Как се е променила връзката на хората с работата през хилядолетията
Антрополог изследва света на труда
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Изследването на трудовия живот обикновено е доминирано от икономисти, консултанти по мениджмънт и преподаватели в бизнес училища. Така че е хубаво човек да получи и нова перспектива. Антропологът Джеймс Сузман предлага тази нова оценка в амбициозната си нова книга "Работа: История как прекарваме времето си".
Обяснението на Сузман има квазибиблейско усещане, според което ловците събирачи като племената Ju/'hoansi от Южна Африка, които той е изучавал, са живели в райската градина. Те работели само 15 часа седмично и споделяли поравно своите провизии. След което дошло "пропадането" и настъпването на земеделието, което донесло със себе си йерархични общества, неравенство, по-трудна работа и по-лош хранителен режим. Единственото, но решаващо предимство на земеделието е, че скотовъдците успели да надвият ловците събирачи чрез повече добитък и в крайна сметка ги изместили от земята.
Земеделието също донесло и промяна в манталитета. Храната понякога може и да не е достигала на ловците събирачи, но рядко им е липсвало време. Докато земеделието се движело повече от календара: време за засаждане и време за прибиране на реколтата. То също така изисквало и редовна поддръжка: плевене на растения, доене на крави и поправяне на огради. Човешкият живот станал по-регламентиран.
Сезонният характер на земеделието също имал последици. Зърното трябвало да се съхранява някъде и така контролиращите магазините се превърнали в елит. Това довело до развитието на писането, тъй като излишъкът трябвало да се търгува, а дажбите да се разпределят. Освен силози за зърно някои селскостопански общества изградили и монументални сгради като пирамидите. Това също изисквало създаването на нови професии като каменоделци и дърводелци. С течение на времето хората се събрали в градовете, което също създало специализирани професии като търговци.
Може би развитието на сложни общества е било неизбежно. Както отбелязва Сузман, сложните мозъци на хората изразходват много енергия за обработка на информация. Когато сте будни, вие постоянно търсите стимулиране и ангажираност, а когато сте лишени от информация, страдате от скука.
Този анализ помага да се обяснят съвременните навици. Ефективността на селското стопанство и експлоатацията на енергийни източници като въглища и нефт позволи на хората в развития свят да задоволят основните си нужди от храна и топлина. Но човешкият мозък трябва да се поддържа активен. Така хората започват да си поставят задачи. Първо е била Индустриалната революция, която изпраща работници във фабриките. Впоследствие автоматизацията прави производството по-ефективно на цената на много работни места.
Възходът на сектора на услугите, предполага Сузман, е начин хората да се чувстват заети, въпреки че мнозина са недоволни от работата си, смятащи я за безсмислена. Друг признак на човешката нужда за активност е фактът, че хората сега се занимават като хоби с дейности, които някога са били считани за работа (риболов, градинарство, печене).
Според него резултатът от този процес е незадоволителната връзка между хората и работните места. "Работата, която вършим, също така определя кои сме; показва бъдещите ни перспективи, диктува къде и с кого прекарваме по-голямата част от времето си; допринася за усещането за себестойност; формира много от ценностите ни и ориентира политическата ни лоялност", пише той.
Хората разглеждат безделието като грях, а трудолюбието като добродетел и учат децата, че упоритата работа ще се отплати. В днешните развити икономики обаче има несъответствие между отработеното време и паричната награда. Всъщност Сузман задава въпроса "защо позволяваме на нашите пазари да възнаграждават онези, които често имат безсмислени или паразитни роли, далеч повече от онези, които признаваме за съществени".
Тази позната критика може да е позната на много читатели. Виждането на Сузман за съвременното общество обаче не отдава заслуга на икономическия растеж. Благодарение на просперитета по-малко майки умират при раждане или бебета в ранните им години. Хората като цяло са по-високи и живеят по-дълго; имат по-високо ниво на образование и повече възможности за избор отпреди.
Икономическият растеж също така носи иновации. Майката на Bartleby беше особено благодарна за изобретяването на пералнята, което й спести цял ден от седмицата от търкане и сушене на дрехи.
Ако човечеството се беше придържало към лов и събиране, щеше да има много по-малко хора. И дори Сузман да живееше в такъв свят, нямаше да има възможност да учи антропология или да пише книги. Съвременната работа наистина може да бъде скучна - а, както показа и пандемията, също може да е и седенето у дома. Не са много хората, които биха искали да живеят живота си през 1020 г. или дори 102 000 г. пр.н.е.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
1 коментар
Четох оригинала в The Economist, преводът на места е неточен. Например "outbreed" в случая не означава, че "скотовъдците успели да надвият ловците събирачи чрез повече добитък" - а че земеделските общества са станали по-многочислени като брой хора. Изказът е малко тромав - "История как прекарваме времето си" на български език няма много смисъл. Хубаво, че се публикуват такива материали, но би трябвало да се заемат с тях преводач и коректор.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.