🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Сделка на ДКК с цесии около "Дунарит" преди пет години очаквано се превръща в загуби

Съдът отхвърли иск на държавната компания за купено от нея вземане срещу 25 млн. лв. заради липсващи документи и подписи

В основата на схемата с веригата цесии "Кемира" - "Финансово консултиране" - "Малаз" стои Бисер Лазов, някогашният доверен човек на Цветан Василев, регистрирал мрежите от фирми и подставени лица около КТБ
В основата на схемата с веригата цесии "Кемира" - "Финансово консултиране" - "Малаз" стои Бисер Лазов, някогашният доверен човек на Цветан Василев, регистрирал мрежите от фирми и подставени лица около КТБ
В основата на схемата с веригата цесии "Кемира" - "Финансово консултиране" - "Малаз" стои Бисер Лазов, някогашният доверен човек на Цветан Василев, регистрирал мрежите от фирми и подставени лица около КТБ    ©  Анелия Николова
В основата на схемата с веригата цесии "Кемира" - "Финансово консултиране" - "Малаз" стои Бисер Лазов, някогашният доверен човек на Цветан Василев, регистрирал мрежите от фирми и подставени лица около КТБ    ©  Анелия Николова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Очаквано Държавната консолидационна компания е на път да инкасира внушителна загуба заради съмнителна цесия от 2018 г. Преди пет години дружеството под контрола на икономическия министър (тогава Емил Караниколов) плаща 25 млн. лв. на никому неизвестната фирма "Малаз", за да купи вземания за 97.4 млн. лв. от "Кемира". Последна е част от някогашната корпоративна империя на КТБ и дълги години е мажоритарен собственик на военния завод "Дунарит".

Още преди година стана ясно, че шансовете от тази сделка да се събере нещо клонят към нула, тъй като ключови документи са изчезнали. Сега това става факт, като ДКК губи делото срещу "Кемира" в Софийския градски съд на първа инстанция. Новият момент, който става ясен от съдебното решение, е, че държавната компания въобще не може да докаже, че е кредитор, тъй като договорът, чрез който "Малаз" е придобило въпросното вземане, не е бил подписан от представител на "Малаз".

Пред медии икономическият министър Богдан Богданов описа случая като "пореден удар за ДКК, при който държавата е потенциално ощетена с 97 млн. лв.", и изрази недоумение как е взето решението за въпросната сделка за няколко дни на базата на доклад от страница и половина.

Пътуващите милиони

Произходът на въпросните 97.4 млн. лв. е от задължения на "Кемира" още през 2015 г. към шест компании. Това са "Гипс трейд" (42.43 млн. лв.), "Инвестмънт проджектс" (20.43 млн. лв.), "Дивал 59" (13.24 млн. лв.), "Снежин 2003" (8.94 млн. лв.), "Инвестмънт проджектс" (6.23 млн. лв.) и "Интегрирани пътни системи асфалти" (6.14 млн. лв.). Общото между всички тях е, че са от орбитата на банката на Цветан Василев КТБ. А след затварянето ѝ през 2014 г. остават под контрола на Бисер Лазов - някогашната дясна ръка на Василев и организатор на голяма част от мрежата от фирми и подставени лица, кредитополучатели на КТБ, и който в последствие стана свидетел срещу банкера.

Лазов е управител и на самото дружество "Кемира", когато по документи към март 2015 г. вземанията са прехвърлени на "Финансово консултиране" - фирма на самия Лазов. Документалният път на милионите продължава с прехвърляне на 17 март 2017 г. към "Малаз", която е създадена няколко месеца по-рано от неизвестния Даниел Сашков Николов. А на 15 януари ДКК купува пакета вземания от фирмата, която междувременно е прехвърлена срещу 20 лв. на друго лице - Кристиян Пламенов Стойчев. Държавната компания, по това време управлявана от изпълнителния директор Ясен Спасов, плаща на два транша договорената цена от малко над 25 млн. лв.

Тази операция тогава не е обявена публично, но видимо е била продължение на подетата още в средата на 2017 г. акция по национализиране на "Дунарит". Тогава също ДКК влезе в ролята на купувач на вземания по сложна верига цесии и видимо целият държавен апарат беше впрегнат, за да задоволи апетитите на Делян Пеевски да овладее завода.

Мистерията с липсващия подпис

Основен аргумент на съда да отхвърли претенциите на ДКК е, че "Договорът за прехвърляне на вземанията от 17.03.2017 г., по който "Малаз" ЕООД е цесионер, а "Финансово консултиране" е цедент, не носи подпис на представителя по закон на "Малаз" ЕООД, налице е "незавършен фактически състав", поради което той не е породил правно действие на договор за цесия, съответно сключеният след това договор на 15.01.2018 г. между "Малаз" ЕООД и ДКК ЕАД не е довел до прехвърляне на вземането, доколкото цедентът "Малаз" ЕООД не е притежавал такова вземане и не може да прехвърля право, което не притежава."

Как и защо този недействителен договор не е бил забелязан от тогавашното ръководство на ДКК и министерството не е ясно, но възможно "обяснение" може да е бързината. Според очертаната от министър Богданов хронология всичко се е развило светкавично. На 8 януари в Министерство на икономиката е получен доклад "около страница и половина" от ДКК, че би искала да започне преговори за купуване на вземането, на 9 януари е дадена зелена светлина с решение, а на 10 януари с нов доклад ДКК предлага да се подпише договор, който е получил одобрение още в края на същия ден.

Друг съществен проблем е, че подписът под договора от 2017 г. не е единственото липсващо нещо. Реално нито в ДКК, нито в министерството разполагат с оригиналните договори и анекси. От обясненията на настоящия изпълнителен директор на ДКК Иван Загончев стана ясно, че в деловодната система на дружеството няма входирани такива, а Богдан Богданов описа като абсурдна ситуация, че са принудени да работят по разкази на очевидци в духа на "Имаше една червена папка". За казуса с изчезналите документи са сезирани прокуратурата и ДАНС, като министърът каза, че няма детайлна информация за разследването, но се ангажира отново да сигнализира институциите. Все пак той каза, че доколкото знае, тогавашният представител на "Малаз" е разпитван и е твърдял, че не е подписвал такъв договор.

Без ясно продължение

Сега икономическото министерство има вече течащ двуседмичен срок да реши дали да обжалва на горна инстанция. В момента юристите му преценяват дали има смисъл предвид липсващите документи. По вече загубеното дело щетата е 750 хил. лв. за съдебни такси, а на втора инстанция тя би могла да набъбне до над 1.5 млн. лв.

Отделно е доста съмнително и дори да спечели, дали ДКК би могла да получи нещо по претендираните вземания, доколкото "Кемира" е в несъстоятелност, отдавна не контролира "Дунарит" и практически няма съществени активи, които могат да бъдат осребрени. На въпрос на "Капитал" дали се планира да се води и дело срещу "Малаз", след като са ѝ платени неоснователно 25 млн. лв. на база на несъществуващ договор, Богданов обясни, че се обмислят възможни допълнителни искове към физически и юридически лица, но и тук не могат да се възлагат големи надежди, тъй като част от фирмите вече са в несъстоятелност или дори са ликвидирани.

Иначе последващата история на "Малаз" отново прави завой към КТБ генезиса на историята. На 21 май 2020 г. фирмата е продадена отново за 20 лв. на "Контадор трейд" - дружество на Николай Орешаров. Той е доцент в катедра "Счетоводство и анализ" на УНСС, бил е член на одитния комитет на фалиралата банка, като същевременно е може би най-известен като предпочитания и безкритично заверяващ одитор на огромна част от мрежата от фирми, която Бисер Лазов изгражда за КТБ и през която ресурсът от банката се канализира към различни начинания на тогавашните партньори Цветан Василев и Делян Пеевски. През 2021 г. "Малаз" се влива в новия си собственик и е заличена, а връзките с Лазов са преки - той е управител на дъщерното на "Контадор трейд" "София грийн проджект".

Сбогом, правителствен комплекс

Друга новина от икономическия министър е, че държавата окончателно се е отказала от друг мегаломански проект за нов правителствен комплекс, за който също парите бяха авансово платени през ДКК чрез инхаус възлагане към дъщерното й "Монтажи". По думите на Богданов вече са предприети действия и държавните дружества са си поискали обратно 60 млн. лв. (от общо платени 66 млн. лв.). На изпълнителя (консорциум с водещо участие на "Планекс") е даден 7-дневен срок и се чака отговор, като надеждата е парите да бъдат върнати, като евентуално се приспаднат разходи, които компанията е правила по злополучния проект.

По отношение на другите големи инхаус скандали в ДКК за ремонта на язовири Богданов каза, че парите са похарчени и няма как да бъдат върнати, като все още тече преглед какви дейности реално са били извършени. Вече има индикации за некачествени ремонти и искания за допълнителни средства за "ремонт на ремонта", които той нямало в никакъв случай да одобри. А "добрият" момент бил, че обектите не са такива, които могат да доведат до съществени рискове за хората и инфраструктурата, което допълнително повдига въпроси защо са били избрани за спешен ремонт.
4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар