След Келнер

Това позволява на Келнер да основе инвестиционната си компания Prvni Privatizacni Fond (PPF), в която Попович по-късно влиза в борда на директорите. С парите започват масова рекламна кампания с участието и на известен артист, с която да убедят чехите да им предоставят боновете си. Тя е успешна и постепенно групата започва да изкупува държавни активи. Придобити са дялове в над 200 дружества, а перлата е участието в застрахователния гигант Ceska Pojistovna, където първоначално взимат 20%, а впоследствие и контрола над цялата компания.

Така е поставена и основата на днешната империя. С течение на времето PPF се разраства извън Чехия и Словакия и навлиза във все повече страни от ЦИЕ. След финансите тя разширява бизнеса си и към медиите, имотите, телекомуникациите, машиностроенето, биотехнологиите и други сектори.

От локалната към международната сцена

С излизането зад граница Келнер доказва умението си да открива възможности на най-различни места. Преструктурирането на Ceska Pojistovna дава старта на империята за потребителски финанси Home Credit, която навлиза в Русия и дори в Китай (тя е първата чуждестранна компания, получила лиценз за такава дейност в азиатската страна). През годините връзките му с Китай водят и до критики, че се опитва да се намесва в чешката външна политика. Дори се налага бизнесменът официално да отхвърли подобни обвинения, но в типично свой стил не го прави в изявление или интервю пред медиите, а в цитат в годишния отчет на PPF за 2018 г.

Успехът на Келнер е в това да покаже, че компания от често подценяван регион може да стане глобален играч. Което се доказва и от сухите факти днес за PPF: активи за над 40 млрд. евро и близо 100 хиляди служители в 25 държави на три континента (от тях около 2400 в България).

Заедно с превръщането на компанията му в глобална Петр Келнер си спечели имиджа на наднационален бизнесмен и фактор в региона, който може да си позволи да отстоява интересите си и в спорове дори с правителства. Пример за това е и навлизането на PPF в България. Групата стъпи официално тук през 2018 г. чрез придобиването на бизнеса в Централна и Източна Европа на норвежката телекомуникационна група Telenor за 2.8 млрд. евро, която освен в България оперира още в Сърбия, Черна гора и Унгария. Преди това PPF подписа споразумение с шведската MTG, тогава собственик на "Нова броудкастинг груп", за придобиване на медийната група за 185 млн. евро. Сделката обаче беше спряна от Комисията за защита на конкуренцията със странни доводи, че телевизията имала "голям пазарен дял".

Според информация на "Капитал" на Келнер е било предложено да стане съдружник с местен бизнесмен в "Нова телевизия", но той е отказал. Малко след това братя Домусчиеви купиха медийната група (която пък продадоха неотдавна на United Group). Въпреки пречките от страна на държавата Келнер все пак навлезе на българския телевизионен пазар. Това стана, след като PPF придоби Central European Media Enterprises (CME), която притежава втората най-голяма медийна група в България - "БТВ медиа груп" и телевизии в още четири държави - Румъния, Чехия, Словакия и Словения. По този начин Келнер получи комбинация от медиа и телеком в България.

Дни след смъртта му коментарите в местните медии се фокусират върху факта колко непознат по свое желание остава всъщност Петр Келнер въпреки огромната си бизнес империя.

"За съжаление огромното му влияние върху чешкото общество остана скрито. Ако съдим по последните изявления в годишните доклади на PPF, в които се говори за чешките корени на компанията, за свободата и отговорността, може би той беше готов да промени това", коментира в своя статия главният редактор на чешкото издание на Forbes Петр Симунек. Той прави паралел с оставеното след друга икона на чешкия бизнес - Томаш Бата, който също загива трагично на 56 години през 1932 г. при самолетна катастрофа, и е бил водеща фигура в модернизацията и налагането на иновации в чешките икономика и обществен живот.

Наследникът на Келнер

Според източници от PPF, цитирани от чешкото издание на Forbes, Келнер е участвал тясно във вземането на всички бизнес решения и е управлявал компанията като семейна, като се е допитвал до кръг от доверени хора. Смъртта му поставя въпросителни както около много текущи сделки като придобиването на контрола над чешката банка Moneta Money Bank, така и въобще върху бъдещето на PPF без естествения му лидер.

Ладислав Бартоничек Фотограф : Цветелина Белутова

Ето защо официалното съобщение за наследника му имаше за цел да успокои поне на първо време страстите. От PPF заявиха, че Ладислав Бартоничек ще "управлява всички дейности на PPF от името на Петр Келнер". Така построеното изявление не дава точна позиция на Бартоничек, който държи 0.535% от акциите на PPF и досега ръководеше телекомуникационните операции на PPF, сред които влизат и "Теленор България" и мрежовата компания "ЦЕТИН България". Още 0.535% се държаха от Жан Паскал Дювиузар, докато Келнер държеше 98.93%.

Бартоничек е логичният избор, защото е един от най-приближените до Келнер през тези три десетилетия. Той се запознава с бизнесмена, с когото са родени в една и съща година, още в началото на 90-те години, в зората на PPF. Съдбата също оказва влияние, защото страстта на Бартоничек според чешките медии всъщност бил сноуборд и той дори искал да бъде професионален състезател. В крайна сметка се отказва от спорта и през 1991 г. започва в PPF, като през годините преминава през различни позиции в групата.

Бартоничек се налага първо в застрахователя Ceska Pojistovna, която управлява в продължение на десет години, след като PPF получава контрола над компанията. Макар официално да твърди, че не е "застраховател по душа", бизнесменът стабилизира бизнеса на групата и така според наблюдатели успява да укрепи целия сектор в страната, който в периода до 2002 г. преживява трудни моменти. Това му печели и поста на директор на Чешката застрахователна асоциация. Под управлението на Бартоничек бизнесът на Ceska Pojistovna се дигитализира успешно.

С Бартоничек начело на застрахователя PPF прави и една от най-известните си сделки - съвместното предприятие с италианския гигант Generali. PPF излиза от партньорството през 2013 г., когато продава дела си от 49% за 2.52 млрд. евро. След сделката Бартоничек става изпълнителен директор на биотехнологичната компания Sotio, също част от PPF, която се занимава с изследвания за лечение на рак.

Бартоничек поема и друг основен бизнес на PPF - телекомуникационния, което се случва, след като групата влиза в местния оператор O2, където държи 81%. Това подразделение се разраства още през 2018 г., когато е придобита дейността на Telenor в ЦИЕ. Бартоничек ръководи сделката и поемането на контрола над операторите в четири държави, след които и България. В интервю за "Капитал" преди две години той заяви, че интересът на PPF към този бизнес е дългосрочен и групата няма намерение да се разделя с отделни оператори или с цялата дейност.

След като е ръководил два от основните бизнеси на PPF, 30 години по-късно по трагично стечение на обстоятелствата Бартоничек вече е начело на цялата група. Което е разбираемо, тъй като е бил рамо до рамо с Келнер в компанията от самото начало. "Назначаването му и скоростта, с която беше направено, са изцяло в духа на работа на PPF. Ладислав Бартоничек е свързан с PPF и ще иска да продължи бизнес пътя на групата", заяви пред чешкото издание на Forbes Антонин Неквинда, който е работил с Бартоничек като директор на словашкия бизнес на Ceska Pojistovna.