Интернет от Мъск: в САЩ до седмици, скоро навсякъде

След необявена предварително тримесечна пауза от септември насам SpaceX възстанови изстрелванията на ракети със Starlink сателити. Този път те започнаха да се извършват от военната база Vandenberg в Калифорния и са предназначени за извеждане на спътници от следващо поколение в полярна орбита. Те трябва да покриват със сигнал най-северните, почти необитаеми региони на планетата, включително Аляска, субарктическа Канада и Северния полюс. Следващият старт е насрочен за тази неделя, 17 октомври, и трябва да изстреля в Космоса 51 нови Starlink-a версия 1.5.

Обновените спътници са част от втория орбитален слой на системата. Новото при тях е, че за първи път ще могат да обменят информация помежду си с лазерна връзка и без нужда от близка наземна станция. Последното е от критична важност, защото, от една страна, драстично ще намали нуждата от изграждане на наземна инфраструктура (респективно от инвестиции в нея), а, от друга, ще позволи доставката на широколентов интернет в абсолютно безлюдни региони, като например полярните области или в средата на океана. В този контекст през лятото стана ясно, че SpaceX вече води преговори с няколко водещи авиокомпании за доставка на бърз Starlink интернет на борда на самолетите им. "В процес на разработка сме на специален продукт за авиацията. Вече направихме няколко демонстрации и се стремим бързо да финализираме хардуера, за да го поставим на самолетите в близко бъдеще", коментира вицепрезидентът на SpaceX Джонатан Хофелер, който отговаря за Starlink и търговската дейност. Още през миналата година компанията на Мъск поиска лиценз за тестово инсталиране на експериментални Starlink терминали на пет самолета "Гълфстрийм".

Интернет със скоростта на светлината

От друга страна, използването на лазерни връзки между сателитите драстично ще увеличи скоростта на онлайн достъпа. "Лазерните връзки в орбита ще намалят закъснението на сигнала с поне 50% заради по-високата скорост на светлината във вакуум и по-краткия път в сравнение с подводните фиброоптични кабели", коментира Илън Мъск в своя Twitter публикация. "Рутинно постигаме скорости от порядъка на 100 гигабита в секунда", заяви по този повод и Бари Матсумори, изпълнителен директор на фирмата BridgeComm, която се занимава с оптични комуникации. И добавя: "Устремили сме се към технология, която ще е способна да постигне терабит." Според него, ако човек се опитва да предава данни със скорости над 10 гигабита в секунда чрез радиочестотния спектър, това започва да създава проблеми. "А също така свободните радиочестоти започват да привършват", обобщава той.

Според изпълнителния директор нa SpaceX Гуейн Шотуел именно добавянето на хардуер за лазерна комуникация между сателитите е довело до лятната пауза в изстрелването на Starlink в орбита. По време на космическия симпозиум в Колорадо спрингс в края на август тя призна, че терминалите за оптична връзка в орбита са "скъпи", но производството им със собствени ресурси е далеч по-изгодно в сравнение със закупуването им от външни доставчици. Според Тина Гатаоре, главен търговски директор на телеком компанията Mynaric, специализирана в тази област, все още властва схващането, че "лазерните комуникации са бутиков продукт". Целта на фирмата е да свали едно устройство под 1 млн. долара, когато става дума за масово производство за нуждите на "сателитен рояк" от поне няколкостотин спътника. Само за сравнение - себестойността на един спътник Starlink неофициално се оценява на под 500 хил. долара.

За да привлече по-бързо нови комерсиални клиенти, SpaceX също така ще трябва да увеличи производството както на нови сателити, така и на наземни потребителски терминали. За целта компанията работи по нова версия на своя сателитен приемник, която е както по-евтина, така и по-лесна за масово производство. Очаква се тя да бъде официално представена по-късно през тази година. В момента приемниците, които се използват в бета-теста и струват на клиентите $499, очевидно са на субсидирани цени. Те са базирани на антени с фазирана решетка - технология, която по принцип се използва в радарите на свръхскъпите бойни изтребители.

Начинанието също така може и да се окаже по-трудно от предвиденото в контекста на глобалната криза с доставките на чипове. За този проблем признава и изпълнителният директор на компанията Гуейн Шотуел. "Трябва да изчакаме да се успокои ситуацията с електронните компоненти, така че наистина да можем да произведем терминали за хората, които искат да ползват услугата", коментира тя още през юли. За жалост дефицитът на чипове не само не се успокоява, но според различни прогнози може да се проточи поне още една година. Което допълнително може да обърка плановете на Мъск да превърне Starlink в сравнително изгоден продукт за все повече хора в неурбанизираните райони.