К10 Банкова класация по устойчивост и динамика: Дългосрочните ползи от предвидимостта

По-плавното пренасяне на ефектите от затягащата се парична политика все още дават възможности за агресивна експанзия в сектора

Прокредит банк, чийто председател на надзорния съвет е Петър Славов, печели с добър цялостен баланс между отделните показатели.

Мария Иванова

Прокредит банк, чийто председател на надзорния съвет е Петър Славов, печели с добър цялостен баланс между отделните показатели.

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Изборът на банка доста прилича на избора на партньор - обикновено целта са дългосрочни отношения и е важно да си имате доверие. Ето защо представянето на дадена финансова институция само в една година не дава непременно ясна представа за действителното й състояние и това какво може да очаквате от нея в бъдеще. Така например еднократната печалба (или загуба) може да се дължи на извънредни обстоятелства, а агресивното завземане на пазарен дял например често носи и бъдещи рискове от необслужвани заеми.

Това е и причината в К10 да проследяваме представянето на банките не само през изминалата (в случая 2022) година, а и в поне една от категориите да поглеждаме назад и да анализираме поведението им в малко по-дълъг хоризонт от три години. Така можем да видим доколко резултатите им са устойчиви или са плод на еднократни събития. Идеята е, че липсата на резки колебания в показателите на дадена институция като цяло е свидетелство за стабилност. И обратно - ако в отделни години предприема например ударни отписвания на лоши заеми, това може да е знак, че в баланса й има подценени рискове и той не отразява коректно реалното й състояние. Показателите за устойчивост и динамика освен това са в някаква степен и ориентир за бъдещото развитие на банките - дали бизнес моделите им водят до постигане на поставените цели. Разбира се, с уговорката, че серията непредвидени шокове от последните години логично преначертаха планове и стратегии.

Показателите в категорията са разнообразни - повечето от тях са базирани на тези за стабилност или за ефективност, но са взети в динамика. Някои отчитат изменението за периода, което показва доколко банката расте, но и доколко представянето й по някои параграфи се подобрява или влошава. При друга група измерители пък се взема под внимание средната стойност за последните три години. А трети са фокусирани върху стандартното отклонение, т.е. доколко показателят прави резки и непредсказуеми движения. Така подреждането по устойчивост и динамика, от една страна, поощрява растящите банки, а от друга, дава бонус на институциите, които показват най-трайни и устойчиви резултати, т.е. такива, при които не се забелязват изненадващи скокове или спадове, което би могло да е сигнал за еднократно замаскиране на проблеми.

С високо тегло в категорията е нетният лихвен доход, който тук се разглежда като средна стойност за три години. Това позволява да се изгладят колебанията както от конкретни кампанийни или маркетингови лихвени промени, така и от последните по-резки промени около покачването на показателя през последното тримесечие на годината в резултат на по-активно затягащата се парична политика на ЕЦБ и растящия Euribor, с чиято стойност е обвързаната цената на голяма част от фирмените заеми.

Стандартното отклонение на разходите за обезценки също традиционно получава сравнително високо тегло, тъй като го смятаме за добър измерител за последователна политика. Идеята е, че нерядко някоя банка предприема ударно разчистване на баланса си, което може да е било отлагано с години - а това затруднява оценката доколко по-консервативната политика в тази посока в дадена година дава добър или лош сигнал за здравето на институцията. Така проследяването на показателя в динамика ни дава малко по-ясна картина за цялостния подход - и възможност да възнаградим предвидимата политика на банките, които регулярно и методично провизират и прочистват балансите си и така осигуряват по-малка опасност в някой момент при проверка да изскочат скелети от гардероба. Тук остава в сила уговорката, че и в тазгодишното издание на класацията отчетените стойности са малко по-високи в сравнение с обичайното за предходни години в резултат на масовото по-сериозно провизиране през 2020 г. заради пандемията. Което пък донякъде противоречи на идеята на показателя, тъй като по този начин банки с по-консервативен подход могат да отчетат по-голямо средно отклонение за последните три години и съответно да получат по-малко точки.

Обичайно при изготвянето на класацията К10 даваме малко по-ниско тегло на ръста на активите, доколкото силното им нарастване не е непременно добра новина - зад бързата експанзия често могат да стоят рискове. Така например увеличението на кредитния портфейл може да се постига с цената на занижени стандарти за отпускане на заемите, а това може да донесе бъдещи проблеми - при влошаване на икономическата обстановка финансираните по-рискови клиенти е вероятно и в по-голяма степен да се окажат в невъзможност да обслужват задълженията си. Освен това зад промяната в стойността на показателя може да стоят и недоходоносни активи или пък преоценки. За всяка банка това може да се види при допълнителни разбивки и включване на още цяла поредица допълнителни показатели, което обаче би усложнило прекалено методологията.

С доза внимание следва да се разглежда и промяната на съотношението капитал към активи. От една страна, това не е точният и регулаторно следен показател за капиталова адекватност (към датата на изготвяне на класацията тези данни все още не са налични за повечето банки), а само негово приближение. От друга, и по-важна - самото изменение може да е двузначно. В общия случай повишението на капитала спрямо активите означава повече стабилност, но над определени нива вече говори по-скоро за неефективност и невъзможност наличният ресурс да се управлява добре.

За трета поредна година в методологията на категорията "Устойчивост и динамика" сме включили и показател за ликвидност. Изчисляваме го като сумата на кеша на всяка институция (касовите наличности плюс вложенията в централни банки) и инвестициите й в ДЦК (които лесно могат да се превърнат в кеш), съпоставена с активите. Стойността е взета като средна за последните три години с идеята да се покаже кои банки системно поддържат повече ликвидност. Уговорката в случая е, че високите нива на ликвидност може да са сигнал и за неефективност и невъзможност да се пласира набраният ресурс.

Рентабилността, измерена чрез възвращаемостта на капитала, е разгледана през две различни призми - веднъж като средна геометрична и веднъж като стандартно отклонение. Или методологията дава точки по едната линия на банките, които в последните години са отчитали големи печалби, а по другата на тези, при които нямат огромни скокове и сривове в резултатите. Тежестта, която сме им дали тази година в категорията, е по-малка заради значителните колебания в печалбите на сектора през последните години - кризисното им преполовяване в белязаната от коронавируса 2020 г., рязкото им възстановяване почти до предпандемичните нива през 2021 г. и рекордно високият им размер през 2022 г.

С по-ниско тегло е и маржът на нетния доход от такси и комисиони, тъй като и значението му е по-малко в сравнение с това на лихвения доход. На фона на свитите лихвени маржове през последните години обаче той отдавна не е пренебрежим (общият му размер за банковата система през 2022 г. е 1.43 млрд. лв.), като при някои банки е и ключов приходоизточник. Сигналите от последните месеци обаче са за известно охлаждане и дори свиване в приходите по това перо в системата, а предприетите от някои от големите банки стъпки в посоката намаляване на такси вещаят и постепенно изпиляване на печалбите по тази линия в резултат на конкурентния натиск.

При този микс от показатели подреждането по "Устойчивост и динамика" често е белязано от големи размествания за разлика от останалите разрези в К10. Същевременно в тази категория сред водачите попадат и доста по-малки и бутикови институции. Това е обяснимо, защото по-малкият размер често дава възможности за по-бързо маневриране, но и показва, че ясна и фокусирана стратегия може да носи резултати дори и без мащаб. Тази година Прокредитбанк запазва челната си позиция, на която се завърна в миналогодишното издание на К10 след четиригодишна пауза. Както в и предишни издания на класацията, в които е заставала на върха, фокусираната върху обслужването на малки и средни предприятия институция печели с добър цялостен баланс между отделните показатели, като заема първото място по отношение на промяната на съотношението капитал към активи. При повечето големи банки то се свива заради комбинацията от кредитен бум и разпределяне на дивиденти.