Нова агенция, нова такса

Със създаването на Агенцията по храните проверяващите от РИОКОЗ и от РВМС се обединиха. Контролът стана общ, предстои това да се случи и с регистрите.

Според Агенцията за храните поддържаните от Националната ветеринарномедицинска служба регистри са добре подредени и актуални. Бизнесът припомня, че това се случи включително и с натиск от Брюксел. В годините всички мандри, кланици, месо- и млекопреработващи предприятия неведнъж бяха подлагани на проверки от български и европейски ветеринари, за да се отсеят фирмите отличнички (от т. нар. първа категория), които получиха право да продават на общия европейски пазар. Оставените във втора и трета група пък получиха неколкократно отсрочка във времето, за да догонят първите. Последният срок за фермите изтича в края на тази година, след което неотговарящите на изискванията ще бъдат затворени.

Недоверието е към регистрите на бившите вече РИОКОЗ - където са производителите и търговците на вафли, бисквити, чипс, безалкохолни и други храни от неживотински произход.

"Искаме да видим каква е цялостната картина в страната и да създадем актуален регистър на всички обекти, които произвеждат и търгуват с храни. Длъжни сме да имаме такъв регистър, той трябва да е публичен и в електронен вид. Така ще е достъпен както за нашия инспектор в Приморско например, който иска да види дали има производител на вафли във Видин, така и за потребителите. Този регистър ще улесни и нашата работа, и купувачите", обясни д-р Любомир Кулински, ръководител на дирекция "Контрол по храните" в агенцията.

Ясно като на длан

Любомир Кулински уверява, че собствениците на заводи и търговски обекти, които подлежат на пререгистрация, няма да се редят на опашка, за да направят това, нито ще носят някъде някакви документи. Пререгистрацията се извършва след проверка на място от комисия. Обектите за производство на храни и търговия на едро се посещават от трима инспектори от агенцията, а обектите за търговия на дребно - от двама. Проверяващите ще следят дали помещенията отговарят на санитарно-хигиенните изисквания, какво е оборудването, дали се спазва технологията, дали има въведени добри производствени и хигиенни практики, правилно ли се етикетират храните и за ред други изисквания, разписани в законодателството за храните.

След проверките възможните казуси са три. Ако всичко е наред, още на другия ден собственикът може да си получи документа за пререгистрация. Ако се установят несъществени слабости, които не носят пряк риск за потребителя – например развален прозорец в помещението или липсващи записи на температурния режим на хладилника, проверяващите издават предписания за отстраняването им в кратък, но разумен срок. След като бъдат изпълнени, обектът ще получи документ за пререгистрация, обясни още д-р Кулински. Ако обаче проверяващите установят пропуски, които носят пряк риск за потребителя, може да се стигне до ограничаване на предлаганите изделия или до временно затваряне на обекта. "Дали собственикът ще прави ремонт, как ще отговори на изискванията е негов проблем. Пререгистрация ще има, след като бъдат отстранени нередностите", казва Любомир Кулински.

Въз основа на проверките обектите ще бъдат подредени в три категории – високо-, средно- и нискорискови за потребителя. От тази класификация пък зависи честотата на проверките. Там, където рискът е висок (например детски кухни), проверките са минимум веднъж в месеца, ако предприятието е производствено, и минимум един път на три месеца – ако е търговско. Производителите от обекти със среден риск ще бъдат проверявани най-малко веднъж в месеца, а търговците – най-малко веднъж на четири месеца. В тази група попадат фурни, цехове за хляб, бутилиращи компании, фабрики за консерви с по-дълъг срок на годност, дава примери Любомир Кулински. Нискорисковите обекти ще бъдат инспектирани минимум един път на шест месеца (пакетиране на тестени храни, ориз, варива, сухари и други продукти с голяма трайност).

Заявените очаквания на проверяващите от пререгистрацията са похвални. Не е ясно обаче защо бизнесът трябва да плаща за рутинните задължения на експертите от Агенцията по храните. Тяхна грижа е да проверяват, да контролират, да следят дали и как се спазват законите, да налагат санкции, да отнемат регистрации и да затварят обекти. И в резултат на това - да си изяснят картината и да си актуализират информацията в досегашните регистри.

Според правния отдел на Агенцията по храните шестте лева се плащат въз основа на член 35 от Тарифата за таксите, които се събират от органите на държавния здравен контрол по Закона за здравето. Този член гласи дословно: "За издаване на заверен препис или допълнителен екземпляр от документ по тарифата се събира такса 6 лв." Първоначалната регистрация на обектите обаче досега е била безплатна. С други думи, издаването на разрешителни изобщо не е било обект на тази тарифа. Как тогава се плаща за препис или допълнителен екземпляр от тях въз основа на въпросната тарифа?

По думите на Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика, "решението е безумно". "Самата идея за пререгистрация предполага презумпция за виновност. На фирмите се гледа като на потенциални нарушители, като на престъпници до доказване на противното", казва Костадинова и припомня, че пререгистрацията е свързана с допълнителни разходи не само за бизнеса, но и за администрацията, които трябва да се поемат от данъкоплатците.

"Ако тези шест лева се умножат по 120 хил. обекта, това прави стабилна сума. Министърът на труда неотдавна обяви, че иска да плаща минимални заплати от глоби на работодателите. Сега Агенцията за храните събира пари за бюджета под нова форма. Утре някой ще въведе някакво поредно изискване за лицензиране. И в крайна сметка бизнесът плаща, а чиновниците си разделят под формата на допълнително материално стимулиране част от събраните суми", коментира Евгений Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Той е категоричен, че "бизнесът иска контрол и ред, отсяване на нередовните играчи и намаляване на корупцията при проверките, но не и административен рекет".