Възходът на частните астронавти

Тестовият полет на капсулата Crew Dragon в околоземна орбита е началото на нова космическа надпревара, водена от корпорациите

За САЩ тестът на Crew Dragon е кулминация на близо 8-годишните усилия на NASA да възобнови способностите си за самостоятелен транспорт на хора в околоземна орбита (и отвъд) след пенсионирането на последната совалка "Атлантис" в края на 2011 г.

Момчил Милев

За САЩ тестът на Crew Dragon е кулминация на близо 8-годишните усилия на NASA да възобнови способностите си за самостоятелен транспорт на хора в околоземна орбита (и отвъд) след пенсионирането на последната совалка "Атлантис" в края на 2011 г. © SpaceX

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Макар и демонстрационен и без живи хора на борда, първият тестов полет на частната пилотирана капсула Crew Dragon до Международната космическа станция (МКС) официално отвори нова страница в историята на астронавтиката.

За САЩ той е кулминация на близо 8-годишните усилия на NASA да възобнови способностите си за самостоятелен транспорт на хора в околоземна орбита (и отвъд) след пенсионирането на последната совалка "Атлантис" в края на 2011 г. За корпорацията SpaceX на ексцентричния милиардер визионер Илън Мъск това е поредната малка стъпка по пътя към дългосрочната им голяма цел – изпращане на пилотирана мисия до Марс и последващо изграждане на колония на Червената планета.

От прагматична гледна точка обаче тестовият полет на Crew Dragon е нагледно доказателство, че приватизацията на близкия Космос в околоземна орбита не е просто научна фантастика в главите на скучаещи милиардери, а вече е научна реалност.

Въпреки че вероятно ще грабнат златния медал в надпреварата за създаването на първи частен орбитален космически кораб, SpaceX далеч не са единствените, които работят по подобен проект. Във врата им диша аерокосмическият гигант Boeing, който е другият голям печеливш от програмата за комерсиални пилотирани космически полети на NASA. През 2014 г. фирмата получава от американската държава 4.2 млрд. долара, което е почти двойно по-голямо финансиране в сравнение с отпуснатото на Мъск. Boeing също е на финалната права и през април трябва да извърши безпилотен тест на своята капсула за превоз на астронавти CST-100 Starliner.

Lockheed Martin, който също е дългогодишен гигант в този бизнес, пък работи по следващата голяма цел на щатската космическа агенция в сферата на пилотираните полети. Мегакорпорацията е в напреднал стадий по конструирането на Orion - следващия американски космически кораб, предназначени вече за междупланетни полети. Според оптимистичните прогнози негов работещ прототип ще е готов през 2021, а през 2024 г. евентуално трябва да транспортира първите астронавти до Lunar Orbital Platform-Gateway - бъдещата орбитална станция около Луната, която NASA планира да направи с подкрепата на Русия, ЕС, Япония и Канада и чието строителство трябва да започне до около 2 години.

В бизнеса с частните космически полети (и по-специално в туристическата му част) до няколко месеца предстои да се намесят още двама именити предприемачи – най-богатият човек в света и собственик на Amazon Джеф Безос и авиационния милиардер сър Ричард Брансън. Също като SpaceX, компанията на Безос Blue Origin притежава ракета за многократна употреба на име New Sheppard. Тя е способна да изстрелва пилотирана капсула отвъд пределите на атмосферата и да извършва кратък (от порядъка на 10 мин.) суборбитален полет в Космоса. Фирмата Virgin Galactic на Брансън пък вече двукратно извърши полет на границата на Космос със своя космически "самолет" VSS Unity. Само преди около две седмици суборбиталната совалка за пръв път качи на борда си и първия си пасажер – бъдещия инструктор на космическите туристи Бет Мозес.