Свят

Тестовият сателитен интернет на SpaceX ще заработи до дни

От компанията на Мъск обещават Starlink да предложи скорости между 50 и 150 мегабита със закъснение 20-40 милисекунди срещу $99 месечно

Момчил Милев

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Компанията SpaceX на милиардера Илън Мъск официално даде старт на отворения бета-тест на високоскоростната онлайн услуга Starlink, чиято крайна цел е осигури бърз сателитен интернет с много ниско закъснение на сигнала във всяка точка на планетата и има шанс да промени изцяло правилата на глобалния комуникационен пазар.

В понеделник някои от потребителите, които са заявили желание да се включат в първоначалните изпитания, са получили мейл с условията за участие. Тестовата кампания шеговито е наречена "Better Than Nothing Beta" ("По-добре от нищо"), намеквайки, че първоначално орбиталният интернет може и да не е особено стабилен.

"Както се разбира от заглавието, опитваме се да снижим първоначалните ви очаквания", гласи съобщението, подписано със "Starlink Team". "Преносът на данни ще варира между 50 и 150 мегабита, а закъснението на сигнала ще е между 20 и 40 милисекунди през следващите няколко месеца, докато разширяваме системата Starlink. Ще има и кратки периоди, когато изобщо няма да има връзка", допълват от компанията.

Противно на очакванията, че тестът ще бъде безплатен, участниците в "Better Than Nothing Beta" ще трябва да отделят по 99 щатски долара месечно, което по принцип не е твърде висока цена за САЩ и Канада, където изпитанията ще започнат първоначално. Освен това обаче тестерите ще трябва да платят и 499 долара допълнителна първоначална такса, срещу която ще получат комуникационното оборудване, наречено Starlink Kit. То включва терминал за връзка със спътниците с размерите на кутия за пица, триножник и Wi-Fi рутер. Това обаче едва ли ще е голямо пречка за онлайн-потребителите в американските предградия и извънградските райони, където интернетът или отсъства, или е с лошо качество и често на силно завишена цена, тъй като местните провайдъри са установили монопол или олигопол. Според участник в бета-теста на Starlink, разговарял с агенция Reuters и непожелал да бъде цитиран, SpaceX са обещали да възстановят 75% от първоначалните разходи, в случай че потребителят е недоволен от качеството на услугата и реши да се откаже.

За момента не е ясно до колко човека е изпратен въпросният мейл и колко от тях ще се съгласят с условията за тестване на Starlink. През юли от компанията на Мъск пуснаха специален сайт, където потенциалните тестери могат да се регистрират. Два месеца по-късно от SpaceX се похвалиха, че "близо 700 хил. души" са проявили интерес да включат. В момента плановете са тестовете на обхванат хора, които живеят в северните части на САЩ и Южна Канада, където покритието на близо 850-те комуникационни сателита е най-добро и с минимални прекъсвания.

През следващите месеци обаче обхватът на Starlink постепенно ще се увеличи. Според предишни изказвания на Мъск, когато броят на спътниците достигне 1440, системата ще може да осигури покритие в почти всяка точка на планетата. Ако SpaceX успее да поддържа сегашното темпове от около две изстрелвания на по 60 сателита на месец, тази цели би трябвало да бъде постигната в рамките на не повече от половин година.

Дългосрочните планове на Мъск са да инвестира в Starlink около 10 млрд. долара. Компанията има регулаторно разрешение да изведе в ниска орбита 12 хил. спътника през следващите години с опция да увеличи броя им с още 30 хил. впоследствие. Мениджмънтът на SpaceX е убеден, че когато системата заработи с пълен капацитет и има глобално покритие, тя ще може да осигури годишни приходи в размер не по-малко от 30 млрд. долара, което е около 10 пъти повече от ракетния бизнес на фирмата в момента. С въпросните средства Илън Мъск планира да дофинансира разработката на космическата платформа Starship/Superheavy, чиято крайна цел е да стане най-мощната ракета в света и да направи възможни пилотираните полети до Марс, изграждане на база там и последващата колонизация на Червената планета.