Пандемията и парите на тълпата

Краудфъндинг секторът се сблъска с някои проблеми като забавени доставки и разочарования, но все пак продължава да расте

Един от най-популярните методи за финансиране на малки стартиращи проекти - краудфъндигът (crowdfunding), също понесе удар от кризата.

Славчо Кузмов

Един от най-популярните методи за финансиране на малки стартиращи проекти - краудфъндигът (crowdfunding), също понесе удар от кризата. © Капитал

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Един от най-популярните методи за финансиране на малки стартиращи проекти - краудфъндигът (crowdfunding), също понесе удар от кризата, която причини световната пандемия от ковид-19. Нарушените доставки, инфлацията в цените на суровините и проблемите с персонала оказаха негативно влияние върху сектора, като по-скоро забавиха растежа там.

При краудфъндига (буквално финансиране от тълпата) от едната страна са хората с идеи и проекти, които се борят да спечелят парите и доверието на другата страна - хора с пари, често обикновени граждани и ентусиасти. Те се наричат backers и срещу средствата, които предоставят, очакват да получат първите бройки от продукта. В повечето случаи през платформите за краудфъндинг се набират средства от хиляда до няколко хиляди долара, но е имало случаи и за милион. В краудфъндинг се включват и p2p кредитирането, дарителският и още няколко подсектора (виж карето). През 2017 г. германският професор Андреас Хоген прогнозира, че краудфъндингът ще задмине рисковия капитал на финансиране глобално, след като само дотогава за три години обемът нараства с над 1000%. Оттогава насам растежът се позабави. Четири години обемът на рисковият капитал все още е значително по-голям, но дистанцията се скъсява значително. През 2020 г. глобалните капиталови потоци от рискови инвеститори са над 300 млрд. долара според данни на KPMG. Алтернативните, сред които е краудфъндигът, са около 113 млрд. според CCAF (Cambridge Centre for Alternative Finance).

Бумът на този модел финансиране започна много преди пандемията, но още тогава се появиха някои проблеми. Заради увеличените проекти глобално и зaсиления интерес много млади компании и предприемачи започнаха да се задъхват и не успяха да покрият обещанията си, което отдръпна някои backer-и.

Проблемите засегнаха дори и една от най-големите платформи в сектора - Kickstarter, която се наложи да съкрати близо 40% от персонала си според The Verge. "Наблюдавахме забавяне на проектите и това, което се случи, беше около 40% от намаляването на обема на даренията. И в резултат на това много проекти отпаднаха", коментира в началото на август пред TechCrunch изпълнителният директор на Kickstarter Азиз Хасан. Тогава компанията обяви също, че е достигнала рекордните 6 млрд. долара набрани средства, след като година по-рано достигна 5 млрд. долара.

Как се справят българските проекти

През 2020 г. количеството набрани средства във и от компании в България спада с 25% в сравнение с предходната година до малко над 50.4 млн. долара (от над 67.6 млн. през 2019 г.). Тук са включени всички видове крауд финансиране, а данните са от доклада Cambridge Centre for Alternative Finance 2021. В същото време инвестициите на рисков капитал в България се увеличават с 25% до 286 млн. евро в сравнение с 227 млн. година по рано по данни на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране (BVCA).

Към момента най-големият български проект, който се е финансирал през Kickstarter, e Halfbike на компанията "Колелиния". В три рунда до 2019 г. тя набра успешно над 1.3 млн. долара. Мартин Ангелов, един от двамата създатели на проекта, коментира пред "Капитал", че за трите кампании са получили поръчки за около 1400 броя колела от Kickstarter, като е доставила абсолютно всички до backer-ите си. "Всичко е въпрос на планиране", каза Мартин Ангелов, а на въпроса дали биха използвали този метод отново казва, че самото набиране на средства никога не било е самоцел."Crowdfunding платформите са място, където можеш да изложиш идеята си пред целия свят", като според Мартин Ангелов хората сравняват и избират най-иновативните проекти. "Ако имаме добра идея, защо да не опитаме отново, имайки предвид опита, който натрупахме през годините."

"Капитал" се свърза и с Маргарит Ралев, създател на бордовата игра Gemji, която набра над 47 хил. долара от Kickstarter, близо двойно в сравнение със средното croudfunding финансиране на успешен проект глобално (24 хил. долара според CCAF). В края на август компанията публикува на страницата си в Kickstarter, че успешно е изпратила всички игри до backer-ите си.

"Сблъскахме се с много проблеми. Някои неща просто не могат да се планират като пандемията", споделя Маргарит Ралев пред "Капитал". Освен повишаването в цените на доставките и суровините пандемията е навредила и на всекидневните операции на компанията. "Първо материалите поскъпват или не пристигат навреме, когато пристигнат, пък се случва някой от персонала да се разболее, поради което губим ценно време."

Често, за да изпълнява ангажиментите си към backer-ите, Ралев споделя, че е трябвало да поемат загуба от около "5 евро на доставка, които може да не звучат много, но с времето се натрупват". "Backer-ите не разбират проблемите по веригата. Те очакват да си получат продукта и да се покриват сроковете, нещо, които невинаги зависи от нас", казва Ралев. Gemji е успяла да се справи с ангажиментите си навреме, докато на други компании им се е наложило да връщат средствата, които веднъж влезли в обръщение, значително намаляват, което довежда до проблеми с благодетелите на проекта.

Маргарит Ралев отговори положително на въпроса дали отново би използвал crowdfunding модела на финансиране. "Да, но с по-добър тайминг. Опитът, който натрупахме през последната година, ще ни бъде от полза. Дори вече планираме нова кампания за добавки към играта", каза още той.

През лятото Studio Mechka,създадено от екип български програмисти, обяви проект на име Marko. Става дума за игра, свързана с българския фолкор, която според Боян Василев, част от екипа на студиото, "е планирана за издаване на няколко различни платформи (PC, Playsation, Xbox, Nintendo Switch и тн)". Проектът набра близо 25 хил. швейцарски франка от Kickstarter в края на август.

"В момента сме на етап продукция - завършили сме всички системи в играта и с колегите увеличаваме съдържанието с цел удължаване на игровото време", споделя Василев относно развитието на играта в момента. Studio Mechka планира да изпрати и физически копия на играта в даден момент на част от благодетелите си в Kickstarter, като първите PC копия се очаква да бъдат изпратени около края на февруари, но все има неясноти относно точните дати за останалите платформи. "Със сигурност бихме използвали модела отново и в частност Kickstarter", каза още Василев. "След като сме преминали един път през въртележката успешно, имаме много по-добра представа за това къде сгрешихме и какво можем да подобрим. За съжаление нашето законодателство не е много гъвкаво от тази гледна точка и да се набират средства по този начин в България не е много лесно", коментира още Василев.

DiFold, компанията зад идеята със сгъваема (оригами) бутилка за многократно ползване, е набрала 150 хил. долара от благодетелели в платформите IndieGoGO и Kickstarter. Пред Капитал Радина Попова, съосновател на DiFold, сподели част от проблемите, с които се сблъсква проекта. "Вече имаме прототипи, но все още не сме започнали масово производство" споделя Радина Попова.

"Имахме проблеми с производителя поради технологични предизвикателства по заварките на дъното на бутилката като процес" добавя Попова. "Към настоящ момент имаме ангажимент за около 6 хил. бутилки, които очакваме да започнем да изпращаме през октомври". За разлика от други проекти суровините нужни за производството на сгъваемата бутилка поскъпват, "но незначително" според Радина.

На въпрос дали биха се възползвали отново от същия модел на финансиране от DiFold отговарят "със сигурност". Според Попова бутилката е само началото. В момента компанията регистрира патент за сгъваемата технология, което ще даде ход и на други идеи. Според DiFold crowdfunding-ът е полезен, тъй като осигурява нужносото финансиране на стартов капитал за реализиране на пректа, но изключително важен е маркетингът, иначе "никой няма да ви забележи, колкото и да е добра идеята ви" завърши Радина Попова.

Бъдещето в сектора

Покрай регулациите в Китай, които ограничават достъпа до чуждестранен капитал на местните фирми, се отваря вакуум в глобалния crowdfunding пазар, който бързо ще бъде запълнен. Китай доминира на световния пазар на алтернативни онлайн финанси до 2018 г. Въпреки това развитието на местния пазар и регулаторните промени доведоха до значителен спад в обемите и световния пазарен дял на азиатската страна.

Според данни на CCAF през 2019 г. китайският пазар представлява 48% от световния обем на crowdfunding-a, а през 2020 г. само 1%. Лидер в сектора се очертава да бъде САЩ, където обемът нараства 70 млрд. долара през 2020 г., ръст с над 40% в сравнение с година по рано (50 млрд. през 2019 г.). От инвеститорска гледна точка crowdfunding секторът също изглежда подценен, тъй като се оценява на едва около 12 млрд. долара според данни на QYResearch, въпреки че прогнозите са до 2027 г. пазарната капитализация да се удвои до над 25 млрд. долара.

КАРЕ

Видовете Crowdfunding

Когато стане дума за алтернативно финансиране и crowdfunding, най-често в съзнанието излизат благодетелските и дарителските кампании в Kickstarter, Gofundme, IndieGogo и прочие.

В действителност обаче crowdfudning-ът се дели на два основни вида (инвестиционен и дарителски), като съществуват четири модела на crowdfunding: crowdlending (заеми), equity (дялов crowdfunding), gift (срещу промоции и подаръци) и donation (изцяло дарителски).

Първите два модела спадат повече към инвестиционния тип crowdfunding. Към сферата на crowdlending спадат всички платформи, които свързват директно заемател със заемодател. (P2P заеми).

Дяловият crowdfunding е, когато backer-ите (благодетелите) на даден проект получават част от компанията срещу вложенията си.

Crowdfuding срещу подаръци и изцяло дарителското набиране на средства са извън инвеститорския сектор на алтернативните финанси. В модела с подаръците благодетелите получават специални оферти и отстъпки от проектите, докато дарителският модел най-често е фокусиран върху социални кампании и не предлага "нищо" в замяна.