От "Билкова" до върха на алкохолния бизнес

Работили ли сте по специалността?

Как се превърнахте в мениджър?

А необходимо ли е подобно образование?

- Като в математиката - необходимо, но недостатъчно условие. Образованието може да ти даде познания, но са необходими още много качества. Аз не спирах да уча. Желанието за самоусъвършенстване и учене е вътрешен процес. До ден днешен имам навици - в определени дни и часове на мен ми изскача на телефона съобщение и един път в седмицата чета два часа само за финанси, после само за модерни технологии, за икономическите тенденции, маркетинг иновации, маркетинг подходи, за алкохолната индустрия. Толкова много трябва да чета и да наваксвам с всичко, което се случва в тази индустрия, защото в ролята ми на председател на "спиритсБЪЛГАРИЯ" трябва да познавам не само какво се случва от страна на производителите или потребителите, но и всичко, което се случва със законодателството в алкохолния и сходните сектори. Много се плаша да кажа, че знам всичко и няма кой на какво да ме научи.

От друга страна, ние сме чудесно поколение, родителите ни са живеели по време на война, ние самите сме родени 25 години след война, това е невероятен шанс, след това сме живели 20-25 години в социализъм и живеем почти 30 години в демокрация и капитализъм и в този аспект смятам, че адаптивността ни, на 45-50-годишните, е едно от най-силните ни качества.

Винаги изглеждате много вдъхновена от това, което правите. Обичате ли алкохола и в кой от неговите смисли?

Кои са хората, с които най-често работите?

Казвате успешни хора, с каква част от екипа ви сте от самото начало?

- С мениджърския екип сме от самото начало. Ние сме две жени и двама мъже, работим всекидневно от сутрин до вечер, и събота, и неделя, и празниците. Ние сме великолепен тандем четиримата собственици и мениджъри и сме като четирите сезона, четирите бои на карти, четиримата мускетари. Заедно сме от самото начало, допълваме се, всеки е комплимент към другите трима, всеки е по-силен най-малко в две неща от другите трима.

Нашата стратегия е, че "Максиъм България" e стабилен номер 3 играч на нашия пазар по обем и стойност. Осъзнаваме, че поради структурата на бизнеса с вносни продукти трудно можем да бъдем първи в обем, и от седем години се опитваме да бъдем първи в други насоки - основатели сме на "Уиски фест София" и "Уиски фест Пловдив", което е демонстрация на дълбокото ни вярване, че всички сме заедно, всички трябва да рекламираме културата на консумация, вариантите и безкрайните начини да се наслаждаваш на напитките.

Кой избира новите хора в компанията?

Вероятно е различно за различните позиции, но какво търсите в хората, с които искате да работите?

Кои са най-тежките Ви моменти в бизнеса и най-трудните Ви решения?

- Толкова са много и са толкова изпепеляващи тези решения. Сега ще кажа защо използвам тази дума. Най-тежки, разбира се, са разделите, да се разделиш с марка, която си изградил от нула, или да се разделиш с хора. "Максиъм България" и аз бяхме поставени два пъти на колене и имаме две бизнес възкръсвания. Едното е през 2007 г., когато в един и същи ден напуснаха 45% от служителите ни, съвсем тенденциозно, с цел да унищожат компанията. Няма нищо незаконно в техния акт, а ние не само възкръснахме, но и показахме ръстове, които никой не очакваше.

Другото възкресение, заради което използвам думата изпепеляващи, е през 2010 г., в средата на ноември нашият склад с алкохолни напитки изгоря от подхвърлена цигара от случайно минаващ човек. В нашия бизнес, в средата на ноември, преди Коледа, да ти изгори складът е равносилно на банкрут. Като феникс възкръснахме и отново имахме страхотно представяне, ръстове и индикатори за гордост.

Едно от най-важните ми мениджърски решения e, когато съм разбрала, че е важно да съм важна само тогава, когато е важно. Игра на думи е, но в един момент осъзнах, че въобще не е необходимо винаги аз да съм права, моето да става, само аз да говоря, само аз да съм в центъра на вниманието. Като осветиш хората до теб, всички светите по-силно. Според мен това е важно за всеки ръководител, но тук имаме елемента "его". При мен той не съществува и не оказва никакво влияние върху управленските ми решения или отношенията ми с хората.

Тежките решения са всеки ден или всеки месец, но аз имам много висок праг на болка, на хладнокръвие, на решения, на търпение. Ние сме част от алкохолния сектор от 18 години като "Максиъм България", а аз от 25 години като професионалист. Няма какво да ме изненада толкова много, че да се наложи драматично решение. Да, понякога взимаш решение, че ще загубиш човек, пари или марка, или клиент, но с ясното съзнание, че така е добре за нас.

Интересът на компанията ли е най-важното при взимането на решения?

Как се развива браншът?

- "Максиъм България" е с много ясна бизнес стратегия, ние работим само с вносни продукти от премиум сегмента, там е нашата експертиза, там е нашата репутация. Тенденциите са към премиумизация, което означава, че хората са готови да опитват по-скъпи, по-внимателно подбрани, по-рядко консумирани напитки или вариации. Говоря за всички продукти - и за ракия, и за уиски, и за водка, и за ликьори, не се ограничавам само в една категория. През последните години има смесване на напитките, на професионален език го наричаме миксология, това е сериозна промяна. Изключително много ни радва тенденцията към консумация на по-нискоалкохолни напитки - шприцове, вино, по-нискоградусови вариации.

Към днешна дата ние имаме в световен мащаб няколко затруднения. От юли 2018 г. сме с наложени митнически тарифи върху уиски продуктите от САЩ. Може би след полунощ на 29 март ще се събудим с мита и върху алкохолните продукти от Великобритания, което означава скоч уискита, джин и други. Такива размествания в икономическата структура на алкохолния бизнес не са хубави, защото не са продиктувани от потребителите или от нуждите на пазара, а от политикоикономически фактори и ще рефлектират върху всички нас.

Като председател на "спиритсБЪЛГАРИЯ" знам, че имаме много работа като алкохолна индустрия. От една страна, е превенцията на злоупотребите с алкохол и каузата ни "Консумирай отговорно!", от друга - много искам да изработим стратегия за алкохола, да очертаем в 10-годишен хоризонт пътищата, по които вървим. Алкохолът е тежката категория на леката индустрия. Включваме от земеделие до търговия, включително и наука, а дори не знаем колко души работят в нашия сектор. Както винарите създадоха 12 винени маршрута с Министерството на туризма, ние с високоалкохолните напитки трябва да видим накъде вървим в България и извън нея.

Как се разви вкусът Ви към алкохола?

- Вкусът се възпитава, както човек се научава да слуша джаз музика и ние никога не препоръчваме на хора, които тепърва прохождат в уиски вселената да започват с опушени уискита. Обикновено консуматорите започват с най-близкото до тяхната национална кухня и трапеза и в България ракията е най-близо до смесените скоч уискита. Вкусът и любовта, даже начинът как да консумираш и разбираш уиски, се възпитават.

Интервюто взе Десислава Николова