Сателитите на Илън Мъск

В допълнение - SpaceX е своебразният лидер на този пазар, тъй като разполага с функциониращите ракети за многократна употреба Falcon 9 Block 5. Този факт ще намали значително разходите за реализиране на проекта. Аерокосмическата корпорация прогнозира, че ще генерира около 30 млрд. долара приходи от Starlink до 2025 г. Независимо от тези обещания обаче остават съмненията дали тези мрежи от сателити ще осигурят възвращаемост на значителните първоначални инвестиции.

Визията на Мъск

Основателят на SpaceX цели за пръв път в историята да осигури истински високоскоростен сателитен интернет, който да дава достъп до мрежата навсякъде по света. Изкуствените спътници, част от проекта Starlink, ще формират мрежа, осигуряваща бърза интернет услуга на места, където полагането на оптични кабели не е икономически изгодно, като например развиващите се пазари в Африка и Централна Азия, както и отдалечени места в САЩ.

SpaceX има планове за изстрелване на близо 12 хил. спътника, чието изпращане в Космоса е одобрено от Федералната комисия по комуникациите (FCC). Те ще бъдат позиционирани не в геостационарна орбита (на около 36 хил. км от Земята), а на височина между 340 и 550 км, правейки сигнала значително по-бърз.

Забавянето на сигнала при двупосочното предаване на данни при геостационарните сателитни системи средно е около 600 милисекунди. Спътниците в по-ниски орбити би трябвало значително да скъсят това закъснение. През юли при тестовете на сателитите в ниска орбита базираната в Лондон OneWeb регистрира забавяне на сигнала от средно 32 милисекунди. Ускорението при предаването на данни от този порядък би било от съществен интерес за финансови компании и други бизнеси, които разчитат на ултрабърза връзка с борсите за търговия.

Мъск очаква да преобърне изцяло телеком пазара, същевременно гарантирайки си многомилиардни печалби. И тъй като компанията разполага с ракети за многократна употреба, нейните разходи за извеждане в орбита вероятно ще се окажат в пъти по-ниски, отколкото на конкурентите. Милиардерът визионер неведнъж е казвал, че ресурсите от проекта Starlink ще са средствата, с които той ще финансира следващата си космическа авантюра – изпращането на хора на Марс.

С парите от Starlink ще се финансира разработката на ракета за полет до Марс Източник: Reuters

Традиционно подобни проекти са финансово изтощителни за компаниите, а много от тях дори не успяват да реализират печалба. Space X смята, че завършването на проекта Starlink може да струва над 10 млрд. долара, макар Мъск да твърди, че тази инвестиция може да носи между 30 и 50 млрд. долара годишно след завършването й през 2027 г.

Инвеститорите имат право да бъдат скептични към обещанията за наистина глобално интернет покритие и очакваната трансформация на пазара на далекосъобщенията – особено предвид факта, че повечето проекти са в ранен етап на тестване. Тепърва предстои резултатите от опитите да бъдат анализирани и така да проличи дали големите играчи са способни да изпълнят обещанията. Същевременно сателитите в ниска орбита са просто "изгряващи звезди" на този пазар. Традиционни сателитни оператори като ViaSat и Eutelsat продължават да инвестират в по-мощни геостационарни спътници в партньорство с компании като Facebook и Deutsche Telekom.

Другите големи играчи

Макар SpaceX да е своеобразен лидер на този сегмент на комуникационния бизнес, Илън Мъск далеч не е единственият с амбиции в сектора. Мрежата Starlink не е единственото бизнес начинание, което се опитва да изгради система от сателити на много ниска орбита. Главният изпълнителен директор на Amazon Джеф Безос е един от няколкото конкуренти, които планират да изпратят хиляди подобни устройства в ниска орбита.

В началото на юли онлайн гигантът поиска разрешение за изстрелване на 3236 сателита на различна височина - 784 ycтpoйcтвa щe бъдaт нa височина 590 ĸм, 1296 нa виcoчинa 610 ĸм и 1156 - 630 ĸм над Земята. Teзи caтeлити щe ocигypявaт интepнeт вpъзĸa в пpeдeлитe oт 56 гpaдyca ceвepнa шиpинa (пpиблизитeлнo цeнтъpa нa Шoтлaндия) дo 56 гpaдyca южнa шиpинa (в paйoнa нa Южнa Aмepиĸa). B тaзи oблacт живee нaд 95% oт нaceлeниeтo нa Зeмятa. Инициативата носи името Project Kuiper, но все още са налице редица въпросителни относно нея. Не е ясно дали Безос ще използва coбcтвeни caтeлити, нито как ще ги извежда в орбита. Възможно е сътрудничеството с компанията му за космически пътувания Blue Origin, но все още официална информация липсва.

Подобни намерения има и OneWeb, която се надява да започне да изстрелва по 30 спътника в ниска орбита всеки месец до края годината. Първата цел на европейската компания е изграждането на мрежа от 648 единици. Впоследствие тя планира да осигури пълно глобално търговско покритие през 2021 г., а частично обслужване още през следващата година. Досега OneWeb е изстреляла едва шест спътника. Сателитните оператори Inmarsat и Eutelsat са в ранен етап в разработката на подобни проекти, а китайският проект Hongyun се очаква да изгради мрежа от 156 сателита до 2022 г.

Предизвикателствата

Освен финансовите притеснения, свързани с тези инициативи, пред подобни проекти за мрежи от сателити в ниска орбита са налице и други предизвикателства. Те варират от регулацията им до риска от пренасищане на небосклона. SpaceX твърди, че 95% от спътниците от проекта Starlink ще изгорят в земната атмосфера, след като достигнат края на жизнения си цикъл.

Междувременно американската космическа система за наблюдение, предназначена за проследяване на спътници и отломки, се очаква да влезе в експлоатация през четвъртото тримесечие на 2019 г.

Остава въпросът кой ще регулира сателитите в ниска и много ниска орбита, но и на него липсва кратък отговор. В известен смисъл – никой. Въпреки това обаче сателитните оператори трябва да получат разрешение за изстрелване в орбита от националните комуникационни регулатори, а всеки, който смята да продава в САЩ, трябва да се яви пред (да убеди) Федералната комисия по комуникации (FCC).