Коя компания и сектор какви трудности среща и как решава проблемите си

Машиностроене

Спад в поръчките, трудни доставки

Значителна част от производствените предприятия в България са в сектора на машините и оборудването, като в тях работят близо 130 хил. души. Още преди няколко месеца секторът започна да усеща икономическото забавяне в Европа, за където е насочена основната част от продукцията му. По данни за януари оборотите спадат с 3-4% спрямо година по-рано, което е доста над понижението като цяло в индустрията (-0.8%).

С коронавируса ситуацията става още по-тежка. Заводите за износ пряко го усещат, като дори и по-малките поръчки все по-трудно се доставят до клиентите заради затворените граници и опашките от камиони. А трети направо затварят - справки при най-големият частен работодател "Арсенал".

"Очакваме да има допълнително намаление на поръчките, за някои от компаниите вече има", каза председателят на камарата по машиностроене Илия Келешев (на снимката). Едно от предприятията, което прави компоненти за автомобилната индустрия, вече отчита над 20% спад на поръчките и търси варианти за намалено работно време и частични съкращения на персонал. Според мениджъри от сектора очакванията са, че безработицата при всички положения ще се увеличи. "Работата на местните предприятия до голяма степен зависи от чуждестранните им контрагенти, а рецесията в света вече е факт", коментира представител на сектора.

Проблем е и как стоките им ще стигнат до западноевропейския пазар. "Една от фирмите се оплака, че дистрибутори отказват да транспортират продукцията й с камиони, защото няма как да минат границите с тези ограничения. БДЖ пък нямали достатъчно закрити вагони, за да поемат доставките й", обясни Келешев.

Пред проблем са изправени и компании, които поне засега имат достатъчно поръчки и работят на пълни обороти. Става дума за някои големи производители на компоненти за автомобилната индустрия, където по обясними причини стотици хора работят в едно помещение, а операциите на поточната линия често ги поставят близо един до друг. Това доведе до протести на работници пред няколко предприятия и риск производството да спре. В завода на "Язаки" край Димитровград във вторник около 1000 души от първа смяна отказаха да влязат в предприятието и настояха да бъдат пуснати в отпуска. Проблемът беше кризисно решен с част от хората от следващата смяна и заводът продължи да работи, но в намален състав. Не е ясно обаче дали това не застрашава изпълнението на договорите. От "Язаки" отказаха коментар.

Недоволство на работниците имаше и пред заводите на "Интегрейтид микро-електроникс" и "Сенсата технолоджис" в Ботевград, които произвеждат високотехнологични продукти и не страдат от спад на търсенето. "Няма разписана генерална процедура какво точно да правим в тази ситуация, но правим всичко възможно да защитим хората", коментира генералният мениджър на "Сенсата" Томи вер Елст (на снимката) пред bТВ.

Работодатели от райони, където са концентрирани много и големи предприятия, като Пловдив, Шумен, Стара Загора и Бургас са притеснени, че може да има бум на фалшиви болнични от работници, които се страхуват да отидат на работа.

В тази ситуация от ключово значение е адекватната реакция на държавата. Не е ясно как ще се определят предприятията, за които държавата ще покрива 60% от заплатите на застрашените от съкращения работници. Индустрията настоява и за мерки в подкрепа на експортно ориентираните фирми.

Земеделие

Презапасихме се с материали за 4 месеца. Но вече имаме откази от клиенти

Иван Иванов, управител на семейната компания "Агротайм", която се занимава със зърно, плодове, прасета, земеделска техника

В региона на Разград и Исперих, където е съсредоточен нашият бизнес, засега няма официално установени случаи на заразени с коронавирус, но хората са истински паникьосани А са минали само няколко дни от началото на епидемията.

Главният въпрос за мен е как бизнесът да продължи да функционира нормално, а не какъв е хипотетичният потенциален риск, заради който може да фалираме. Според мен прибързано се взеха крайни мерки, които неминуемо ще доведат до фалити. Миналата седмица нямахме проблем с доставките, но предстои да видим как ще е през следващата. Вече имаме отказ на хора да се срещат с наши търговски представители, хора, които отказват да ходят по полето, откази за обучения по експлоатацията на нова агротехника. Всичко това са странични ефекти, които вече се усещат, но не сме ги измервали като финансов аспект. Тепърва ще виждаме страшното заради икономическите несгоди от тези мерки.

Ние избързахме и се презапасихме с консумативи, материали, суровини за четири месеца напред, които са нужни за бизнеса ни. Особено за свинекомплекса, където са нужни храна и медикаменти. За бизнеса с плодове - поръчали сме опаковки и не очакваме неприятни изненади от тази гледна точка. Неприятно изненадани обаче сме от една българска верига, която отказа пролетната ни програма за ягодите. От веригата ни казаха, че сега се купуват само картофи, ябълки и цитруси. Ние с години работим да наложим разнообразие в плодовете и вкусовете, да отглеждаме по-интересни плодове и видяхме как хората се отпуснаха и започнаха да ги търсят. Сега заради няколко дена привнесен страх хората се върнаха към консервативното пазаруване отпреди 20 години, и то не защото имат по-малко пари.

Всички работещи в компанията (350 постоянно заети) са преминали инструктаж. Ние имаме опит със свинската чума в нашия свинекомплекс, където бяха въведени 7-стъпкови драконовски мерки за хигиена. Все още не сме пуснали служители, за да работят от вкъщи. Рано е. Ако сега ги пуснем, ще откачат от стоене вкъщи. Позицията ми е консервативна, малко като на Великобритания.

Много черни са прогнозите ми. Не се знае колко дълго ще продължат ограничителните мерки в най-стриктната им форма.

Fast food

В едни градове ни разрешават да работим, в други не. Банката ни подхожда без грам гъвкавост

Аладин Харфан, собственик на "Аладин фуудс", която има верига за дюнери и цехове за полуготови храни

Най-големият проблем в момента за компаниите в хранителния бранш е недостатъчно ясната заповед, издадена от Министерството на здравеопазването. През последните дни сме принудени да отваряме и затваряме обектите ни по няколко пъти на ден, защото не е ясно описано дали може да се приготвя храна за дома и да се дава на клиента на място през гишето. Това генерира огромни загуби, които са свързани със снабдяване, с подготовката на един ресторант за бързо хранене със заготовки и с последващото им изхвърляне. Притеснително за нас е това, че във всяка община служителите на РЗИ тълкуват заповедта различно. Затова се получава и парадоксът в един град да работят заведенията за бързо хранене, а в друг да са затворени. За голяма компания като "Аладин фуудс", която има над 800 служители, това положение на несигурност и хаос е пагубно. Ние не можем да вземаме локални мерки за различните градове. Големите структури изискват кардинални и общовалидни решения, които да се прилагат от всички звена по градовете, в които работим.

Следващото голямо притеснение, което пречи за предприемане на кризисни мерки относно служителите и дейността ни, е несигурността дали няма да се удължи срокът на заповедта за извънредно положение, както и тази за забрана да функционират заведенията. Ако сме сигурни, че ще бъде само за 15 дни, може да си позволим да пуснем служителите в платен отпуск, без да ги освобождаваме. Можем да планираме рестарт на дейността си със съответната инвестиция. В момента не го правим, защото, ако този срок бъде удължен, загубите вече ще са пагубни. Функционирането на доставки по домовете е само 10% от оборота на компанията, което е крайно недостатъчно да покрие разходите за служители, наеми, транспорт, режийни разходи, данъци и т.н. Към момента нямаме решение.

Производството ни - фабриката за преработка на пилешко месо и фурна за арабски питки, е блокирано, защото то обслужва основно контрагенти в нашия бранш. Към момента не може да се направи нито краткосрочен, нито дългосрочен план за производство и внос.

Призовавам банките да имат индивидуален подход към клиентите си и да бъдат гъвкави. В противен случай засегнатите браншове ще бъдат тотално сринати. Предлагам да се удължат сроковете за погасяване на главниците по кредити до края на извънредното положение, като добавят резерв от още един месец за компаниите, които са пряко засегнати от забраните. По този начин ще предотвратим фалитите, които се случиха при предишната криза. Към момента молбата ни към нашата банка за разсрочване на погасяването за конкретния месец я разглеждат по стандартната процедура за промяна на цялата ни кредитна позиция, което ще ни струва допълнителни 10 хил. лв. От страна на банката няма и помен от гъвкавост заради форсмажорните обстоятелства, пред които сме поставени, което съответно обезсмисля нашата молба към тях.