Как бизнесът да постигне устойчивост на веригите на доставки

Ново европейско законодателство изисква от компаниите мерки срещу потенциални негативни социални или екологични въздействия от дейността им

Мария-Елена Кисьова, PwC

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Мария-Елена Кисьова е мениджър ESG услуги в "PwC България". Работи с компании, които попадат под обхвата на европейските задължения за отчитане на устойчивостта (по директиви като Corporate Sustainability Reporting Directive), и с европейски фондове за дялово участие в областта на устойчивото финансиране (Регламент за улесняване на устойчивите инвестиции, Sustainable Finance Disclosure Regulation др.). Понастоящем участва в изготвянето на ESG оценка за един от най-големите инфраструктурни фондове в Европа, както и в надлежна проверка на устойчивостта (ESG Due Diligence) на компании, които произвеждат водород и възобновяеми биогорива.

Статията е част от медийното партньорство между "Капитал" и консултантската компания PwC в организираното от компанията второ издание на конкурса ESG Awards, който ще отличи български компании с устойчиви практики. Крайният срок за кандидатстване е удължен до 10 септември 2023 г., а всичко за конкурса можете да научите тук.

Дискусията за взаимодействието между бизнеса и правата на човека набира скорост през 90-те години на миналия век паралелно с разрастването на международната търговия. В днешната глобална икономика компаниите участват в сложни вериги на доставки, които се простират в различни държави.

Сътрудничеството с производители от редица страни извън Европа подкрепя икономическото развитие на местното население, но може да бъде и свързано със злоупотреби спрямо него. Например нископлатен труд и/или нарушаване на основни човешки права. Това могат да бъдат деца, наети в бизнес дейности, които застрашават психологическото им развитие, служители, които работят в опасни или вредни условия на труд, както и експлоатация на уязвими групи, поставени в положение на дългово робство спрямо техния работодател.

Често тези нарушения се наблюдават в операциите на доставчици, които заемат по-ниско ниво във веригата, далеч от полезрението на крайния потребител, както и в държави, където липсват ефективни законови гаранции за спазване на минимални трудови стандарти.

Появата на редица доброволни кодекси за бизнес поведение през първото десетилетие на XXI век засилват отговорността на компаниите спрямо международните вериги за доставки. За големите предприятия става все по-важно да обърнат внимание върху "устойчивостта". От тях се очаква да ограничат отношенията с доставчици, които извършват нарушения срещу правата на човека и природата и да предотвратят свързаните финансови и репутационни щети.

Това е и целта на предложената европейска Директива за дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (от англ. Corporate Sustainability Due Diligence Directivе), чийто финален вариант се очаква да бъде приет през 2023 г.

Какви са новите изисквания и за кого са? Новата директива изисква от компаниите да определят и прилагат мерки за отстраняване и предотвратяване на негативните въздействия от тяхната дейност. След като бъде приета през 2023 г., държавите членки ще разполагат с две години, за да транспонират директивата в националното законодателство. Обхватът на новите правила ще се разширява поетапно, но ще бъде ограничен само до големите компании:

От 2025 г. директивата ще засяга компании, които имат над 500 служители и нетен оборот над 150 млн. евро в световен мащаб.
От 2027 г. обхватът се разширява до компании, които работят в определени сектори с голямо въздействие, дефинирани в директивата (напр. селско стопанство, текстил, добив на минерали др.) и имат над 250 служители и нетен оборот над 40 млн. евро в световен мащаб.
Законът ще се прилага и върху дружества от трети държави, активни в ЕС, с праг на оборота, който съответства на горните две групи.

Настоящата правна рамка изисква да се идентифицират, предотвратяват, смекчават и отчитат неблагоприятните въздействия от бизнес дейността, както и да се въведат подходящи системи за управление и мерки за тази цел.

Под неблагоприятни въздействия се има предвид нарушението на права и свободи, посочени в международните конвенции, които са включени в приложението към директивата. Най-общо казано, задълженията на компаниите могат да бъдат описани в четири стъпки:

Първата стъпка е да се установи процес на надлежна проверка. Това е итеративна практика, която разглежда кои са основните рискове за правата на човека и околната среда, произлизащи от бизнес операциите в техния контекст. Практически проверката гарантира, че компанията и доставчиците не са замесени в незаконни практики като детски труд, трафик на хора, корупция и други и не нанасят значителни щети върху екосистемите и биоразнообразието.

Рисковете зависят от държавата, сектора, дейността и правата на различните субекти. Например надлежна проверка би показала, че определени държави в Азия са класифицирани като високорискови. Причината за този статут са изследвания, които докладват за доставчици на метали и производители на батерии, свързани с подозрения за принудителен труд. Тази информация показва, че производителите на автомобили в Европа, които имат бизнес отношения с тях, следва да проявяват засилено внимание и надзор към собствените си вериги за доставки.

След като идентифицират рисковете, компаниите ще трябва да предприемат и разумни действия, за да предотвратят значителни вреди върху хората и природата. В това число компаниите трябва да разгледат както собствените си практики, така и тези на доставчиците си. Очаква се да бъдат приети етични кодекси за поведение, които да гарантират спазването на минимални трудови и екологични стандарти. Законът изисква, когато е целесъобразно, да бъдат поставени условия за коригиращи действия към доставчиците, правила за изплащане на обезщетения на засегнати лица, а в краен случай - прекратяване на взаимоотношения с доставчици, при които се наблюдават груби нарушения.

Ефективността на процеса се гарантира и от задължението за създаване на механизми за подаване на сигнали за нарушения. Целта е това да се осъществява чрез конфиденциални и леснодостъпни канали за комуникация, които дават възможност на всяко лице да съобщи за възможни нарушения от страна на компанията и нейните доставчици - например създаването на гореща линия или електронен адрес за подаване на сигнали, както и процеси за разследване и разглеждане на тези проблеми.

За да се гарантира пълна прозрачност, компаниите ще бъдат задължени да докладват усилията си чрез публикуване на годишен доклад за устойчивост или предоставяне на информация на техния уебсайт.

Кого ще засегне в България?

В България директивата ще засегне директно броени предприятия, но производителите и доставчиците, които обслужват международни компании, ще трябва да отговарят на тяхната надлежна проверка.

От българските компании ще се очаква да демонстрират наличието на вътрешни политики и процедури за етично поведение, които са адаптирани към размера, наличните ресурси и рисковия им профил.

Как компаниите ефективно да оценяват и наблюдават своята верига за доставки

Мониторингът на веригите за доставки зависи от сектора, дейността и големината на компанията. Международни компании с много ресурси има възможността да посещават доставчицитена място, за да оценят екологичното и социалното въздействие на техните операции чрез пряк контакт със служителите и ръководството.

Компаниите с по-ограничени ресурси могат да изискват наличие на вътрешни политики и процедури, за да проверят дали всички материални рискове са включени във вътрешното управление и се адресират по подходящ начин.

Не на последно място е и прегледът на нормативното съответствие. При него се разглеждат всички предишни инциденти в компанията, които засягат международните стандарти за отговорно бизнес поведение и действията, които са били предприети за тяхното повторно предотвратяване.

Предизвикателствата при прилагането на норматива

През последните години все по-голям брой мултинационални корпорации се ангажират да работят само с доставчици, които имат добро представяне по отношение на различни ESG параметри (например брой злополуки, брой служители, които получават възнаграждение над минималното за държавата, и др.). Обикновено такива проверки се прилагат само спрямо доставчици от първо ниво, като очакването е те да изискват същото от своите партньори надолу по веригата.

Въпреки че това е добра идея, нейната реализация е трудно осъществима на практика, защото транснационалните вериги често имат преки договорни отношения само с доставчици от първо ниво и ограничена видимост за всички останали. Доставчиците от по-ниско ниво често не разполагат с експертен опит или ресурси в областта на устойчивото развитие и може да не са запознати с приетите социални и екологични разпоредби.

Проблем се оказва и липсата на знания за устойчивостта и стимули за служителите, които отговарят за поръчки в компанията. При тези трудности политиките за устойчивостта на големите предприятия следва да поставят социални и екологични цели и да осигуряват обучения на своите служители, които са ангажирани със стратегическите доставчици от първо и второ ниво.