Албена Маркова: ESG не е само задължение, но и възможност за по-устойчиво финансово развитие

През юни тази година се очаква стандартите официално да станат част от правния мир на ЕС и на България. Десет от тях се фокусират върху специфични теми, обхващащи околната среда, социални аспекти и корпоративно управление.

За да поощрим бизнеса да обърне внимание на всяка от тези теми в своята дейност и да започне да мисли в тази насока като подготовка за бъдещата отчетност, решихме да трансформираме предишната сравнително обща категория "ESG стратегия" в няколко нови и по-специфични категории. В областта на околната среда въведохме категориите "Действия, свързани с промените в климата", "Намаляване на индустриалното замърсяване", "Съхраняване на водните и морските ресурси", "Опазване на биоразнообразието", "Преход към кръгова икономика". В сферата на устойчиви социални политики имаме категории "Грижа за служителите, пряко или косвено свързани с организацията" и "Ангажираност към заинтересованите страни", а последният компонент на ESG е покрит с категория "Отговорно управление и вътрешни обучения". В допълнение ще имаме категория "Информационно-образователно програми", както и запазените от предишното издание "Иновации" и "Лидер в устойчивото развитие".

Кой ще може да участва? Има ли промени в условията за участие в конкурса и какви са те?

Нямаме промени спрямо критериите за участие от миналогодишното издание на конкурса. В него могат да се включат организации, опериращи на територията на Република България, чиито цели или дейности подпомагат развитието на ценности, свързани с ESG. Тук се включват търговски дружества, фондации, сдружения с нестопанска цел, публични дружества, регистрирани предприятия на българската фондова борса, частни предприятия, включително стартъпи (start-ups), както и предприятия, които са част от фондове за дялов капитал, финансови институции, асоциации и други неправителствени организации.

Както споменах по-горе, и тази година запазваме категорията "Лидер в устойчивото развитие", която е само за физически лица. Отличието ще бъде връчено като признание за индивидуални заслуги в подкрепа на устойчивото развитие за дейности, осъществени през последните две години.

Участниците трябва да представят стратегии, постижения, програми, продукти или услуги, внедрени през последните две години или подготвени за внедряване през 2023-2024 г.

Могат да го направят до 10 август 2023 г., когато е и крайният срок за подаване на кандидатурите в тазгодишното издание на конкурса.

Каква е вашата оценка за напредъка на българските компании по пътя на ESG?

Извън информацията в публичното пространство, където виждаме все повече интерес към устойчиви практики и успешни примери за "зелени" проекти и инициативи, можем да съдим за напредъка по това, което видяхме в предишното издание на конкурса, както и от работата ни с българските компании.

Така например към средата на миналата година 19% от близо 70-те участника в "ESG Awards" използваха изцяло зелена енергия, а 58% бяха поели ангажимент за Net Zero или въглеродна неутралност до 2050 г. или по-рано. 35% измерваха трите обхвата на въглеродни емисии, а 31% вече прилагаха GRI стандартите за нефинансова отчетност.

Видяхме и доста високи проценти (над 70%) от участниците с фокус върху равнопоставеност на заплащането на служителите, подбор на доставчиците съгласно ESG критерии, прилагане на правила за етично поведение на служителите и за взаимоотношения с трети страни, спазване на политика за многообразие и интеграция.

Към днешен момент, почти година по-късно, наблюдаваме още по-засилен интерес от бизнеса към различни аспекти на ESG и очакваме още по-силни кандидатури и отчетени показатели в новото издание на конкурса.

Компании от кои сектори изостават във въвеждането на ESG практики и кои се справят по-добре?

Отново бих се позовала на наблюденията ни от миналогодишното издание на конкурса, където водещият сектор по брой участници беше "Търговия на дребно и потребителски стоки", следван от "Индустриално производство и автомобилостроене" и "Технологии, медии и телекомуникации". В същото време като че ли зрелостта и качеството на подадените макар и по-малко на брой кандидатури от сектор "Финансови услуги" изпреварваше останалите.

Очакваме тази година картината да се е променила, тъй като виждаме повишено внимание и амбиция от страна на нефинансовия сектор към ESG практики и стратегии. Надяваме се и съотношението между участници - подразделения на чуждестранни компании, спрямо компании с българска собственост да се балансира по-добре, тъй като миналата година първата група беше водеща.

Еднакво силно ли са застъпени добрите практики в българските компании по отношение и на трите букви от ESG - околна среда, социална среда, управление, или има по-силен акцент върху някоя от тях. Къде са най-големите дефицити?

Като че ли има известен превес на темите управление и социални практики спрямо околна среда - и това е разбираемо, тъй като в една или друга степен тези два аспекта са били винаги във фокуса на един добър управленски екип, който иска да ангажира и мотивира служителите си, да поддържа прозрачни и основани на взаимно доверие взаимоотношения с външните си партньори и да гради успешен бранд.

Темата околна среда, от друга страна, набра наистина висока скорост през последните години в цялата си комплексност, включваща намаляване на отрицателното въздействие върху климата, адаптация към настъпилите вече промени, кръгови модели, биоразнообразие и др. Всичко това са области, които (за съжаление) не са били част от дневния ред за много от компаниите, и наваксването е трудно, особено предвид спешността, необходимите инвестиции и обективната техническа или научна комплексност на някои от темите.

Какви съвети бихте отправили към компаниите, които все още изчакват и не правят постъпки към въвеждането на ESG практики?

Едно от нашите наблюдения като консултанти през последните месеци е, че интересът на бизнеса към темата ESG определено се засили от момента на приемането на CSRD, което вероятно означава две неща: първо, че има възприятие за "неизбежност", т.е. директивата ще влезе в сила и по-добре да направим нещо, и второ, фокусът в значителна степен е върху отчетността, която ще влезе в сила от 2025 г.

Всичко това е вярно, но в същото време нека не забравяме защо изобщо беше въведена тази регулация - за да може да отчита какво компаниите реално правят по отношение на различните ESG области и какъв е техният напредък по пътя към постигането на климатичните цели и социална/корпоративна устойчивост. В този смисъл първо идват действията, промените, трансформацията и после отчетността, която показва постигнатите резултати.

Бих посъветвала компаниите да "прегърнат" ESG идеята като част от своята стратегия и да се възползват от възможностите, които подобна трансформация би предоставила, включително по-устойчиво финансово развитие - за да могат да се гордеят с това, което ще покажат в своите нефинансови отчети.