Пощите в премеждие

Засега компанията се издължава. Влошаването на показателите на пощенския оператор обаче не дава гаранции, че плащането ще бъде безпроблемно, когато започне да се смята и главницата и вноската се увеличи шест пъти. Преди половин година министърът на транспорта Ивайло Московски направи паралел между "Български пощи" и БДЖ. "Български пощи" в момента са компанията с най-ниска производителност, най-голяма мрежа и най-много губещи клонове", заяви той. Това важи и за БДЖ, но там проблемите не се изчисляват в клонове, а във влакове. Характерно за превозвача е трудното разплащане с кредиторите и чакането на помощи от държавата. Ако сега "Български пощи" не спрат обратното финансово броене навреме, може приликите между двете компании да се увеличат.

Проблем в бъдеще време

От дружеството уточниха, че имат разработена "дългосрочна стратегия за развитие, в която са предвидени комплексни мерки за финансово стабилизиране". Сред тях са различни стратегически проекти като внедряване на интегрирано гише, оптимизация на разходи и продажба на неоперативни активи. Взимането на мерки ще е задължително, ако компанията иска да не изпадне в неплатежоспособност в бъдеще време. За момента данните в отчета й показват, че дружеството има паричен ресурс да покрива основна част от задълженията си. Свиването на пазарния й дял и продължаващото трупане на загуби обаче не й позволяват да покрива минималните изисквания по облигационния договор. Компанията вече е в нарушение на заложените за показатели от кредиторите и за да не се стигне до предсрочна изискуемост, облигационерите обсъждат варианти как да преструктурират книжата.

На събранието от 22 май са решили да отменят временно изискването дружеството да спазва заложените минимални финансови показатели за поддържане на определени съотношения на дълг към оперативна печалба и покритите на лихвените плащания с нея. Те са увеличили и лихвата по книжата с 25 базисни точки от тримесечен EURIBOR с надбавка от 363 базисни точки на тримесечен EURIBOR + 388 точки.

През следващите три месеца пък облигационерите ще обсъдят с какво да коригират временно отменените минимални показатели. Според протокола от събранието един от предложените варианти е част от дължимата сума по емисията да се депозира предварително в банката довереник като допълнително защитно средство. За целта ще бъде изготвен доклад за постъпленията на компанията и продажба на активи, както и доклад за изпълнението на условията по заема, изготвен от банката довереник.

Мащабен бизнес, мащабен казус

Ситуацията със задълженията на компанията изглеждат съвсем логични на фона на случващото се с бизнеса й и финансовите й резултати през последните години. Те са далеч под бизнес плановете й и се свиват втора поредна година. Пощите отчитат над 9 млн. лв. загуба за цялата 2011 г. при около половин милион печалба година по-рано. Влошаването се чете и през оперативна печалба преди лихва, данъци и амортизация - тя е около 50 хил. лв. спрямо 10 млн. лв. година по-рано. Ситуацията става още по-сложна през първото тримесечие на тази година, когато минусът е вече и на оперативно ниво. Нетната загуба пък набъбва три пъти от 1.2 на 3.6 млн. лв. Приходите през тримесечието се понижават с 2%  до малко над 34 млн. лв., а през цялата 2011 г. са се свили с 6% до 137 млн. лв.

Основният плюс на държавните пощи е мащабът им. Той се оказва и един от проблемите й. Компанията е в топ три на най-големите работодатели в страната. Към края на 2011 г. броят на служителите е 12 485, като в компанията тече процес на съкращаване на около 900 служители. Основна част от по-голямата загуба се дължи именно на по-високите обезщетения по започналата програма за доброволно напускане. Програмата е започнала в началото на 2012 г., като през първото тримесечие е струвала почти 3 млн. лв. от всичките 3.3 млн. лв. обезщетения на компанията. Компанията обслужва и над 1200 станции в населени места с население под определената норма, която е 800 души. Те струват на дружеството 5-10 млн. лв. на година. Въпреки че компанията има законовото право да ги закрие, решението за това ще се вземе на политическо ниво.

Ключовият проблем на пощите обаче е технологичната изостаналост в сравнение с частните конкуренти, които навлизат все по-убедително на пазара. "Метро" и "Рийдърс дайджест" намалиха разпространяваната от тях пряка пощенска реклама, а инкасираните суми от сметки за стационарните телефони също падат. От началото на 2011 г. пощенският пазар е напълно либерализиран и това позволи на петте частни пощи в страната да се борят за най-леките пратки - писмата. Като резултат държавната компания започна да губи поръчки на някои от ключовите си клиенти като НОИ, НАП, някои общини и др. Отскоро на пазара на класическата пощенска услуга навлязоха и Австрийските пощи, които купиха 26% от "МиБМ Експрес". Или казано направо - положението на държавния мастодонт тепърва ще се влошава. Основен конкурент на пощите обаче са Easy Pay и банките, като с годините опашките от пенсионери в пощенските клонове, които получават пенсиите си и плащат комуналните си услуги, ще стават все по-малки. Реалностите се менят. Добре е пощите да ги следват по-темпово.