K10 Банкова класация по стабилност и риск: Отложената лихвена заплаха

И за да е аналогията още по-пълна, повечето хора, като си купуват билет, не се водят толкова от качеството на поддръжката на самолетите на авиокомпанията, а от цена, по-малко прекачвания, удобен час или дори от това дали ще могат да хапнат сандвич с пуешко или фъстъци. Така и при банковото обслужване не са много тези, които ще се вълнуват от показатели за капиталова адекватност или ликвидност, а ще направят избора си заради лихви, такси, обслужване, реклами, удобен клон и дори лични контакти или препоръки.

Преглед на оригинала

Тук все пак в много случаи си има и оправдание - за повечето вложители спестяванията са подсигурени от държавна гаранция до 196 хил. лв., а за кредитополучателите и бизнеса трусовете в обслужващата ги банка едва ли може да е повече от временно затруднение и известни разходи за преминаване към друга. Но темата разбираемо е важна за по-големите спестители и инвеститорите, а и не само. Като цяло мениджмънт, отдаден на това да оправя финансовите неразбории, би бил по-малко фокусиран в подобряване на обслужването или внедряването на нови продукти. А освен това, както ни учи историята (а и скорошните новини), банковите проблеми често се разпространяват като зараза, така че могат да ви се отразят, дори и да ползвате услуги на друга институция.

Това са само част от причините в К10 индикаторите за стабилност да имат най-голямо тегло (45%). А в момент на подчертана уязвимост на финансовия сектор навсякъде по света те стават още по-важни.

В плен на паричното затягане

Последните няколко години минаха под знаците на неслучили се или избегнати икономически и финансови апокалипсиси. Ковид кризата заплашваше да предизвика цунами от фалити и безработица с потенциал да срине изцяло банковите системи навсякъде по света. Това обаче беше преодоляно с щедро излята ликвидност от централните банки и помощи от правителствата. Енергийните шокове и войната в Украйна също първоначално заплашваха Европа с дълбока рецесия, но постепенно отново се стигна до по-мек сценарий.

Все пак, ако на повърхността вълните не изглеждат застрашителни, под повърхността има опасни течения. Най-големият риск безспорно е инфлацията и по-специално рязкото покачване на лихвите с цел овладяването ѝ. В началната си фаза затягането на паричната политика може да изглежда безболезнено и дори да има и положителен ефект, но макар и с малко отлагане негативите започват да се усещат, и то по различни канали.

След дългите години на нулеви лихви оценката за риск беше притъпена и в търсене на доходност банките бяха принудени да финансират доста по-рискови проекти. С покачването на лихвените разходи (Euribor, към който са вързани огромната част от кредитите, за под година скочи от отрицателни нива до над 3%) е логично да се очаква и че много от тях ще изпитат проблеми да си обслужват заемите. Ръстът на лошите кредити обаче идва със забавяне. Покачващите се лихвени разходи може да са проблем и за домакинствата да си обслужват кредитите, особено като се съчетае и с икономическо забавяне и евентуално покачване на безработицата. А накрая скачащите лихви удрят и директно банковите баланси, като им носят хартиени загуби от обезценки на портфейлите от дългови книжа, които могат да се превърнат и в съвсем реални. Вече в някои пазари се усеща свиване на кредитирането и спад на цените на имотния пазар, което също е потенциален проблем за банките.

Засега нищо от това не личи в банковите данни от България. Пренасянето на покачването лихвите от ЕЦБ е доста приглушено заради свръхликвидността в местната система и през 2022 г. беше почувствано практически единствено от фирмите. А текущо българският клиент може да изтегли жилищен кредит почти най-евтино в ЕС (само в Малта и Франция статистиката отчита по-ниски нива). Очакванията са покачването да е плавно и продължаващият приток на депозити като че ли дава основание за това. Банкерите и БНБ прогнозират охлаждане (за 2022 г. ипотечните портфейли набъбнаха с 18%), но не и спад на кредитирането, а предвижданията за понижение в цените на имотите остават по-скоро екзотика, макар вече да се говори по-смело за балонизиране. Все пак данните, а и офертите на банките, далеч не показват еднакъв апетит и определено някои подхождат по-консервативно. Лихвеният риск обаче си е наличен и ситуацията може да еволюира бързо.

БНБ също многократно акцентира на тези рискове и реагира с покачване на антицикличния капиталов буфер до 1.5%, като от септември е заложено да стане и 2%. При все още наличния капиталов излишък в повечето големи банки обаче това няма особено охлаждащ ефект. А в добавка и решението на БНБ да не последва плътно ЕЦБ в затягането - тя остави лихвата по свръхрезервите на банките при нея на 0%, като така донякъде води стимулираща (или поне по-разхлабена от тази в еврозоната) политика.

Завръщане на върха

Тази година в категорията като лидер се завръща Уникредит Булбанк, след като миналата година беше изместена ОББ. В тази класация по традиция няма рязка динамика, като обичайно по-напред са банките с чужда собственост и по-големите по активи местни играчи. Като цяло размерът има значение - големите банки са по-разпознаваеми и възприемани като по-стабилни, което им позволява да се финансират по-лесно. А и банките, част от чужди банки, могат да разчитат на подкрепа от централите си, което им позволява по-лесно да разчистват балансите си от проблеми, вместо да държат скелети в гардероба.

Така че освен при резки и неочаквани загуби или системно неотчетени рискове рядко в индикаторите за стабилност се виждат големи подскоци. Със сигурност обаче има и много специфичен и неколичествен риск, който не може да се обхване и измери точно с тези показатели. Тук попада и апетитът за риск и пазарното поведение, които силно варират в сектора. Докато в лицето на несигурността някои играчи предпочетоха да затягат стандартите си, някои виждат шанс да придобият пазарен дял чрез по-смело кредитиране.

Плавната нормализация

Като най-важни сред измерителите, по които класираме банките, залагаме на чисто пазарните показатели - цената, на която могат да привличат ресурс, и цената, на която могат да го отдават. При тях в последните години разликите бяха сериозно компресирани заради изключително разхлабената политика на ЕЦБ, която натискаше доходността от всички инвестиции силно надолу - до и дори под нулата. Сега обаче вероятно ножицата ще започне отново да се разтваря и по-агресивно растящите играчи ще започнат да оферират и по-високи лихви по депозити. Към момента все още секторът демонстрира свръхликвидност, така че е малко вероятно да се види откровена война за привличане на ресурс.

Натискът нагоре идва и през доходността по други инвестиционни алтернативи. Към момента българското правителство, когато емитира петгодишни ДЦК, се финансира по-скъпо, отколкото средностатистически жилищен кредит с фиксирана лихва за пет години, което определено е аномалия. Така че запазването на ниските нива на лихви по депозити в един момент рискува да генерира отлив на ресурс, така че банките вероятно ще започнат плавно да отлепват от дъното. Това пък неминуемо ще пренесе и при кредитите.

Делът на привлечени средства от сектор "Държавно управление" в К10, без непременно да е нещо лошо, се разглежда като носител на концентрационен и политически риск. В перманентната изборна обстановка и липсата на ясна визия за управление той се усилва.

Като косвен измерител за качеството на балансите класацията ползва дела на материални и недоходоносни активи. В тази графа влизат клонове и централи, но най-вече придобити обезпечения по необслужвани кредити. Завишените нива са показателни за остатъчен риск, понякога датиращ още от кризата през 2008 г. - трудни за осребряване имоти, при чиято продажба може да се налага да се отчете загуба и които не носят текуща доходност. Освен това при срив на цените на имотите и тук обезценките ще значат загуби.

Показателят капитал към активи присъства като приближение на класическите измерители за капиталова адекватност, които към редакционното приключване на К10 не са публикувани за всички банки. Големите стойности на този измерител говорят за повече буфери и съответно дават спокойствие. Те обаче не са точен измерител за това доколко са покрити рисковите им експозиции, тъй като в съвременната регулаторна рамка банките ползват и много други инструменти като подчинен дълг.

Съотношението кредити/депозити е с малка тежест в класацията. Това беше ключов показател при предишния кредитен бум, защото показваше зависимостта на банките от финансиране от централите им. Сега обаче българската банкова система се финансира изцяло от местни депозити и този показател не индикира реалистични рискове.