им не се отразява. Ако обаче поради някаква причина се наложи те да бъдат продадени преди това, тези нереализирани загуби може да станат съвсем истински.

Тук отново българските банки са в относителна добра позиция. Точни данни за нереализираните загуби няма, но на база на информацията за портфейлите им от дългови книжа и спадовете в цените сумата със сигурност се измерва в 10-цифрени числа. Пазарът на български ДЦК е доста неликвиден, което е допълнителен риск. За сметка на това с наличната свръхликвидност в българските банки и продължаващия приток на депозити при тях перспективата да са изправени пред сериозен ликвиден натиск, който да ги принуди да продават портфейлите си, не изглежда особено вероятна. Очакваното забавяне на икономиката през 2023 г., както и евентуалното охлаждане в кредитирането дори биха помогнали по тази линия. Освен това и наличните капиталови буфери поне на ниво система изглеждат достатъчни да поемат солидни загуби по тази линия.

Към края на 2022 г. общата капиталова адекватност е 20.9%, а тази на базовия капитал от първи ред (CET1) - почти 20%. И двата показателя са комфортно над регулаторните минимуми и допълнителните изисквания на БНБ, но се понижават с по над 1.5 процентни пункта спрямо нивото от 2021 г. Тези числа обаче са, преди печалбата от миналата година да е капитализирана, така че до средата на 2023 г. нивата за банките, които не разпределят дивиденти, ще се покачат. Същевременно продължаващият ръст на кредитирането и съответно увеличаващата се сума на рисковите експозиции ще влияе негативно и банките, които са по-близо до долната граница на капиталовите изисквания, може да се окажат с ограничен потенциал за експанзия.

Годината на нереализираното евро

Другото ключово събитие за сектора безспорно е отлагането на влизането в еврозоната. Чисто оперативно и конюнктурно отказът от целевата дата 1 януари 2024 г. би трябвало да има положителен ефект за представянето на банките краткосрочно. От една страна, еднократните разходи по евроизацията на системите, която за целия сектор би се измервала в десетки милиони евро и почти пълно посвещаване на IT потенциала им за този проект, се отлагат във времето. А от друга, се удължава периодът, в който те ще могат да се радват на приходите от такси за превалутиране.

В по-дългосрочен план отлагането обаче е по-скоро негативно. Пропуснатите ползи от покачването на кредитния рейтинг и евентуалния приток на инвестиции след влизането в еврозоната не може точно да се остойностят. Като цяло по-нискорисковата и по-добре институционално уредена бизнес среда би могла да генерира чувствително по-голям обем бизнес за банковия сектор.

И още един вероятен плюс, на който ще могат да разчитат банките в следващите години, е отслабващият натиск от финтек компаниите. В годините на нулеви лихви и изобилно финансиране небанковите им конкуренти успяваха да отхапват парчета от пазара им, но това често ставаше с цената на непрекъснати загуби, покривани с нов и нов капитал. Сега, когато капиталът отново си има цена, инвеститорите са доста по-неохотни да го раздават, без да виждат ясна перспектива за рентабилност. Така че този своеобразен дъмпинг (особено при платежните услуги) ще е доста по-труден. А същевременно и за самите банки при разширяващите се лихвени приходи ще има опция да спрат и дори да обърнат тенденцията на покачване на таксите.

Дали и доколко това ще се случи е въпрос на конкуренция. Намаляващият брой банки очевидно не звучи като добра новина за клиентите, но концентрацията на голяма част от бизнеса в няколко големи съревноваващи се за лидерство играча отваря възможност и за доста ползи за потребителите на услугите им. Най-малкото мащабът предполага повече възможности и стимули за внедряване на иновации в опит да се привлекат и задържат клиенти.