Зад кръговото, след военните

Добре дошли в експериментариума

Изпълнителният директор на "София тех парк" Елица Панайотова отхвърля на пръсти всичко свършено до момента. "В началото на годината подписахме договора с ЕК за средствата, военните прехвърлиха земята, остават още няколко малки парчета. Миналата седмица общинският съвет разгледа и одобри новият Общ устройствен план на парка. Имаме детайлни планове на новите лаборатории, на сградите, на улиците, на екосистемата." Технопаркът пусна и обществени поръчки за строителен надзор на стойност 828 хил. лева, за оценка и съответствие на плановете и за реклама. Предстои пускането на поръчка за строителството.

Според плана две от сградите ще бъдат реконструирани - едната е огромната военна сграда, която гледа към "Цариградско шосе", която ще бъде разделена между парка и военните (виж графиката). В нея ще бъде основната администрация на парка плюс общежития за компаниите, които искат да ползват такива услуги (РЗП 11840 кв.м). Другите сгради ще бъдат "иновационен форум", където трябва да се обсъждат и обменят идеи (РЗП 5300 кв.м); лаборатории и офиси, където ще бъдат разположени 10-те одобрени лаборатории (виж списъка) и малките и средните фирми (РЗП 13000 кв.м); както и нещо, наречено

експериментариум (РЗП 4000 кв.м). Това, обяснява Панайотова, ще бъде посетителски център и музей, до който ще се стига по пешеходен мост над "Цариградско шосе". Той трябва да е "лицето" на парка и да привлича хората в него, като освен това ще има парк с изградени съоръжения, площад и 3 км алеи.

"Няма как за 3 месеца да се случи всичко. Преди нас е имало по-скоро теоретична подготовка. Не е имало екип", казва директорът на парка и изтъква, че за разлика от други големи проекти, като например метрото, тук "всичко е в едно - предпроектното проучване, сключването на договор и изпълнението са в един проект".

Държавна помощ, държавна немощ

И все пак забавяне очевидно има - договорът с ЕК е подписан през януари, а поръчките тръгват половин година по-късно. Причината за това обаче е другаде. Както обясниха от ОП "Конкурентоспособност", помощта от 50 млн. евро е пренотифицирана пред Европейската комисия за съвместимост с правилата за държавни помощи. Това означава, че българските власти са се подсигурили, като са изпратили предварително запитване до ЕК дали парите, които ще отпуснат за строежа на техпарка, няма да бъдат в нарушение на правилата на вътрешния пазар и да представляват държавна помощ. "По договора не могат да се извършват плащания, преди да е налице решение на Европейската комисия или документ с аналогична стойност, съгласно който безвъзмездната финансова помощ не представлява държавна помощ", заявиха преди месец от програмата за "Капитал".

Европейската комисия взима доста насериозно въпроса с държавната помощ заради случая с летището в Лайпциг, което е финансирано от Германия с разрешението на ЕК, но съдът после отсъжда друго (виж карето). "След този случай, дирекция "Конкурентоспособност" разглежда доста подробно всяко запитване, понякога над половин година", казва източник от ЕК за "Капитал". Но писмото за запитването от България също се е забавило много - то е пристигнало едва май месец в Брюксел, научи "Капитал". Възможно е четирите месеца забавяне да се дължат донякъде на смяната на няколко правителства и настъпилия хаос в администрацията. ОП "Конкурентоспособност" също така не е известна сред бенефициентите си като бърза или особено ефективна програма - питайте който и да било от бизнеса.

Но също така не бива да се подценява друг проблем, който тепърва ще става видим в българската администрация - липсата на достатъчно експертен капацитет. Не е тайна, че на повечето ключови места, като например оперативните програми и финансовото министерство, има твърде малко (понякога само един) експерти, които да разбират напълно правилата за държавна помощ и справянето с тях. "Всички български нотификации са закъснявали, констатира източникът от ЕК. Най-вече заради проблем с капацитета във финансовото министерство." Според него този капацитет продължава да е твърде нисък и проблемът не се взима насериозно, а и екипите търпят промяна. Това ще става все по-важен проблем, тъй като от новия програмен период администрацията ще трябва да отправя много повече подобни запитвания - освен всички инфраструктурни проекти ще трябва да се взимат предвид и публично-частните партньорства, на които ЕК разчита да се увеличат.

Случаят с технопарка показва какво се случва, когато слабият капацитет се сблъска с голям проект, който изисква доста проучване и експертиза - това е инфраструктурен проект, но в същото време и субект с икономическа дейност, който ще дава възможност на частни компании да ползват неговите услуги и ще подпомага продукти, които ще намират пазарно приложение.

Процент по процент

Въпреки забавянето Елица Панайотова и колегите й са уверени, че проектът ще стартира нормално. Авансът по него е 10%, като се очаква той да бъде преведен в следващите месец-два. Оптимистичните прогнози са, че до края на годината комисията ще излезе с положително решение относно държавната помощ и тогава всичките 50 млн. евро ще бъдат свободни за инвестиране. Тъй като е одобрен като един цял проект, следващите поръчки по него могат да се провеждат чак до 2015 г., когато е последният срок за плащания в този програмен период.

Освен това тази седмица изненадващо се оказа, че капиталът на дружеството е вдигнат от МИЕ със 7 млн. лв. до 55.2 млн. лв. чрез издаване на 7 млн. нови акции с номинална и емисионна стойност по 1 лв. Увеличението е под условие, че новите акции бъдат записани и придобити от Държавната консолидационна компания чрез парична вноска. Така в техпарка влиза нов държавен акционер, който придобива 12.68% от капитала. Решението е от последния ден на служебното правителство, а обяснението за него най-вероятно е просто: "София тех парк" има нужда от средства, за да оперира. Отчетът показва, че без 1.7 млн. лв. останалият капитал в дружеството е под формата на имоти, апортирани от военните.

Тази година полупроводници...

Обнадеждаващ знак е сътрудничеството с университетите и БАН, за което вече има подписани споразумения. Академията се е съгласила да привлича още компании в парка и да го презентира при контактите си зад граница. Десетте лаборатории също са уточнени съвместно с учените.

Положително е също така, че в парка вече обявиха планове да се преместят няколко компании. Една от най-интересните български фирми - Walltopia, която се занимава с изграждането на стени за катерене, се присъедини към проекта. "Харесах ги, когато спечелиха за най-иновативна компания в България през 2012 г.", обяснява Панайотова. Тя първоначално искала те да помогнат в създаването на стени за катерене в парка, на които работещите да могат да прекарват свободното си време. Но фирмата харесала концепцията и освен това решила да премести там не само отдела си за развойна дейност, който се занимава с изследването на материали, но и целия си многофункционален център за спорт и култура Walltopia Collider Activity Center. "По образование съм физик и науката и техниката са ми интересни. Запалих се покрай това", обяснява пред "Капитал" основателят на компанията Ивайло Пенчев. Той е харесал също така и идеята за музей на науката. "Аз си мечтаех и преди да направя такъв музей в България и си търсих съмишленици. Гледал съм подобен в Сан Франциско и той подпалва интереса към науката у децата и не само." Пенчев каза, че в момента увещава още една компания да се премести в технопарка, но не пожела да сподели подробности, преди да има съгласие.

Интересното е, че въпреки наличието на собствен парцел в "Младост", където възнамерявала да построи сградата си, сега Walltopia ще ползва само правото на строеж, което й се дава от технопарка. Това е по-скоро изключение, защото Панайотова обяснява, че по-малките и средните компании ще получават офиси, а големи компании, които искат да откриват свои развойни центрове, ще получават право на строеж. Това е направено, за да "имаме контрол върху това какво се случва вътре в парка". Подобно право ще ползва и софтуерната "Хемимонд". Тя възнамерява да построи също център в парка, където да предлага облачни услуги. Германската компания за полупроводници ZMDI пък смята да премести развойната си дейност, когато са готови сградите на технопарка. ZDMI разработват интегрални схеми, тестови програми и приложен софтуер и имат офиси във Варна и София.

Всичко това, разбира се, все още не означава, че технопаркът ще бъде успешен. Сградите не правят иновации, парковете не правят от малкия бизнес голям, а парите от ЕС не са равнозначни на частни инвестиции. Но ентусиазмът е заразителен и е важно условие за успех, а е хубаво да има място, където той да бъде споделян и развиван. Поне засега тази цел остава на дневен ред.