Kой е по-по-най въглеродно неутрален

Ключовите разпоредби и политики по пътя към климатична неутралност

Въпреки че целите на ЕС за декарбонизация и климатична неутралност са правнообвързващи и важат за всички държави членки, те не налагат конкретни действия за повечето компании. Това, което създават обаче, е административна, финансова и икономическа среда, която активно насърчава бизнеса да поеме по пътя на климатичната неутралност. Най-скорошното законодателство по темата, което се очаква да влезе в сила, е:

• Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (Carbon Border Adjustment Mechanism - CBAM), изискващ докладване от 01.10.2023 г.
• Директивата относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (Corporate sustainability reporting directive - CSRD), влизаща в сила за финансовата 2024 г.

Ефектът обобщено ще е, че все повече и повече компании, започвайки от най-големите, ще трябва да измерват, декларират и намаляват своите емисии и да въвеждат устойчиви практики в дейността си.

Изискванията и стандартите за отчитане

Стъпките, които една компания трябва да предприеме, за да тръгне по пътя на климатичната неутралност, са много сходни, независимо от следваните стандарти, инициатива или схеми за отчитане. Най-общо тези стъпки включват:

• Инвентаризация на емисиите - идентифициране на всички източници на парникови газове, пряко или непряко свързани с дейността на компанията, и пресмятане на количествата, отделени парникови газове за определен период от време. Тази стъпка обикновено се повтаря всяка година.
• Докладване на резултатите под формата на отделен документ или приложение към доклада за устойчивост на компанията. Всяка инвентаризация трябва да бъде следвана от докладване. При последващи инвентаризации трябва да се обръща внимание на промяната в стойностите спрямо предишни години и причината за това.
• Поставяне на цели за намаляване на парниковите емисии до определено време в бъдещето (напр. до 2030 г.) в сравнение с емисии, отделени за отминал период (базова година). Най-често целите се представят като процентно намаляване на емисиите спрямо тези от първата инвентаризация на компанията.
• Въвеждане на мерки за постигане на целите за декарбонизация и проследяване на ефектите от тях посредством всяка следваща инвентаризация на емисиите. Естествено, това е съпроводено с докладване на напредъка по целите.

Най-популярните стандарти и инициативи за измерване, докладване и/или поставяне на цели за намаляване на емисиите включват, но не се ограничават до:

• GHG Protocol Standards by The World Resource Institute - измерване и докладване на емисии
• CDP (formerly the Carbon Disclosure Project) - измерване, докладване на емисиите и докладване на поставените цели за намаляване им
• The Global Reporting Initiative (GRI) - докладване на измерените емисии
• United Nations Framework Convention on Climate Change (UNFCCC) reporting guidelines on annual inventories - измерване и докладване на емисиите
• Science-based targets initiative - поставяне на цели за намаляване на вече измерените емисии.

Важно е да се отбележи, че инвентаризацията на емисии, създаването на план за декарбонизация, въвеждането на мерки за декарбонизация и правилното докладване на всички тези действия са самостоятелни стъпки, които попадат в обхвата на различни стандарти и изисквания. Потвърждаването на постигнатата климатична неутралност също може да е самостоятелна стъпка по отделни стандарти. Намирането на най-подходящия стандарт и изграждането на успешен подход към процеса на отчитане и намаляване на емисиите в повечето случаи са постижими единствено с помощта на външни експерти.

Какви са предизвикателствата пред компаниите?

С развитието на науката и технологиите постигането на климатична неутралност от страна на бизнеса вече е напълно възможно на теория. Практическото прилагане на тези научни и технически достижение все още е свързано със значителни предизвикателства и разходи.

Някои от основните трудности в България са свързани с:

• достъпа до електрическа енергия от източници с нисък или нулев климатичен отпечатък;
• заместването на изкопаемите горива в производството и транспорта с климатично неутрални алтернативи;
• ускореното внедряване на климатично неутрални хладилни агенти;
• внедряването в производството и набавянето на суровини, материали или оборудване с нисък климатичен отпечатък;
• създаването на продукти (или услуги), които са с нисък климатичен отпечатък на всеки етап от жизнения си цикъл - производството, транспорт и дистрибуция, покупка и употреба, изхвърляне и оползотворяване.

Универсална пречка, която също спъва процеса по декарбонизация, е и нуждата от големи начални инвестиции и неясната им възвръщаемост. Липсата на "нефинансов" ресурс също може да бъде значително предизвикателство. За процесите, свързани с измерване, докладване и намаляване на климатичния отпечатък, са необходими служители със специализирани умения и достъп до значителен обем вътрешнофирмена информация.

Източник: Shutterstock

Добре е справянето с тези предизвикателства винаги да започва с вникване в проблемите, които затрудняват декарбонизацията и устойчивия преход. Цялостното разбиране на тези проблеми значително улеснява следващата ключова стъпка - търсенето на решения, които са едновременно ефективни и реалистично приложими за дадена компания. При успешно приключване на предходните стъпки следва изготвянето на подробен подход за интегриране на въпросните решения в компанията. С подходящата стратегия гореспоменатите пречки се превръщат в калкулирани разходи по пътя към дългосрочния пазарен успех и климатичната неутралност.

Колко важно е компаниите да се ангажират със заинтересованите страни?

Накратко - много е важно. Особено в България има немалко примери за компании, чиито усилия за декарбонизация и преход към устойчивост са посрещани с неразбиране и недоволство, че дори са се и проваляли. В много от случаите това е заради неуспешно ангажиране със заинтересованите страни.

Какви стратегии могат да използват компаниите, за да комуникират ефективно своите инициативи за устойчивост?

На пръв поглед отговорът е лесен - компаниите трябва да използват всички възможни канали за комуникация, за да споделят плановете и постиженията си, свързани с устойчивостта и климатичната неутралност. Това включва докладите за устойчивост, докладите към инвеститорите, рекламните кампании, публикациите в социалните медии, етикетите на продуктите и не на последно място, но често пренебрегвано - вътрешната комуникация със служители, партньори, доставчици и корпоративни клиенти.

По-важното е, че съдържанието, независимо от естеството си, трябва да служи основно за постигането на две цели:

• Създаване на видимост на компанията сред заинтересованите страни;
• Изграждане на доверие между заинтересованите страни и компанията.

Каква е разликата между адаптиране към последиците от изменението на климата и смекчаването на изменението на климата?

Адаптирането включва всички действия и мерки, които ни помагат да запазим начина си на живот, независимо от настъпващите промени в климата. Те могат да бъдат широкомащабни - предпазване на производствените мощности на дадена компания от наводнения или засушаване или пък подсигуряване на електропреносната мрежа срещу зачестяващи природни бедствия. Адаптацията може да включва и действия на индивидуално ниво - поставянето на климатик или на щори за предпазване от летните жеги също може да се разглежда като форма на климатична адаптация.

Смекчаването на изменението на климата е свързано най-вече с борба с причинителите на климатичните промени - парниковите газове (най-известният от които е СО2). Най-често това включва намаляване на парниковите емисии чрез внедряването на енергийни източници и производствени процеси, които не отделят парникови газове. Но улавянето и съхранението на парниковите газове, вече налични в атмосферата, също е начин за смекчаване на изменението на климата, който е обект на засилен интерес в последните няколко години.

Още през настоящата година, нарастващ брой компании в България избират активно да управляват риска - регулаторен, финансов и репутационен - пред който са изправени. За целта, тези компании вече предприемат конкретни мерки за адаптация към промените в климата и за намаляване на своите емисии парникови газове.

За да могат успешно да прилагат и печелят от двата типа мерки, компаниите трябва да могат да си отговорят на няколко важни въпроса. От една страна - до каква степен са застрашени от промените в климата и кои са най-подходящите мерки за адаптация към тях? От друга страна - какъв е потенциалът им за смекчаване на промените в климата и чрез какви действия могат най-успешно да го реализират? Намирането на правилния подход отново зависи от пълното разбиране на специфичната ситуация, в която се намира всяка отделна компания.

Как се променят очакванията на потребителите, когато става дума за устойчивост и действия в областта на климата?

Нагласите на потребителите и в Европа, и в България се променят в посока търсене на по-устойчиви продукти и услуги. Естествено, в западните страни тази тенденция е по-изразена. Младите поколения, които тепърва ще увеличават покупателната си способност, са силно заинтересовани от темата и това сериозно влияе на потребителските им навици. От друга страна, все по-явните прояви на промените в климата тласкат и по-възрастните хора към това да се вълнуват от проблема и да променят приоритетите си при избора на продукти и услуги. Въпреки че в България делът на потребителите, които се интересуват от устойчивостта и въглеродния отпечатък на покупките си, все още е относително малък, той със сигурност ще продължава да расте. В този смисъл е важно да се отбележи и засилващата се връзка между високата покупателната способност на определени потребители и техния интерес към опазването на околната среда.

Успешните примери и практики

Преди да се споменават каквито и да е положителни примери и добри практики, е важно да се направи едно разграничение. Климатичната неутралност на вътрешните процеси на една компания (climate neutral operations) и пълната климатична неутралност на една компания (climate neutral across all scopes) са две напълно различни постижения.

С първото вече са се похвалили много представители на различни сектори - от телекоми до производители на строителни материали. То обаче включва само климатична неутралност на дейностите, върху които компанията има оперативен контрол. Повечето компании са постигнали този тип неутралност с използването на енергия от 100% възобновяеми източници и заместването на използваните изкопаеми горива с електричество или въглеродно неутрални алтернативи.

Пълната климатична неутралност, или климатична неутралност по цялата верига на стойността, е много по-сложна задача. Повечето ангажименти по тази тема са за 2050 г. или след това. Във всички сектори компаниите са изключително предпазливи в ангажиментите си към намаляване на отпечатъка по веригата на стойността. Това се дължи главно на трудностите при проследяване на ефекта от мерките за декарбонизация в нея. Все пак положителният пример на няколко гиганта в хранителната индустрия ни показва, че ангажиментите за пълна климатична неутралност също могат да се осъществяват успешно, в случай че в компанията е изградена нужната среда. А такава среда включва наличието на ясни цели и стратегия за декарбонизация, ангажирането на достатъчен брой експерти по тези теми, както и мобилизирането на всички заинтересовани страни. По този начин компанията може да е печеливша и в най-новото състезание на съвременния пазар - кой е по-по-най въглеродно неутрален.