Пари има, действайте

Първата стъпка към върха

В оформянето на българския предприемачески клуб основна роля ще изиграят двата фонда по JEREMIE за seed финансиране, т.е. инвестиращи в зародиш в идея с потенциал да се превърне в устойчив бизнес. И най-ценното: ресурс от 21 млн. евро. Фондовете се сдобиха с мениджъри едва този април, но вече работят на пълна пара. От май месец насам приемат апликации за финансиране и две седмици преди прозорецът за кандидатстване да се затвори, вече имат над 400 предложения.

Първият фонд, Eleven, ръководен от Дилян Димитров, Ивайло Симов, Даниел Томов и Джон Брандфорд с 12 млн. евро капитал, досега има над 150 кандидатури, като ще приема още до края на юни. Голяма част от тях засега са за развитие на бизнес в областта на уебуслугите (виж графиката), поясниха от eleven. Сред идеите е и проектът за глобален бюлетин за събития наречен Eventyard, който наскоро спечели конкурса 3Challenge на предприемаческия клуб Start It Smart.

Заради високия интерес eleven дори промениха леко процедурата си и организираха среща за обратна връзка с "ранните птички", които първи са кандидатствали. Като цяло обаче след края на прозореца за предложения екипът на фонда ще подбере около 25 отбора, които допълнително да се презентират на т.нар. Start-up Day. През този ден вече ще се изберат и финалистите, които да влязат в акселератора и да получат първоначално финансиране. Отделните екипи ще работят заедно под един покрив за определен период от време - в рамките на три месеца. Първоначалната инвестиция в даден проект ще е от 25 хил. евро срещу 8% от компанията, след което, ако прогресът й е добър, може да получи още до 175 хил. евро.

"Проектите, които имат най-голям шанс да бъдат одобрени, трябва да съдържат в себе си някаква визия за глобално въздействие. Ако някой търси финансиране за квартален магазин, то нашата програма не е правилна за него и бизнеса му – дори парите да влязат в употреба, менторството на Google (с които фондът си партнира - бел.ред.) няма да бъде от особена полза, нали", шеговито поясни Дилян Димитров от eleven.

Другият фонд - LAUNCHub, с партньори предприемачите Любен Белов и Тодор Брешков, засега имат над 250 кандидатури и основна част от тях са в хай-тек сферата. По думите на Белов последните дни желаещите се увеличават с по десет на час, което е задминало очакванията на екипа. Съветът им е кандидатите да подават предложенията си възможно по-рано, а не, както обикновено се случва, в края на прозореца. При LAUNCHub той ще затвори на 24 юни. След това екипът му ще подбере 15 кандидати, които да се срещнат с 60 до 80 ментора на т.нар. дълъг уикенд, насрочен за 12-15 юли. Тогава екипите ще могат да рафинират идеята си и в неделя да я презентират пред инвестиционния комитет на фонда. На база на тези презентации ще се изберат 8 до 10 проекта, които ще получат финансиране. Първоначалната минималната инвестиция е от 30 хил. евро срещу 8-10% от капитала на компанията и след това според развитието на идеята ще се преценява дали ще има допълнителен кръг от финансиране за нея.

"Отделно от това вече имаме 20 потенциални seed инвестиции, с които преговаряме", поясни Белов. Става въпрос за малко по-развити проекти, в които първоначалната инвестиция може да е и 200 хил. евро. "Става въпрос за компании, които вече имат някакъв прогрес в създаването на продукта и подобни", уточни той.

Съответно LAUNCHub ще се фокусира и върху малко по-зрелите проекти, които могат да получат и по-голямо финансиране. "Затова искаме да инвестираме в компании, които имат потенциал или да станат регионални шампиони, или големи местни играчи, за което ще трябва и повече от 200 хил. евро. Нашата роля е да намерим тези екипи и да ги заведем на правилното място да си намерят това допълнително финансиране, което ще се опитаме да направим през четирите акселератора, с които работим," каза още Белов.

Освен това за разлика от eleven LAUNCHub ще остави екипите да работят независимо, т.е. самите те ще решават как да похарчат парите, които им се дават, както и къде и как ще работят. "За нас умният предприемач взима мнения, чува различни съвети, но взима самостоятелно решенията. Нашата роля е по-скоро да им намерим правилните контакти и да им даваме съвети и подкрепа", обобщи Белов.

Затварянето на прозорците за кандидатстване сега обаче не означава, че фондовете няма повече да набират предложения. Напротив, процесът ще се повтаря в рамките на половин година, като следващите прозорци за идеи ще отворят в късната есен.

Промяната

Фактът, че има два seed фонда, всъщност означава, че младите екипи имат избор. Колкото повече опции, толкова по-добре, смята дългогодишният инвеститор и фонд мениджър Томас Хигинс. Той е сред пионерите, инвестирали в различни български бизнеси още в зародиш. Последните две години е  инициатор на наградата за млади предприемачи Empower, чрез фондацията си Empower United. В рамките на две години с помощта на корпоративни спонсори Empower инвестира в няколко малки компании в страната сума от 400 хил. лв. Сега заради старта на seed фондовете Empower преустановява инициативата. Което обаче не означава по-малко възможности за хората с идеи. Акселераторите по JEREMIE имат толкова ресурс, колкото дори конкурентите им в САЩ трудно могат да намерят от различни рискови фондове, смята Хигинс.

Затова е напълно естествено, че всички онези млади лица, които пълнеха залите на Empower, сега са се насочили към двата seed фонда. Целият им ресурс от 20 млн. евро по груба сметка може да стигне за финансиране на над 500 идеи, което е солиден гръб за предприемаческата екосистема в страната въобще. За сравнение, някои от другите големите акселератори като например Y-Combinator в САЩ, от който са тръгнали компании като Dropbox, Scribd, Bump и други, имат значително по-малък ресурс и инвестират по 18-20 хил. долара.

"Програма за seed финансиране определено може да промени правилата на играта както за сектора, така и въобще за българската икономика. Аз съм много оптимистично настроен, защото дори само няколко от проектите с такова финансиране да са успешни, ползите от тях ще имат значителен мултиплициращ ефект. Въобще според мен това са едни от най-вълнуващите времена за инвестиционната общност тук", коментира Хигинс. Да не говорим колко талантливи хора биха се върнали в България само заради тази идея, допълни той.

Нужният гръб

За да има наистина значителен ефект от seed фондовете обаче всички проекти след него ще имат нужда от гръб с по-големи възможности, които да му помогнат наистина да порасне и да стане фактор в света на бизнеса. А това са другите три финансиращи продукта по JEREMIE с приблизителен общ капитал от 150 млн. евро. За разлика от seed-овете, те от почти година имат своите мениджъри, но имат и задължението да привлекат допълнителен капитал към 80-те млн. евро, осигурени от европрограмата.

Сложната икономическа ситуация в Европа за съжаление затруднява намирането на този екстра ресурс. В момента и трите фонда продължават да са в процес на набиране на капитал, като рисковият трябва да намери допълнителни 9 млн. евро до общо 30 млн., а другите два търсят по 30 млн. евро до финален капитал от 60 млн.  евро.

"В момента сме в процес на набиране на ресурс, който се надяваме да приключи до края на годината", поясни Павлин Петков, инвестиционен мениджър в Axxess Capital, който ще ръководи фонда "Растеж". Според него предвид обстановката извън България основният източник за финансиране на подобни проекти би следвало да са и местни институционални инвеститори. Такива може да са пенсионните фондове, на които обаче не им е позволено да инвестират в компании за дялово финансиране. Всъщност пенсионните фондове отдавна се надяват на повече възможности за вложения, но за сега без успех.

Това мнение споделя и Павел Езекиев, управляващ партньор в рисковия фонд NEVEQ II. Той добавя и още една пречка пред привличането на партньори:  американските инвеститори са най-склонни да гледат към технологични инвестиции, но точно в момента Европа изглежда прекалено рискова. Към това може да се добави и традиционният проблем - българският пазар е прекалено малък и обикновено тези фондове са регионални, а не само за една страна.

Очакванията са подобни и при mezzanine фонда - Bulgaria Mezzanine Fund, който също се надява наесен да е приключил разговорите за финансиране с международни институционални инвеститори.

Това забавяне в стартирането на трите фонда за по-зрели компании обаче означава, че те ще са притиснати от времето за вложения, тъй като средствата по JEREMIE трябва да са инвестирани до 2015 г. Това означава, че ако съберат всичките 150 млн. евро, ще имат две години да ги вложат, или по 70 млн. на година, което ще е сериозно предизвикателство предвид ограничението в размера на максималната им инвестиция в дадена компания. В най-добрия случай това може да означава по около 12 сделки на година. В най-лошия - фондовете въобще не се случват и предприемачите губят опцията да се финансират с над 100 млн. евро. А България записва поредната си загуба на еврофондове.

Преглед на оригинала