🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Икономика 2.0: Кръгов подход към устойчивата въглеродна неутралност

Shutterstock    ©  Shutterstock
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Николай Михайлов е мениджър в PwC с над 10-годишен опит в областта на устойчивото развитие. През последните години години пряко подпомага Европейската комисия (DG ENV) при разработването на ефективни политики за кръгова икономика и управление на отпадъците. Паралелно Николай се ангажира с български и международни компании, които са готови да произвеждат и предлагат доказано рентабилни и устойчиви продукти и услуги.

Статията е част от медийното партньорство между "Капитал" и консултантската компания PwC в организираното от компанията второ издание на конкурса ESG Awards, който ще отличи български компании с устойчиви практики. Крайният срок за кандидатстване е удължен до 10 септември 2023 г., а всичко за конкурса можете да научите тук.

Само допреди десетина години понятието "кръгова икономика" се обсъждаше предимно в академичните среди и търпеливо чакаше своето място под слънцето. В Европа това се случи през 2015 година, когато Европейската комисия обяви първия "План за действие на ЕС за кръговата икономика". През 2020 г. беше приет и втори такъв план, който беше тясно свързан с една от трите ключови цели на европейската Зелена сделка до 2050 г., а именно "икономически растеж, който не е обвързан с използването на първични суровини". Говоренето за кръгова икономика достигна своя апогей.

С течение на времето обаче фокусът на обществения разговор леко се измести от кръговата икономика и попадна почти ексклузивно върху постигането на друга ключова за ЕС цел - "нулеви нетни емисии на парникови газове". Междувременно третата цел на Зелената сделка - "нито един човек и нито един регион да бъдат "отписани" като неизбежни жертви на стремежа ни към благоденствие", чисто и просто си остана в миманса.

Все пак има нещо, което обединява и трите цели на Зелената сделка, и това е, че те практически няма как да бъдат постигнати с настоящия "линеен" модел на икономиката, при който "копаем, произвеждаме, използваме и изхвърляме". Всъщност съществува пряка връзка между кръговата икономика, антропогенните емисии на парникови газове и техният ефект върху промените в климата. Според общодостъпни данни над 80% от световните емисии на парникови газове се падат на дейности, свързани с извличането, преработването, употребата и депонирането на суровини и горива - "линейната икономика", за която вече стана дума.

Най-общо моделът на кръговата икономика предлага следните макрорешения, които способстват за значително намаляване на антропогенните емисии на парникови газове:

  • Депонирането да бъде практически прекратено, за да може вече извлечените суровини да се използват отново и отново в икономиката.
  • Употребата на стоки и вложените в тях суровини да се удължи максимално. Да се прекрати безкрайният "теч" към сметището чрез въвеждането на бизнес модели, които предвиждат споделената и повторна употреба, рециклирането и като краен вариант - енергийното оползотворяване на стоки и суровини.
  • Преработването на изкопаеми суровини в потребителски и индустриални стоки постепенно да еволюира в подготовка за повторна употреба на стоките и рециклиране на вложените в тях суровини.
  • Извличането на суровини и изкопаеми горива да продължи толкова дълго и да бъде толкова интензивно, колкото е необходимо, за да се създаде необходимата суровинна база, която да позволи запазване и увеличаване на материалното благоденствие, използвайки единствено суровините, които вече са станали част от икономиката.

Къде е България

Всяко от изброените по-горе "кръгови" макрорешения е задължителен компонент от усилията на ЕС и на България да се постигне "въглеродна неутралност" до 2050 г. В този смисъл икономиката на страната или ще стане кръгова и въглеродно неутрална в обозримо бъдеще, или постепенно ще загуби своята конкурентоспособност.

Всъщност към момента промяната изглежда толкова неизбежна, колкото и масовата приватизация през 90-те години. В този ред на мисли доскоро въпросът беше кога бизнесът и обществото ще са готови да се откажат от сладките фосилни обещания на кабинета "Виденов" и да приемат суровата ESG реалност на кабинета "Костов". Залпът от регулации, който идва от ЕС, в комбинация с новите ESG изисквания на нарастващ брой големи международни компании и финансови институции, както и резките флуктуации в цените на суровините, енергоносителите и въглеродните квоти през последните години сега играят ролята на "Виденовата зима". Тези фактори вече водят и до осезаема промяна в отношението на бизнеса към решенията, свързани с кръговата икономика.

Същевременно България засега не дава сигнали, че има капацитета да провежда особено активна и успешна държавна политика по отношение на кръговата икономика. Пример за активността на държавата по тази тема е "Националният план за възстановяване и устойчивост". В този документ терминът "кръгова икономика" се употребява предимно в бланкетна форма, а предвиденото общо грантово финансиране за този тип дейности е 180 млн. лв., ограничено единствено до производствени предприятия. Що се отнася до успехите на България, свързани с управлението на битовите отпадъци и отпадъците от опаковки, мащабно проучване на европейските институции, проведено наскоро, показа, че имаме да извървим доста дълъг път, преди да достигнем заложените от ЕС цели.

Някои от едрите законодателни и практични стъпки, с които може да бъде преодоляно изоставането, включват:

  • Ефективно въвеждане на принципа "замърсителят плаща";
  • Въвеждане на национална депозитна система за бутилки и кенове;
  • Въвеждане на система за разширена отговорност на производителя, която да финансира ефективното управление на отпадъците от текстил и обувки;
  • Въвеждане от МОСВ на опростени и ускорени процедури за преквалифициране на отпадъците като суровини (т.е. странични продукти от дейността);
  • Обновяване на Националната информационна система за отпадъци, така че да се осигури лесен достъп до информация, свързана с отпадъците, които са квалифицирани като рециклиран и/или страничен продукт;
  • Допълнителни мерки за грантово и облекчено заемно финансиране за проектни предложения, които са свързани с подкрепа за:

    • подобряване на ресурсната ефективност на предприятията;
    • моделът "продукт като услуга";
    • ремонтът и повторната употреба на определени ресурсоемки стоки;
    • рециклирането и превръщането на отпадни суровини в продукти, които са търсени на пазара.

Кръгова икономика - тук и сега

Без да чакат директна подкрепа от държавата, някои от най-големите предприятия от преработващата промишленост в България вече въвеждат мащабни "кръгови" решения, които не просто водят до осезаемо намаляване на образуваните промишлени отпадъци в страната, а се превръщат в значими източници на допълнителни приходи за своите собственици.

По сходен начин от известно време в България се провеждат и немалък брой чисто пазарни инициативи, свързани с "кръговото" управление на определени потоци битови отпадъци.

Вече няколко компании например осигуряват възможността за оползотворяване на ненужните дрехи и обувки, като разполагат контейнери за разделно събиране в страната. Събрани по този начин, употребяваните текстилни стоки се транспортират до специализирани предприятия в България, където се подготвят за повторна употреба и рециклиране.

Този бизнес модел осигурява и пряка полза за гражданите. Приходите на тези компании, реализирани от продажбата на second-hand дрехи и обувки на специализирани вериги, на този етап са достатъчни, за да обезпечат безплатното разделно събиране на употребявани текстилни стоки за жителите на по-големите градове в България. Покриването на цялата територия на страната с подобни контейнери и оползотворяването на по-голяма част от употребяваните текстилни стоки, разбира се, е свързано с въвеждането на работеща национална система за разширена отговорност на производителя, но това е отговорност на държавата и изисква търпение от всички заинтересовани страни.

По подобен начин, докато изчакват решението на държавата за въвеждане на национална депозитна система, две от водещите вериги за търговия на дребно наскоро стартираха пилотен проект за събиране на PET бутилки и кенове в няколко от своите магазини. От пазарна гледна точка тази инициатива се радва на все по-голям интерес от гражданите и най-вероятно привлича известен брой нови клиенти, които виждат допълнителен стимул да пазаруват във въпросните вериги. Не по-малко значима е инициативата и от гледна точка на опазването на околната среда и постигането на целите за разделно събиране на отпадъците от опаковки в България. По този начин се събира чист материал, който има висока (включително финансова) стойност и е изключително подходящ за рециклиране.

Рециклирането е приоритет и за една от водещите компании в хранителната промишленост в България. Техният фокус е върху един от най-сложните за разделно събиране и рециклиране потоци отпадъци - този на капсулите за кафе. От страна на потребителите инициативата включва възможността за предаване на използваните кафе капсули в специализирани пунктове. Капсулите след това се предават за рециклиране, като за всеки компонент на капсулата е предвиден специфичен вид третиране и оползотворяване. Освен че допринася за кръговото използване на всички елементи на капсулата и така намалява необходимостта от изкопаеми суровини, друга ключова полза за компанията е, че по този начин се позиционира сред потребителите като пазарен лидер в устойчивото управление на кафе капсули. А това има все по-голямо значение за продажбите на потребители от поколенията Y и Z.

Икономика 2.0

Тези съвсем пресни примери от България показват как през последните десет години кръговата икономика е успяла да извърви трънливия път от абстрактно понятие, горещо защитавано от академици и неправителствени организации, през "опорна точка" за (евро-)политици, които искат да звучат "еко", за да достигне до предлагането на широк набор от взаимно подкрепящи се съвременни регулации и бизнес решения, които допринасят (и) за финансовото благополучие на компаниите, които ги следват.

В крайна сметка не точно регулаторите, а икономиката и частните инвестиции ще определят темпото, с което ще постигнем въглеродна неутралност и устойчиво икономическо развитие. Съвременният линеен икономически модел, базиран на безкрайно извличане на суровини, производство на стоки еднодневки и изхвърляне на отпадъци вече достига своя предел. Начинът да достигнем заложените цели за устойчиво развитие до 2050 г. е кръгов, пазарен и доброволен.

Или както би казал Бил Клинтън, ако се кандидатираше за президент сега, "It's the circular economy, stupid".

Все още няма коментари
Нов коментар