Световна пандемия успя да заглуши Герхард Шмидерер. През последния четвърт век вече 70-годишният DJ Gerhard надуваше долнопробни хитове пред пияни скиори в MooserWirt, бар в австрийския ски курорт Санкт Антон. Тази година обаче тонколоните ще останат безмълвни, вместо от тях да кънти поредната интерпретация на The Final Countdown, шумния химн, изпят от шведите с дълги коси. Обичайните веселяци, танцуващи върху масите със ски обувки, също ще отсъстват. Петстотинметровият път обратно към курорта вече няма да бъде осеян с нападали в снега скиори, които са пили на твърде големи глътки.
Тази тъжна история се повтаря и в останалите близо 4 хил. ски курорта в Европа. Повечето седалкови лифтове са спрени заради пандемията. Все още остават лошите спомени от пролетта, когато огнището в Ишгъл, друг австрийски курорт, доведе до най-малко 6000 случая на заразени в повече от 40 различни страни. COVID-19 обожава ски курортите. Хората пристигат от цяла Европа в претъпканите планински селца. Скиорите по опашките за лифтовете са натъпкани близо един до друг. Съблекалните се превръщат в експлозии от пот, докато пуфтящи банкери се вмъкват в ски гащеризоните си. В баровете стават истински пиршенства. Йоделингът (вид пеене), ефективен начин за разпространение на вируса, също не е нечувано забавление. Докато богатите се забавляваха в Алпите през март, на няколкостотин мили разстояние болниците в Ломбардия се препълваха. Никой не иска да види тази гледка отново.
Съгласие за "отписването" на първите няколко седмици от европейския ски сезон, докато настоящата вълна на пандемията отмине, би трябвало да бъде безспорно. И все пак то предизвика скандал. Франция, Германия и Италия се съгласиха курортите им да останат затворени до януари. Австрия обаче беше наранена. "Няма ние да кажем на Франция кога да отвори отново Лувъра", огорчено заяви един австрийски министър. Премиерът на Бавария предупреди, че всеки, който премине границата заради няколко дни по пистите, ще бъде изправен пред 10-дневна карантина след завръщането си. В крайна сметка Австрия се примири, като забрани карането на ски до следващата година на всички без местните скиори, желаещи да карат само един ден. Това обаче беше показна битка.
Европейците карат най-много ски
Европейците карат много ски. Като цяло те прекарват около 200 млн. дни в годината върху ски - приблизително същото време, което прекарва целият останал свят заедно. Австрия, Франция и Америка натрупват подобен брой дни на пистата въпреки значителната разлика в населението си.
Карането на ски е типично европейско изобретение. Съвременната му форма се появява в Скандинавия, преди да бъде приета от авантюристите от XIX век. Скиорството е комерсиализирано в Алпите, след като практикуващите установили, че да бъдат издърпвани до върха на планината е по-приятно изживяване, отколкото да се катерят пеша. Всяка нация донася свой собствен подход към ските: опитните австрийци са известни с това, че приемат спорта сериозно; ентусиазираните, но неумели нидерландски скиори пък го приемат далеч от сериозно. Съществува определен идеал в Европа, според който е възможно да се събудиш във Франция и да обядваш в Италия. Жители от цяла Европа се откриват във всеки курорт - при условие че могат да си позволят над 1000 евро за няколко дни забавление.
Ски индустрията води до планини от пари. През зимните месеци карането на ски генерира 4% от австрийския БВП според банката ING. За сравнение - мощната германска автомобилна индустрия представлява 5% от икономиката на страната. Това обяснява защо исканията на Берлин Австрия да затвори пистите си за Коледа се приеха толкова зле. Представете си, ако австрийският канцлер беше попитал германския си колега дали има нищо против временно да затвори германската автомобилна индустрия. (Все пак съществува климатична криза, Анджела.)
За блок, който се гордее с отворените си граници, карането на ски е заплетен въпрос. Планините са неподвижни природни граници, където се подчертават въпросите за суверенитета. Правителствата в ЕС може да са обединили суверенитета си, но те ревниво пазят източниците си на доходи, дори и ако става въпрос само за ски лифтове. Ако курортите в някоя страна се блокират поради здравословни причини, друго правителство може да прибере всички останали приходи. Обикновено разпоредбите на ЕС трябва да предотвратяват подобна конкуренция между страните. Но що се отнася до ски индустрията, ЕС няма глас. А чиновниците в Брюксел се отърваха на косъм. В деликатната екосистема на Европа планинските общности се нареждат до фермерите и рибарите като почти недосегаеми застрашени видове, които трябва да бъдат защитени на всяка цена. Далеч по-добре е да оставим националните политици да поемат удара.
В крайна сметка политиката също ще плати своята цена. Френските курорти могат само да наблюдават как техните швейцарски колеги - намиращи се извън ЕС и очевидно свободни от всякакво морално задължение да не забравят съседите си - продължават да работят само няколкостотин метра надолу по долината. Никола Рубин, кметът на Шател, курорт на френската граница, украси кметството си в швейцарски знамена в знак на протест.
Тези, които искат да продължат да карат ски, имат право. Плъзгането надолу по хълм с дъски, прикрепени към краката, не е по-рисковано от гледна точка на заразяване с коронавирус, отколкото колоезденето. (Макар че да изревеш We're headin' for Venus/And still we stand tall в лицето на белгийски непознат в бар на 1300 метра надморско равнище е друг въпрос.)
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.