Битката за бъдещето на световните плащания

Цифровите разплащания промениха националните финанси. Сега конкуренцията става глобална

Западът може да се бои от фрагментация на световната финансова инфраструктура, което позволява на нарушителите да избегнат бъдещи санкции

Ексклузивно съдържание от The Economist

Западът може да се бои от фрагментация на световната финансова инфраструктура, което позволява на нарушителите да избегнат бъдещи санкции © Reuters

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Начините, по които хората плащат, получават и превеждат пари, се промениха до неузнаваемост през последните две десетилетия. Революцията започна през 2007 г., когато M-PESA даде възможност на кенийците да извършват плащания с текстово съобщение. През 2011 г. Alipay започна плащане с QR код в Китай, система, която до голяма степен е изместила парите в брой в градовете. Оттогава насам ръководеният от държавата Unified Payments Interface (UPI) в Индия и бразилската Pix значително разшириха достъпа до финансовата система сред бедните. Употребата на банкноти и монети в световен мащаб е намаляла с една трета, електронната търговия се разраства и животът без цифрови плащания е станал немислим.

Конкуренция

След като промени начина, по който хората използват парите си в родната страна, сега надпреварата за промяната на разплащанията става глобална. Трансграничните разходи за търговия (включително туризъм) и паричните преводи ще достигнат 5 трлн. долара през тази година; плащанията между бизнесите са осем пъти повече на това. Три големи играча се борят да обработят тези огромни потоци от средства. Западната традиционна система, включително дуопола Visa - Mastercard и SWIFT, система за обмен на съобщения за банкови плащания, е доминираща. Китай е най-напредналият претендент със своите разплащателни приложения, картовата мрежа UnionPay и CIPS, по-обширната алтернатива на SWIFT. На трето място е Индия, чиято амбиция да разгърне UPI в световен мащаб е нараснала.

Конкуренцията между трите лагера бързо се засилва. Alipay вече се приема от 2.5 млн. търговци в чужбина. UnionPay стана най-голямата картова мрежа в света по обем на транзакциите и се приема от 65 млн. търговци в световен мащаб в сравнение със 100 млн. на Visa. Повечето от тях са извън Китай. Индийската UPI е свързана със сингапурската платежна система FAST, позволявайки на потребителите в двете страни да плащат в другата, използвайки своята национална платформа. Индия води преговори с други 30 страни за износ на своя платежен пакет, който ще свърже и техните системи. През ноември четири централни банки, включително китайската, успешно тестваха трансгранична система за плащане на транзакции, използваща цифрови валути на централните банки.

Употребата на банкноти и монети в световен мащаб е намаляла с една трета, електронната търговия се разраства и животът без цифрови плащания е станал немислим.

Азиатските гиганти имат няколко основания да разперят крилете си. Най-важното е да станат по-малко зависими от Запада. Руската картова мрежа "Мир", създадена след незаконното анексиране на Крим от Владимир Путин през 2014 г., ограничи щетите, нанесени от изтеглянето на Visa и Mastercard от Русия след пълномащабната ѝ инвазия в Украйна. От 2020 г. насам обемите на CIPS нараснаха рязко, подпомогнати от факта, че Русия беше почти изцяло изключена от SWIFT. Но изграждането на система, заобикаляща санкциите, не е единствената цел. Страните също така желаят да си осигурят влиянието, идващо с контрола над световната финансова инфраструктура, както и търсят по-голямо удобство за своите граждани, когато извършват международни транзакции.

Западът може да се бои от фрагментация на световната финансова инфраструктура, което позволява на нарушителите да избегнат бъдещи санкции. И все пак един по-отворен пейзаж за глобални разплащания ще бъде от полза за потребителите и бизнеса. Под натиска на конкуренцията SWIFT вече модернизира своята някога тромава система и намали почти наполовина разходите за съобщенията. Средната цена на паричен превод беше намалена с една трета през последното десетилетие, отчасти благодарение на новите финтех компании. Западните картови мрежи отдавна трябваше да бъдат разтърсени. Обичайната трансгранична такса от 1%, която начисляват (в допълнение към таксата от 1-3% за търговците), поддържа нетните маржове на цялата компания от около 50%, което е сред най-високите в света за листнати компании. Разпространението на Alipay, UPI и дори други новодошли като GrabPay в Югоизточна Азия или WhatsApp Pay, който току-що започна дейност в Сингапур и Бразилия, ще даде на потребителите други възможности.

Пазарите за вътрешни плащания имат тенденцията да са предимно за победителя, тъй като хората обичат да използват голяма мрежа с много други потребители. За трансгранични плащания потребителите и бизнесите предпочитат платежната система, която използват в собствените си държави. Тъй като става все по-лесно за търговците да приемат множество различни разплащателни варианти, промяната изглежда вероятна. Система, където хората могат да използват собствените си национални мрежи, за да плащат в чужбина, обещава да бъде по-удобна, както и по-евтина.

Разнообразие, а не разделение

Най-голяма полза ще имат страните, които останат отворени за всички платформи и им позволят да се припокриват, вместо да принуждават хората да използват националните шампиони. И въпреки че Западът ще загуби част от властта си в резултат на разпространението на алтернативи на неговите платежни системи, той ще поддържа способността си да налага най-ефективните форми на санкции - върху търговските и технологичните потоци. Цифровизацията на финансите вече е подобрила живота на милиарди. Новата глобална надпревара обещава да укрепи тези ползи.