Банки и финанси

TBI Bank не успя да пласира 50 млн. евро облигации за регулаторни цели

Към MREL емисията е имало инвеститорски интерес, но банката се е отказала заради исканата висока доходност

Николай Стоянов

TBI bank © TBI bank

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

След като наскоро опитът на ПИБ да набере 300 млн. евро чрез "зелени облигации" се провали, сега още една българска банка се сблъска с трудности на дълговите пазари. Специализираната в потребителското кредитиране Ти Би Ай банк (TBI) също се отказа от анонсираната от нея емисия за 50 млн. евро с падеж през 2026 г. И двете несъстояли се транзакции бяха започнати, за да могат институциите да отговорят на затягащите се регулаторни изисквания и по-конкретно заради предстоящото от началото на 2024 г. покачване на т.нар. Минимални изисквания за собствен капитал и приемливи задължения (MREL).

Индикативният интерес е бил достатъчен, за да може Ти Би Ай банк да пласира книжата, но търсената доходност от инвеститорите не е била приемлива за мениджмънта й. Планираната емисия имаше рейтинг Ba3 от Moody's, който попада в спекулативния сегмент от скалата на агенцията, като по неофициална информация офертите са надвишавали с няколко пункта очакванията за сделка в диапазона на около или малко над 10%.

"От самото начало не бяхме под натиск да правим тази емисия. Имахме достатъчно MREL приемливи инструменти, за да посрещнем регулаторните изисквания към януари 2024, и просто искахме предварително да си подсигурим планирания растеж. Така че когато получихме заявките и те не съответстваха на очакванията ни, решихме да не продължаваме. Разликата не беше толкова голяма, но искахме да пратим сигнал, че не сме под стрес и не бихме приели непременно всяко ниво, което пазарът поиска", коментира пред "Капитал" изпълнителният директор на TBI Лукас Турса, в чийто ресор е финансирането на банката.

Как работи MREL

Идеята зад MREL е да се гарантира, че ако се стигне до нужда от преструктуриране на проблемна банка (на жаргон - FOLTF, failing or likely to fail), няма да има нужда да се вземат пари от данъкоплатците, а акционери и кредитори ще поемат загуби и ще осигурят рекапитализирането ѝ. Донякъде подобна е ролята и на изискванията за капиталова адекватност, като двете в известна степен се припокриват, но има и разлики.

Основната е, че MREL е персонализиран. Определя се от органа за преструктуриране за всяка банка на база индивидуалните ѝ характеристики - размер, бизнес модел, източници на финансиране, рисков профил и т.н. Най-общо MREL е съставен от два компонента. Първият е капацитет за поемане на загуби (Loss Absorption Amount, LAA), което реално представляват стандартните капиталови изисквания плюс буфери и добавки, наложени от регулатора. Той може и леко да се завишава, ако се приеме, че евентуален неин фалит може да предизвика зараза. Второто е капацитет за рекапитализация (Recapitalisation Amount, RCA), което се базира на същото число като LAA, но може да бъде калибрирано нагоре или надолу по преценка на регулатора спрямо рисковия профил на банката. Ако е предвидено при проблеми тя да бъде ликвидирана, а не преструктурирана, регулаторът може дори да определи и стойност 0 за RCA. Има и още доста технически детайли, като например, че използваният капитал за покриване на буфери не може да се ползва и за изискванията по MREL.

Непокриването на MREL не е същото като капиталов недостиг и не води след себе си непременно надзорни мерки. Същевременно евентуален недостиг не е без последствия и от банките се изисква ясен план как ще го попълнят. Това освен чрез емитиране на подходящи инструменти може да става и чрез ограничаване на ръста или освобождаване от рискови активи, секюритизация и др. Според потвърдена от няколко източника на "Капитал" информация БНБ вече е дала сигнал към сектора, че е готова на известна гъвкавост (виж карето).

Рискове на растежа

TBI е сред особено агресивно растящите банки в България. Към деветмесечието на 2023 г. активите ѝ надхвърлят 2.7 млрд. лв. и се увеличават с почти 55%, или близо 1 млрд. лв., спрямо септември 2022 г. Това я подрежда 11-а по активи в страната с потенциал към края на годината да влезе и в топ 10. Тя е активна и на румънския пазар, където расте по-бързо и все повече той се превръща в основен - 57% от нейните 827 млн. евро потребителски портфейл идват оттам срещу 33% от България. Останалите 10% са разпределени между Гърция (3%), където започва да предлага заеми отскоро, както и от онлайн заеми от Литва, придобити при вътрешногрупова сделка.

Бизнес моделът ѝ е насочен към сравнително скъпо потребителско финансиране за т.нар. nearprime сегмент. Това са клиенти, които са с подобър профил от subprime (типичен пример са клиентите на компании за бързи кредити), той не им позволява да се възползват от по-ниските лихви, предлагани от повечето банки - обичайно заради по-ниски доходи, несигурна работа или проблемни моменти в кредитната им история. Така TBI успява да се позиционира в тази ниша, предлагайки чувствително по-скъпи заеми, и благодарение на това извлича и доста по-високи маржове, въпреки че предлага и едни от най-високите лихви по депозити. А съответно и в последните години обичайно е лидер по рентабилност на пазара.

Този модел на портфейл, почти изцяло съставен от необезпечени заеми, определено носи и опасности, като от банката са уверени, че адресират това с адекватен риск мениджмънт, бърз, но точен скоринг на клиентите и провизиране.

Същевременно обаче бурният растеж води със себе си и нужда от капитал и макар такъв да се генерира от печалбите, затягащите се допълнителни изисквания създават нужда да се пласират и хибридни инструменти. Банката вече прибегна до такива на два пъти с по-малки емисии на местния пазар. През 2021 г. тя набра 10 млн. евро подчинен дълг, а през 2023 г. още 10 млн. евро - специално структурирани така, че да отговарят на MREL с 9% годишен купон. И двете се търгуват на БФБ, а отделно по информация от TBI има и още 32 млн. евро частно пласирани инструменти, отговарящи на MREL при 5-7% доходност. Те са привлечени основно от други български банки и финансови институции, сред които Интернешънъл асет банк, Общинска банка и "Евроинс".

От следващата година MREL изискванията допълнително се затягат, а същевременно сумата нараства и с продължаващата експанзия на банката. В презентацията за инвеститорите се посочва, че банката си набира нужното финансиране за дейността изцяло на депозитния пазар, а излиза на капиталовите пазари единствено за да покрива регулаторните изисквания и да оптимизира капиталовата си структура. Очакванията на TBI са 2026 г. да са й нужни още 100 млн. евро приемливи инструменти за MREL, които се планираше да се набавят с облигациите - 50 млн. евро сега и още 50 млн. евро през 2024-2025 г. Сега е логично да се търси алтернативен подход, тъй като ако не бъде набавен нужният обем, това би подрязало и плановете за растеж на самата банка.

Лукас Турса обясни, че банката има и планове B и C. "В TBI отблизо следим условията и може скоро да продължим с още частни пласирания или отново да прибегнем до местния или международните пазари. Лихвите на централните банки, изглежда, достигат върха си и в някакъв момент следващата година може и да започнат да се понижават", добави той.

Голямата MREL надпревара

Проблемът с отговарянето на минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения е най-съществен за средните по размер банки в България и особено за тези, които не са част от международна банкова група. Най-големите играчи си набавят нужните инструменти от банките майки, които трябва да отговарят на консолидирано ниво, така че там пласирането реално е изместено на по-горно ниво. За най-малките пък е прието, че нямат системна важност и не подлежат на преструктуриране, така че за тях реално няма допълнителна тежест и MREL практически съвпада с изискванията им за капиталова адекватност.

За местните банки остава сами да си набавят нужното финансиране. При средните по размер сумите не са внушителни и те успяват да си осигурят средствата чрез частни пласирания, най-често сред близки лица. За по-големите като ПИБ обаче става въпрос за значителни обеми и това е причината да се търси опит да се привлекат и външни инвеститори. Това обаче се оказва предизвикателно поради рисковия им профил и неинвестиционния клас рейтинг.

TBI банк не е с местна собственост, но няма и банка майка, така че и за нея стои задачата да си набави нужния регулаторен капитал пазарно. Тя е част от регистрираната в Люксембург 4finance Group, която предлага бързи заеми на 11 пазара. Като най-голям акционер е посочен латвийският адвокат Едгарс Дупатс с малко под 30%, а до 2022 г. 49% са собственост на Вера Бойко - майка на руския милиардер Олег Бойко. След началото на войната в Украйна е предприето акционерно преструктуриране, делът на Вера Бойко е прехвърлен на членове на семейството с украински паспорти и на други лица, а към януари 2023 г. групата твърди, че свързаните лица с Олег Бойко напълно са излезли от акционерната структура на компанията. Самият той попадна в санкционни списъци на Канада и Австралия, но след заведено дело първата наскоро го извади от там.

В диалог с регулатора

"Капитал" потвърди от източници от няколко различни банки, че наскоро БНБ е пратила до тях писма, с които ги уведомява, че планираното от началото на 2024 г. затягане се отлага с малко и те ще трябва да отговарят на новите по-високи нива не от януари, а от април 2024 г. Това дава глътка въздух, но не отменя нуждата от сравнително бързо попълване на MREL. Същевременно обаче банкерите са в разговори с регулатора и за това да предприеме малко по-мек подход, тъй като досега БНБ е следвала политика да въвежда всички изисквания по темата не само максимално рано, но и в максималната позволена степен. А това е довело до значително завишени изисквания за директно поднадзорните й банки в сравнение с тези попадащи при Единния съвет за преструктуриране (SRB) - това са най-големите четири банки, които са под директен надзор на ЕЦБ. Затова и в Асоциацията на банките в България вече има функционираща работна група по темата, като в браншовата организация има разбиране и сред банките - част от международни групи, за нуждата да се лобира за по-балансиран подход.

БНБ традиционно е консервативна в надзорния си подход и прилага едни от най-високите нива на капиталови буфери, които се пренасят и в определяните от нея MREL. Например тя е приложила в голяма степен опцията да завиши изискванията чрез т.нар. market confidence charge. Идеята е да се подсигури, че при евентуално преструктуриране някои банки може да бъдат изправени и пред натиск от пазарно недоверие и съответно трябва да са допълнително капитализирани. В това, разбира се, има логика, но прилагането му води до изключително високи нива на MREL - за ПИБ от 2024 г. например показателят достига 36.4% от рисково претеглените активи спрямо 29.3% сега. При това те се оказват значително над тези на SRB, което освен че прави задачата за попълване на MREL трудна, създава и неравнопоставеност. Затова дори и представители на големите банки като цяло приемат аргументите на колегите си от по-малките и са склонни да ги подкрепят. Според банкери с промените в ръководството на БНБ от тази година регулаторът дава индикации, че е склонен да смекчи подхода.