Интервю | Икономическият министър: Индустриалните зони трябва да са профилирани

Друга съществена причина да имаме изцяло нов екип е, че имаме нужда да преструктурираме определени финансови процеси, най-вече заради кредитната експозиция на ДКК към Българска банка за развитие. Очаквам в следващия около месец да бъде инициирана самата програма, така че до края на годината да имаме съществено намаление на кредитната експозиция на ДКК и същевременно да намалим разхода на ДКК за лихви. Другата ни цел е да бъде освободена част от активите, които в момента са използвани за обезпечение.

Какво се случва с правителствения комплекс в "София тех парк", за който ДКК плати авансово пари на строителя?

- Има един аспект, който трябва да се изчисти - има ли нужда от такъв тип съоръжение. Хубаво е в момента да имаме определена конфиденциалност, за да бъде защитен държавният интерес.

В каква посока очаквате да се развива "Ел Би булгарикум", като се има предвид, че потенциалът за лицензна дейност е недоразвит, а в същото време се залага на производство на млечни продукти?

- "Ел Би булгарикум" е добър пример за неефективно управление. Тепърва ще представим повече данни, това очакваме от борда на ДКК, след като свършат тяхната работа. Имаме няколко проблема и единият е липсата на визия - къде трябва да се развива "Ел Би булгарикум", трябва ли да се фокусираме върху производство и да повишим пазарния дял от 2%, който имаме в момента, трябва ли да работим над нови бактерии, какви са ни взаимоотношенията с наши ключови партньори като Meiji например, които през годините сме развивали. В момента тази визия я няма. Това, което ме притеснява най-много, е, че имаме един мениджърски екип, който се сменя доста често, имаме едно ноу-хау, което за мен не е защитено към момента, патентите имат определена валидност. Ако не работим над нови щамове, ако не произвеждаме нови продукти с бактериите, които вече са патентовани от "Ел Би булгарикум", това ни ограничава.

В момента правим анализ около оперативната дейност на компанията, но имаме сериозни опасения около начина на работа, на ценообразуване, на договаряне на количества. Фокусът на "Ел Би булгарикум" по-скоро трябва да е върху иновативната част на процеса, върху разширяването на международните пазари, може би диверсификация в други сектори - не само хранително-вкусовата промишленост, фармаиндустрията също има голямо приложение за продуктите на "Ел Би булгарикум". И вече за традиционните продукти, които компанията произвежда, да разчитаме на качество, на съкратена верига на доставки към крайните потребители, към гарантиране на количества, защото когато цените бяха намалени, имаше доста повишено търсене, но не можахме да му отговорим.

Сменихте и ръководството на "Национална компания индустриални зони". Какво очаквате от него и как държавните индустриални паркове ще станат по-привлекателни за инвеститорите?

- Ще се повторя, но тук отново проблем е липсата на плановост и визия за развитие на конкретните индустриални зони. Това се вижда и в "Божурище", който е основният проект на НКИЗ. Не визирам едно или друго управление, говоря за целия период на развитие на зоната, това е може би кумулативна грешка на всички. Когато се развива такъв парк, трябва да има много ясна идея към каква индустрия ще е насочен, какво изисква тя като обезпечаване. От производствена зоната "Божурище" се превърна в логистична. Няма проблем с това, ние трябва да имаме логистика, направиха се сериозни инвестиции, но когато привличаме логистични компании, а не планираме и не изграждаме инфраструктурата, за да обезпечим този процес, стигаме до ситуация, в която зоната не функционира ефективно.

Случаят с "Божурище" е точно такъв. Десет години след започване на процеса по изграждане на зоната сме в ситуация, в която тя има само един вход, който е доста ограничен, има километрични задръствания сутрин и вечер. По информация, която получихме от новия екип на НКИЗ, в момента има средно по около 10 хил. превозни средства на денонощие. Правим зоната, но нямаме път, нямаме градски транспорт до нея, в момента имаме проблеми с пречиствателната станция, нямаме необходимата електроенергия, която да обезпечи нуждите на предприятията. Ако искаме наистина да обърнем тренда и да станем по-атрактивни за инвеститорите, всичките тези неща трябва да бъдат планирани предварително, това е стандартът, който очакват инвеститорите.

В момента има средно по около 10 хил. превозни средства на денонощие към зоната в Божурище.

Какви са вариантите за достъп до зоната в Божурище и кога е реалистично да се случат?

- Има два алтернативни маршрута. Единият е този, който би излязъл на път Е80, който в момента е бул. "Европа". Това е най-краткият маршрут, но трябва да се направи модел на трафика. Другият вариант е към "Околовръстно шосе", там говорим за минимум 2 години, защото има процедури по отчуждаване, което за мен е изключително дълъг период. Говорихме с колегите да направим поне проектирането, за да започне целият процес и да сме готови, след като осигурим финансирането. За тези около 3 км ще са необходими над 50 млн. лв. Вариантът към бул. "Европа" тепърва ще го калкулираме. Там би могло да стане по-бързо заради по-малкото процедури за отчуждаване, но пък има и малко по-сложна връзка с пътя, имаме и жп линия.

Каква специализация виждате за останалите индустриални зони?

- Очакваме да ни представят задълбочен анализ и бизнес програма от ръководството на НКИЗ. Имаме, разбира се, определени насоки. За "Доброславци" фокус ще бъде автомобилната индустрия, тъй като и в момента има такива конкретни инвестиционни намерения. Визията е зоната да бъде обособена за 3 различни профила инвеститори - един по-голям инвеститор, който произвежда компоненти за електрически автомобили и има от порядъка на 1000 служители, възможност за 2 или 3 среден тип инвеститори - от порядъка на 300-400 служители и производство със застроена площ от 30-50 хил. кв.м, а една съществена част от зоната да е насочена към микро-, малки и средни предприятия, предимно български, но не само, които да станат доставчици на средните и по-големите компании. Целта ни е да бъдат свързани с основния инвеститор, за да можем да развиваме и верига за доставки, която да е в близост до основните по-големи производители.

Зоната трябва да има също така обособена част за социални дейности, центрове за обучение и преквалификация и цялата необходима инфраструктура - финансово обслужване на място, зарядни станции за електрически автомобили, възможност за изграждане на лаборатории за улеснено използване от компаниите.

За Стара Загора идеята е да се изгради зона за индустрии, които търсят по-голям брой технически подготвени кадри - нещо, което в региона на Стара Загора и Маришкия басейн имаме в момента. Така че с намаляване капацитета на мините тези компании ще могат да назначат служители. Освен терена трябва да имаме и подходящи центрове за обучение и преквалификация. Тези хора трябва да могат сравнително бързо да започнат работа в компании, които ще гарантират производство, което ще е актуално следващите поне 20-30 години - инвертори, захранвания, силова електроника, така че да можем да ползваме всички дадености на региона, експертизата на хората. Тук имаме фокус и върху различни системи за съхранение на енергия.

За Бургас предвиждаме логистични центрове, развитие по линия на средния транспортен коридор, разширението на пристанището на БМФ в момента с допълнителен контейнерен терминал. Бургас се разви като доста успешна дестинация последните години, там имаме успешно партньорство с общината, зоната се разширява. Не е достатъчно да имаме един терен и да кажем, че имаме индустриална зона. Теренът трябва да е подготвен, земята да е със съответното предназначение, устройствените планове да са направени, инфраструктурата да е предвидена, така че когато един инвеститор дойде, да не губи 2 години в различни процедури.

Северна България също е изключително важна, Русе се развива много бурно последните години чисто икономически. С очакваното присъединяване на България към Шенген връзките Север - Юг ще станат наистина приоритетни. НКИЗ има няколко терена в Северна България, включително Телиш близо до Плевен, Русе. Трябва да имаме активна визия за развитие, това не може да стане на базата на един слайд или презентация.

Как ще бъдат изпълнени тези проекти?

- Моят основен фокус ще бъде да изградим публично-частни партньорства с големи оператори, доказали се в такъв тип проекти. Те дори идват със своите клиенти инвеститори, които наемат помещения. Другата ни идея, която ще добави доста стойност към зоните, е на терените около самите индустриални паркове, по-голямата част от които са земеделски земи, да могат да бъдат изградени фотоволтаични паркове, които да бъдат свързани директно към самата зона и да осигуряват енергия за компаниите там. Това го виждаме като възможност за частни инвестиции.

Основен фокус ще бъде да изградим публично-частни партньорства с големи оператори за зоните.

Как ще се финансира изграждането на зоните, на частните партньори ли ще разчитате?

- От една страна, това е идеята на публично-частното партньорство - държавата има терени с определена концепция за развитие, с визия за допълнителните дейности около зоните, които трябва да бъдат изградени, идват частните компании и в това партньорство вече се споделят и рискът, и ползите от такъв тип дейност. Разбира се, в момента има и много опции около Плана за възстановяване и устойчивост, част от финансовия ресурс може да се ползва от там. Имаме големи финансови институции като Европейската инвестиционна банка, Европейската бака за възстановяване и развитие, които са готови също да финансират смислени проекти от такъв мащаб. Въпросът е, че ако нямаме подготвени конкретни проекти, с ясна визия, с ясните инвестиционни намерения, това не може да се случи. Затова за мен парите ще се намерят тогава, когато имаме ясно структурирана визия и заявени инвестиционни намерения. За всяка от зоните очаквам от НКИЗ анализ, бюджет и бизнес програма за следващите три години. В рамките на следващия месец трябва да сме готови с абсолютно всичко.

Как се прави в момента износът на оръжия към Украйна - продължава ли да минава през други страни или вече е директен?

- В момента българските компании нямат ограничения да изнасят директно към Украйна. Изборът обаче е на всяка една от тях. ВМЗ има подписани договори и ги изпълнява. При новите договори, които ще бъдат подписани, имаме увереността от ръководството на ВМЗ, че ще се търси възможно най-изгодният начин за българската държава.

Какви са шансовете на държавата да си запази контрола върху Пловдивския панаир и какво е положението в момента?

- Акциите са запорирани до решение на съда. Има стратегия, приета от Министерския съвет, в която се казва, че държавното участие в Пловдивския панаир не може да е под 51%. Тя е нарушена през годините, но нашата визия е, че трябва да се изпълнява. Ние не сме против публично-частните партньорства, но най-важно е да бъде защитен интересът на държавата. Искаме да има работещ панаир. В крайна сметка това е един актив на над 130 години, това е вратата на индустриализацията ни през годините. Важно е да има ефективно управление, което не го виждаме към днешна дата. Панаирът има над 100 млн. лв. загуба. Важно е и Министерството на икономиката да встъпи в ролята си на катализатор на този процес, защото в годините не сме имали никаква активна роля.

Това, което съм планирал, е да участвам на първите заседания на общинския съвет и в Пловдив, и във Варна, на които да представя част от визията ни за развитие на Пловдивския панаир. Желанието ни е той да си върне предишната слава, да имаме пак както преди години над 70 хил. посетители годишно, да имаме място, на което да представяме продуктите, произведени в България, да каним пак държави партньори, които да имат своите щандове. Наистина вярвам, че може да се случи. Надявам се чисто правните казуси в момента да не повлияят върху ефективната работа на Пловдивския панаир и точно това е целта ни.

Интервюто взе Иглика Филипова