Как компаниите могат да отговорят на новите потребности на служителите

Пандемията и като възможност за ускорена промяна

Безспорно в този период критичните предизвикателства, пред които бяхме изправени и преди, като неравенство, дискриминация или достъп до социална закрила, бяха допълнително изострени и оказаха пряко отрицателно въздействие върху упражняването на човешките права на служителите. Следователно ефектите от пандемията може и трябва да се разглеждат не само като здравни, но и в контекста на човешките права.

От друга страна обаче, хвърляйки светлина върху тези проблеми, пандемията предостави огромна възможност на компаниите да преоценят ролята си на работодател и въздействието си върху служителите. В това отношение тя всъщност беше катализатор за положителна промяна на работното място.

Но това не означава, че някои от тези промени не започнаха много по-рано - темата за социалната отговорност - буквата "S" в ESG, е отдавна център на дискусия. По пътя към по-устойчиво бъдеще предприятията играят ключова роля в изграждането на едно по-приобщаващо общество. А също така социалният ангажимент на компаниите води до осезаеми ползи за бизнеса, тъй като влияе положително на техните отношения с клиентите и обществеността и подобрява имиджа на компанията.

Дистанционната работа създаде нови предизвикателства

Трябва обаче да вземем и предвид, че пандемията промени драстично правилата на играта - това, което някога е било норма, сега вече e No-Go. Новите начини на работа, с които служителите се сблъскаха по време на пандемията, повлияха значително на техните нужди, желания и очаквания към работодателя.

Драстичното увеличение на дистанционната работа, което започна като мярка за адаптация към ограничената мобилност, е един от многото примери. Днес гъвкавите работни условия, които позволяват дистанционна работа, се превърнаха в новото нормално. Много служители посочват, че възможността за дистанционна работа поне няколко дни в седмицата играе ключова роля при търсенето на работа, свързвайки я с ползите от по-добрия баланс между личния и професионалния им живот.

Невъзможността за социализация обаче при дистанционната работа често води до самота, депресия и други проблеми с психичното здраве. В резултат на това работодателите са поставени пред задачата да преосмислят ролята си в опазването на благосъстоянието на своите служители, носейки отговорност не само за физическото здраве и безопасност на работното място, но и за тяхното психично здраве. Ето защо в днешно време работодателите все повече се стремят да внедрят системи за подкрепа и насърчаване на по-добро психично здраве на работното място. В крайна сметка психичното благополучие на служителите също е тясно свързано с тяхната продуктивност.

Скоростна дигитализация

Пандемията даде начало и на една друга тенденция - засиленото използване на дигитални технологии на работното място. Системите за колаборация и видеоконференциите се превърнаха в неразделна част от новия начин на работа. Работодателите постепенно започнаха да прилагат все повече и повече технологии за мониторинг и анализ на служителите. При използването на такива инструменти обаче фирмите трябва да се съобразяват с принципите на дигитална етика при работа с лични данни, както и с нуждата на служителите за определена автономия и гъвкавост. Прекомерното наблюдение може да бъде тълкувано като липса на доверие, което може да доведе до конфликти, поради което процесът на внедряване на такива инструменти трябва да бъде напълно прозрачен.

Дигитализацията на работното място доведе обаче и до още едно предизвикателство - много служители не разполагат с необходимите умения да работят в дигитална работна среда. Работодателите трябва да инвестират в обучение и развитие на своите служители не само защото наличието на персонал с правилния набор от дигитални умения е необходимост за успешен бизнес, но и защото служителите ценят високо работодател, който инвестира в тях и им помага да се развиват.

Как нормативите адресират новите тенденции

Тези нововъзникващи тенденции на работното място бяха отразени в промените, направени в Кодексa на труда. С въвеждането на тези промени България прие изискванията на Директива (ЕС) 2019/1158 относно Равновесието между професионалния и личния живот на родителите и полагащите грижи и Директива (ЕС) 2019/1152 за прозрачни и предвидими условия на труд.

Целта на тези директиви е да осигурят по-всеобхватна защита на правата на човека на всички служители в ЕС чрез осигуряване на тяхната социална защита, както и подобряване на възможностите за съвместяване на професионалните и семейните задължения. Според Кодекса на труда определени групи служители и работници - лица, полагащи грижи за деца до 8-годишна възраст или родители, съпруг или друг роднина по права линия, имат право да изискат да преминат на работа от разстояние.

Работодателят вече е длъжен да информира служителя за осигурявани от него обучения за поддържане или повишаване на квалификацията, като времето за обучение трябва да се отчита като работно време.

Организациите обаче трябва да положат усилия отвъд спазването на регулациите, за да посрещнат новите очаквания и потребности на настоящите и потенциалните им бъдещи служители, ако искат да запазят позицията си на добър работодател.