Тълпата и имотите

Другият голям плюс е, че при добре организирана кампания за масово набиране на средства проектът може да се осъществи много по-бързо, отколкото ако се заложи на институционална инвестиция.

В допълнение платформите, които предлагат този модел на споделени инвестиции, взимат по-ниски комисиони за услуги, отколкото банките, което в по-широк план води до по-ниски такси и лихви.

В дял или в дълг

Краудфъндингът има две основни форми според това дали инвестицията е в дял или дълг. В случая на дялова инвестиция инвеститорът получава частични права на собственост върху недвижимия имот, в който влага финансите си, или с други думи - става акционер. В такъв случай процентът на възвращаемост зависи от това какви ще бъдат приходите на имота от наем. Ако имотът бъде продаден, инвеститорът получава процент от продажбата, който отговаря на неговия дял.

В случай че инвестицията е в дълг, финансиращите проекта просто заемат пари на собственика на имота. Впоследствие той трябва да се изплати чрез фиксирани вноски и лихвен процент според договорката между двете страни. Възможностите тук са и за кратко-, и за дългосрочни заеми.

Инвестицията в дълг като цяло се приема като по-сигурна, отколкото в дял. Причината е, че ако имотът бъде продаден, облигационерите са първите, които ще получават възвращаемост на инвестицията си. Това не означава, че инвестирането в дълг винаги е по-безопасно, отколкото в дял, но по-често е. С по-ниския риск обаче идва и по-ниска възвращаемост. В случай че инвеститорът предпочете да участва като облигационер чрез дълг, а след това имотът започне да прави огромна възвращаемост, тя ще отиде в хората с дялови инвестиции. В случай на провал обаче важи обратното и облигационерите ще са крачка пред акционерите.

Такива, но в обърнат ред са и плюсовете и минусите за дяловите инвеститори - те поемат по-голям риск, но ако той се отплати, получават по-голяма възвращаемост. В случай на провал са на опашката за получаване на пари.

Какви са платформите и какво предлагат

Платформите по света стават все повече, но в България са единици. Най-известният български пример е PropertyClub. Според основателя и изпълнителен директор на компанията Ефтим Ефтимов в момента в големите градове в страната годишната възвращаемост при стандартната покупка на имот с инвестиционна цел е между 3 и 5%, но при споделена покупка тя може да достигне 7% само от препродажба.

PropertyClub дава възможност за участие както в инвестиции в недвижими имоти с цел препродажба, така и в имоти, които междувременно ще бъдат отдавани на краткосрочен наем, т.е. жилища за отдаване под наем в Airbnb, Booking.com и други. Ефтимов казва, че вече разработеният като продукт за краткосрочен наем имот може да бъде продаден и така да осигури допълнителна възвращаемост от около 10-12% върху инвестираните средства.

На световно ниво компаниите, които се отличават най-много в сферата, са Fundrise, основана през 2010 г., Realty Mogul, CrowdStreet, Patch of Land, RealtyShares и други. Те позволяват инвестиция и от България. В подобен случай рисковете са доколко са прозрачни и дали може да се следи развитието на даден имот.