Къде зимуват акциите
Идеята за раздвижване на "спящите акции" очаквано събуди полярни мнения и повдигна въпроса кого и колко ще засегне.
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Пасивните книжа са предимно в малки бивши приватизационни фондове, а в по-големите не изглежда да има проблем.
- При много от тях цената на една бонова книжка е символична, но има и холдинги, които могат да донесат стотици левове на незаинтересованите акционери.
На българския капиталов пазар отдавна е тихо и скучно. Затова и идеи като тази за раздвижване на така наречените вече спящи акции в Централен депозитар (за пръв път стигнала до ниво на разписана концепция за обсъждане) предизвикват шумен отзвук сред засегнатите - акционери, компании, но и граждани, които чакат подобни поводи, за да се сетят, че и те са били инвеститори. Извън дебата за и против концепцията (за него в карето) е добре да се погледне малко по-дълбоко колко и къде са тези акционери. "Капитал" поиска от Централен депозитар данни за книжата на бившите приватизационни фондове, които се намират в Регистър А.
Поне при половината холдинги има около 50% пасивни книжа, но те са предимно в малки и евтини дружества, част са собственост на вече починали акционери, при доста от дружествата стойността на боновата книжка е по-ниска от потенциалната такса за проверка и прехвърляне на акциите в инвестиционен посредник. И още - не всяка акция в регистър А може да се определи като спяща - тоест тя може да е там, но собствениците й да ходят на общи събрания и да се възползват от правата си като акционери.
Такъв най-вероятно е случаят с първите няколко фонда с най-висок показател на дял на акции в регистър А. При "Наш дом България холдинг" основният акционер Андрей Тенев има 91.31%, които обаче се съхраняват в регистър А, а не в инвестиционен посредник. Подобна е ситуацията при "Север холдинг", контролиран от фирма на Сава Шопов с 67%. През последните години някои от по-големите акционери в неликвидни компании предпочетоха да прехвърлят акциите си от регистър Б в регистър А, за да спестят разходи за съхранение при посредник и вноска за фонда за компенсиране на инвеститорите. Това обаче по никакъв начин не ги лишава от правата им - на глас, дивидент и други, като се отнася както за малките собственици, така и за големите, като единствено не могат да ги търгуват. Може да се предполага, че и при промяна на правилата тези акционери първи ще прехвърлят книжата си в регистър Б, за да не отидат те в създадения фонд.
Най-ликвидните фондове имат и най-малко акции в регистър А - "Доверие обединен холдинг", "Холдинг Варна", "Индустриален холдинг България" и други, чиито книжа се търгуват на официалния пазар на фондовата борса.
Масово обаче в бившите приватизационни фондове няма мажоритарен собственик, а те се контролират от един по-голям миноритарен или няколко такива акционера. Това е и причината за едно от най-големите притеснения на потенциално засегнатите компании - ако концепцията бъде приета и се приложи, то в такива холдинги ще влезе голям нов акционер в лицето на предложения фонд с непотърсените акции. Което пък може да наруши контрола или да принуди досегашните управляващи вече да се съобразяват с него.
Акционерите столетници
Един от потенциалните проблеми, които може да се получи, е с книжата на починали акционери или много възрастни акционери. Един пример - според акционерната книга на "Наш дом България холдинг" в Търговския регистър само столетниците акционери (набор 1903 до 1919 г.) са над 500. Подобен е случаят и с много други холдинги.
Проверката на тези акции става само със свидетелство за наследници, но в тези случаи става въпрос дори за множество внуци и правнуци, което би усложнило и оскъпило процеса. От Депозитаря вече обещаха да премахнат таксите за проверка и прехвърляне и процедурата по наследяване, ако Концепцията бъде приета. В момента цената за проверка в ИП е около 20-30 лв., безплатно е с ПИК от НАП през сайта на депозитаря, но това става само за личните партиди.
Приемането на концепцията би засегнало 2 млн. сметки с акции с номинал около 2-3 млрд. лв., по данни на Депозитаря. Притежателите с по 25 броя са 60% от всички (толкова беше номиналът на една бонова книжка), а много от останалите са с по 50 до 100 - например прехвърлени от цялото семейство на един член или следствие от преобразувания в компанията. В резултат на сплитове има и бонови книжки с по 300 акции, както е при "Стара планина холд".
За цената на зелената книжка
В същото време много акции на бившите приватизационни холдинги се търгуват под или около номинала (към 26 февруари). Ако в момента за тези бонови книжки трябва да се направи справка в инвестиционен посредник, то няма икономическа логика, тъй като цената за това ще е по-висока от стойността им. Без да претендира за изчерпателност (спящи акции има в още много други компании, има и фалирали фондове), сметките показват, че пазарната стойност на спящите акции в регистър А само на бившите приватизационни холдинги са с пазарна стойност около 140 млн. лв., при обща капитализация за 1.6 млрд. лв. Ниската ликвидност на пазара обаче не дава гаранция, че при много от тях може и да се постигне такава цена или да се сключи сделка с тези акции.
Все пак има и такива, които носят добра доходност за акционерите си - най-скъпите бонови книжки от днешна гледна точка са при "Стара планина холд" с 1830 лв., "Холдинг Варна" с 960 лв., "Холдинг център" с 625 лв.
За съжаление през последните години лошото представяне на капиталовия пазар, кризата с корпоративното управление и напускането на много инвеститори не позволява на старите акционери да се възползват в по-голяма степен от стойността на акциите си. Списъкът с акционери в регистър А обаче изобщо не се изчерпва с бившите приватизационни холдинги. Много такива собственици има в публични и непублични компании. Сред тя са и някои от най-големите дружества в страната, като "Лукойл Нефтохим", "Аурубис България", "Солвей Соди", "Асарел-Медет", бирени компании, хотели и други, които преди години бяха на борсата. При тях основният проблем ще е оценката на тези акции.
Публичните дружества от масовата приватизация по предоставените данни от ЦД са 91 от общо 265, непубличните дружества от масовата приватизация са 545 от общо 942. Концепцията предвижда - тази информация следва да се актуализира и синхронизира между регистрите на ЦД и КФН. Общественото й обсъждане приключи на 15 февруари, а досега няма индикации в каква посока ще поеме тя.
Концепцията: Pros & Cons
Най-общо Концепцията за личните смети в ЦД, предложена от Министерството на финансите и Депозитарят, предвижда да се създаде фонд, който да поеме акциите от Регистър А на ЦД, които не са прехвърлени в определен период в регистър Б - по сметки в инвестиционни посредници, където вече са търгуеми. В замяна техните собственици ще придобият дялове във фонда. Онези, които в период от пет години продължат да не се интересуват от собствеността си, се предвижда да я загубят - тя да се продаде, а постъпленията да отидат в Сребърния фонд. Планира се и масирана информационна кампания.С някои препоръки идеята се подкрепя от БФБ, Централен депозитар, ЕБВР и инвестиционните посредници, но среща силен отпор от браншови организации, доминирани от публични компании като Асоциацията на индустриалния капитал в България, а също и Асоциацията на директорите за връзка с инвеститорите, които имат близки мотиви. Тези, които подкрепят концепцията, смятат, че тя ще даде възможност на акционерите да се възползват по-добре от собствеността и правата си, основно на дивидент, ще се увеличи ангажираността им, а това ще доведе и до положителен ефект върху целия пазар. Аргументите на онези, които са против, са, че това ще е форма на национализация, процесът ще е прекалено скъп, както и че наличието на акции в регистър А по никакъв начин не ограничава правата на акционерите, а всичко е въпрос на информираност от тяхна страна. Срокът за общественото й обсъждане изтече на 15 февруари, като засега няма сигнали в каква посока ще поеме тя.
1 коментар
Единствените жертви на тези промени ще са собствениците, които десетилетия ръководят компании с миноритарен дял, без да се постараят той да стане мажоритарен.
В момента, в който промените станат наложителни, ще видите как ще се размърдат и ще изкупят спящите акции набързо. Няма да има нужда изобщо от лична инициатива или информационна кампания. Едни телефонистки ще звънят и ще предлагат да си продадеш акциите за сума Х.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.