Интерфейс между мозъка и компютъра

Сигналите от импланти като гореописания биха могли да се използват за управление на роботизирани протези или дори на истински крайници, които мозъкът вече не може да контролира заради травма в гръбначния стълб или друг вид увреждане на нормалните нервни връзки. Такива устройства също така могат да служат и за управлението на немедицински устройства, ако някой прецени, че си струва рискът да си имплантира BCI с подобно намерение. Потенциално възможно е да се използват и за изпращане на сигнали в обратната посока, така че мозъкът да получава инструкции. Така например биха могли да се генерират електрически импулси, които да потиснат епилептичен пристъп в началния му стадий.

Имплантът на Neuralink, който е с размерите на монета от два пенса, съдържа 1000 гъвкави електрода. Всеки от тях е с диаметър, четири пъти по-малък от този на човешкия косъм. Гъвкавостта на електродите е особено важна, тъй като мозъкът се движи във вътрешността на черепната кутия. Устройството обменя информация с външния свят по безжичен път, а също така се презарежда чрез индукция. Това означава, че за разлика от предишни опити да се постави BCI, в този случай не присъстват кабели, които преминават през тъканите на тялото и могат да предизвикат инфекции.

Паралелно с разработката на подобрения интерфейс Neuralink са създали и специален робот, който извършва поставянето на импланта. Първоначално той сканира мозъка на бъдещия реципиент "с висока разделителна способност". На базата на тази информация роботът поставя електродните нишки на точното място и с прецизност, която да избегне засягането на кръвоносните съдове във въпросната зона. Това по думите на Илън Мъск намалява риска от увреждане на мозъка по време на хирургическата интервенция. Според него роботът може да постави импланта за по-малко от час, въпреки че все още не е способен да отвори черепната кутия, за да направи това. По думите му процедурата ще се извършва без нужда от пълна упойка.

Кулминацията на шоуто обаче не беше презентацията на Мъск, а пристигането на Гертруда. Нейният BCI е свързан с нервните клетки на частта от мозъка ѝ, наречена обонятелна луковица. Докато свинята души из кошарата си в търсене на храна или пък по ръцете на своите гледачи, дисплей визуализира електрическата активност, генерирана от въпросните нервни клетки в резултат на съответните стимули.

Не всички обаче са впечатлени от видяното. Андрю Джаксън, професор от Университета на Нюкасъл по въпросите на невронните интерфейси, коментира, че в презентацията няма нищо "революционно" и че сме свидетели на "качествено инженерство, но посредствена неврология". В отговор Мъск написа в Twitter, че е често срещано явление академичните среди да подценяват ползите от реализацията на идеите в практиката.

Възхищението по темата със сигурност ще се увеличи, когато и ако Neuralink подложи човешки същества на същата (или подобна) процедура, през която е преминала Гертуда. През юли имплантът на фирмата беше сертифициран като "перспективно устройство" от Американската администрация по храните и лекарствата (FDA). Това означава, че според агенцията приспособлението демонстрира потенциал (в конкретния случай за лечение на параплегия) и това ще му осигури по-бърз регулаторен преглед.

Следващото предизвикателство, с което фирмата ще трябва да се справи, е изпращането на електрически сигнали към мозъка. Според Мъск, за да се случи това, компанията ще трябва да направи задълбочено проучване, тъй като някои части на централната нервна система се нуждаят от лека електрическа стимулация, докато други трябва да получат "много ток".

Идеята на всичко това е на финала да се изгради двупосочна комуникация. Това би позволило да бъдат проучени изцяло нови територии в сферата на лечението. Освен потискането на епилептичните пристъпи според някои специалисти подобни мозъчни стимулации могат да имат ефект в борбата с тревожността и депресията. По-важно в дългосрочен план, а също и според визията на Мъск, е изграждането на връзка между човека и машината на неврологично ниво. Той се надява, че това ще ни заведе в бъдеще, където спомените могат да се даунлоудват и съхраняват на външен носител, а човешките същества могат да изградят "симбиоза" с изкуствения интелект.

Критиците обаче са притеснени, че Neuralink работи при твърде високо ниво на секретност, а визията на Мъск обещава повече, отколкото е способна да предложи. Досегашната история на технологичния милиардер обаче показва, че той прави това, което е обещал, макар и понякога не толкова бързо, колкото му се иска. До голяма степен негова заслуга е, че електромобилите достигнаха до масовия пазар. Също така той направи успешен бизнес с космически ракети, стартирайки практически от нулата. Човешкият мозък все пак е доста по-сложен от колите и дори от ракетното инженерство. Но не залагайте твърде голяма сума срещу възможността един ден визията на Мъск за свързани човешки мозъци и компютри да стане реалност.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved