Евгени Борисов и Иван Георгиев, Pontica: До края на 2023 г. ще сме над 1300 души с близо 40 млн. оборот

Другата тенденция е свързана с конкретната експертиза. Централна и Източна Европа се наложи като една от водещите аутсорсинг дестинации. Отдавна не сме кол-център и предоставяме тази допълнителна добавена стойност във финтех, игри, ритейл, свързана с технологии.

Споменахте дистанционната работа. Това означава ли, че секторът ви вече може по-лесно да наема хора от всякакви места и компетенции?

Е.Б.: Означава, че се развива изключително бързо като тенденции и много скоро ще е възможно. Съответно има и бюрократични пречки навсякъде, но бизнеси като нашия се опитваме през лобиране да прокараме законодателни промени, които да помогнат на индустрията да може по-плавно да мине към този модел на работа.

Откриването на хора ли е най-голямото предизвикателство в бизнеса ви?

Е.Б.: Откриването на хора не толкова, колкото липсата на компетенции. Не мога да говоря за цялата индустрия, но ние като компания съсредоточаваме усилията си да развиваме средата, в която работим. Развиваме млади хора и вътрешни кадри. С Иван имаме проект, който ще стартираме в началото на следващата година, който е свързан с надграждане на познания и преквалификация. Защото отдавна университетите ни не могат да произвеждат кадри с това темпо. Не казвам, че не се адаптират към средата. И не смятам, че проблемът е демографски, защото позитивната миграция я има навсякъде, а по-скоро е проблем на компетенции.

А работите ли с университетите?

Е.Б.: Да, работим с почти всички релевантни за нас университети и гимназии в локациите, в които се намираме.

В началото сами ли финансирахте компанията или търсихте инвеститори?

И.Г.: Компания в услугите има нужда от много малко външно финансиране. В Pontica Solutions сме трима партньори: аз и Евгени сме по оперативната част, а третият е Пиер Вале, който в началото на проекта ни финансира. Услугите не са като продуктовите компании, които се нуждаят от инвестиции години наред и могат да работят на загуба. Ние трябва винаги да функционираме на плюс, т.е. бързо трябва да вземем клиенти, които да ни генерират оборот, който да ни позволява устойчиво развитие.

Иван Георгиев Фотограф : Надежда Чипева

Колко бързо взехте такива клиенти и реализирахте оборот?

И.Г.: Има една формула, която звучи малко бащински, но е много важна и я знаехме от началото. Когато стартираш, ти трябват три години, за да почувстваш дали си станал компания или не, дори не става въпрос да правиш пари. Така че и на нас ни бяха нужни три години, за да станем компания, и то с малки обороти, много рисково, но която поне да може да се издържа сама, за да не се притесняваме дали следващия месец ще има пари за заплати, ще има ли клиенти и т.н. Така че гарантирам, че тези три години са валидни за всеки.

Имали ли сте трудно решение и бихте ли променили нещо в кариерата си досега?

И.Г.: Ще тръгна отзад напред. Не бих променил нищо, защото трудните решения при нас с Евгени се получават правилни. С него имаме методология за взимане на трудни решения - да питаме хората в компанията, да видим всеки какво мисли, да се съветваме. И така те винаги се оказват правилни. Иначе сме имали много трудни решения, обикновено винаги са свързани с пари. Примерно дали да приемем първия голям клиент. За компания като нашата това означаваше от 100 да станем 200 души. Тоест дублираме, но и получаваме отложено плащане. Изключително трудно стратегическо решение е, защото на 100 души трябва да осигуриш възнаграждения и не знаеш дали и кога ще дойдат приходите. Звучи готино да имаш възможност да пораснеш със 100%, но на размер от 2-3 млн. приходи да станат изведнъж 5-6 има огромен риск. Същото важи при взимането на решение за смяна на офис, когато трябва да предвидим растежа.

Колко от служителите ви са чужденци?

Е.Б.: В Pontica Solutions имаме хора от 30 националности. Чужденците са около 5%, като са комбинация от експати и такива, които обикновено идват по линия на учене - от Африка, арабските страни и др. И така имаме възможност да ги привличаме.

Евгени Борисов Източник: Pontica Solutions

Колко се научихте да делегирате?

Е.Б.: Трудно е да се научиш да делегираш, особено когато си оперативно ангажиран директор. Имаш огромен обем от работа, който вършиш по определена методология, и е най-трудно да отделиш времето, за да можеш да развиеш хората под теб. Но мисля, че успяваме да го направим.

А учи ли се това?

Е.Б.: Неволята учи. Не се учи само от книга.

Участвате ли постоянно в подбора на хора?

И.Г.: Във всеки момент търсим над 100 души. Ние участваме от ниво среден висш мениджмънт към C level. Там участваме много активно, защото за нас това е най-важно. За мен опитът да работиш с някого четири години, колкото и да е бил неопитен, никога не бих го заменил. Да можем с поглед да се разберем е по-важно за нас, отколкото да вземем най-добрия експерт, който е на съвсем друга вълна и не познава как диша компанията.

Тогава професионалното мениджърско образование или практиката прави един мениджър добър?

И.Г.: Академичното образование е важно, защото успяваш да систематизираш познания от практиката, да ги подредиш в главата и при следваща ситуация имаш картата начертана. Практиката ти помага, но ти просто ускоряваш процеса на осъзнаване, че нещо подлежи на определена методология на решаване на проблеми. Така че от тази гледна точка академичното познание и теорията са много полезни. Но аз винаги съм бил привърженик на практиката. За мен е много по-важно практически да работиш нещо, да попаднеш в компания дори преди университет, да те научи какво е корпорация, как се взимат бизнес решения и т.н.

Как двама дългогодишни партньори успяват да работят толкова време заедно успешно?

И.Г.: Не е до приятелство, не е и до една вълна на мислене. По-скоро мисля, че е до допълващи се компетенции и характери. Примерно аз съм привърженик на стратегическия бизнес мениджмънт, т.е. обичам да предвиждам какво ще се случи, да посявам семе и нещо да стане след време. Съответно това ме прави много добър и в чисто човешките отношения - да разпозная някого дали е добър в нещо. Докато Евгени е много добър в реактивния мениджмънт - когато нещо се обърка, той е добре подреден, много по-добър математически от мен и много добре се допълваме. И когато нямаш натрапчиво его, механизмът работи много добре.

Къде искате да видите Pontica Solutions?

И.Г: Винаги се стремим към прогрес. И най-логичната следваща стъпка ще е да разширим дейността си извън България с още няколко офиса, както и в България с още няколко офиса. Насочили сме се към Централна и Източна Европа, като следващата или по-следващата година мислим да придобием компания. И другият ни голям фокус е развитието на наши платформи и затова работим много по интелектуална собственост в няколко продукта, които до две години се надяваме да са напълно завършени. Надяваме се до края на следващата година да сме над 1300 души с близо 40 млн. оборот. Иначе след още време можем да достигнем 2000 души - в следващите три-четири години.

А как виждате бъдещето на сектора ви в България? Възможно ли е да бъде достигнат балон?

Е.Б.: Не го виждаме, но това е един от възможните варианти. В социологията никога не знаеш какво точно ще се случи, защото има неизвестния фактор. Но секторът на знанието тепърва ще се развива, бизнеса винаги ще го имаме. Има няколко варианта да има хора - да квалифицираме тези, които са тук, и да стимулираме положителната миграция.

Кои играчи ще отпаднат?

Е.Б.: Латентните и ленивите. Като всяка индустрия има една концепция, че България е дестинация за лоу-кост кол-център. Това не е вярно от поне шест години, но се поддържа от големи, но лениви компании.