Защото ти си, каквото ядеш

Регионалните инспекции по контрол и опазване на общественото здраве (РИОКОЗ) към Министерството на здравеопазването, които отговарят за контрола върху производството и етикетирането на неживотинските продукти, са извършили над 257 хил. проверки през 2010 г. Как така тогава този хляб е достигнал до търговската верига? Официалното становище, което Министерството на здравеопазването (МЗ) даде за "Капитал" е уклончиво: "МЗ предприема тематични проверки, резултатите от които ще бъдат представени на обществеността след приключването им."

Като я няма държавата

В един идеален случай държавата трябва да има минимални функции на контрол. Ясно е обаче, че засега по тази тема не трябва да сме идеалисти. Производителите единствени знаят какво влагат в продуктите и е въпрос на добра воля дали ще го отразят коректно на етикета. Ако няма добри практики на контрол, потребителят е почти безсилен да разкрие съдържанието, защото изследванията и анализите на храната са скъпи. "Най-много от клиентите ни са производители, по-рядко потребителски асоциации, и почти никога единични потребители. Много малък брой от последните могат да си позволят изследване", разказва Анелия Андреева от частната лаборатория SGS.

Освен всичко останало няма универсален тест, който да разкрие съставките на един хранителен продукт. Най-често се изследва наличието на точно определени компоненти, например съдържание на сол, пълноценни и непълноценни белтъчини и др. "Микробиологичният анализ, най-масовият тест на храни, може да даде информация само за това здраво ли е месото и спазени ли са санитарните изисквания при производството му, но не и има ли оцветители в салама", обяснява Сергей Иванов, управител на Център по биология на храните и независим експерт към Европейската агенция по безопасност на храните EFSA.

За затруднението на потребителите да разберат с какво се хранят обяснява и Богомил Николов от "Активни потребители". Например, за да е ясно има ли в храната оцветители и консерванти, трябва да се изследват около 60-те компонента. Това може да надмине цена от 2 хил. лв., според Николов. Създаването на Агенция по храните, която ще бъде централизиран контролен орган, ще следи за всичко това.

Агенция на бял кон

След като законът за Българска агенцията по безопасност на храните (БАБХ) беше приет в четвъртък от парламента, сега остава само приемането на устройствения правилник от Министерския съвет и уреждането на логистичните въпроси, за да може контролният орган да заработи реално. Ръководството (изпълнителен директор, трима заместници и директор на Центъра за оценка на риска) ще бъде одобрено от премиера по предложение на министъра на земеделието Мирослав Найденов, който каза, че вече има готов екип.

БАБХ ще обедини Националната ветеринарномедицинска служба, РИОКОЗ, службите за растителна защита и по зърното и фуражите. Бюджетът на новата структура ще обедини бюджетите на тези ведомства. До стартирането й контролните органи ще работят както досега. Очаква се стартът да е в началото на февруари. "Агенцията ще контролира цялата хранителна верига, или 647 хил. обекта", обяснява Венцислава Тасева, директор на дирекция "Здравеопазване на животните и безопасност на храните" в МЗХ. На полето ще се осъществява контрол върху земеделски производители, ниви, посеви, насаждения и препарати, с които се третират посевите. Специален режим на контрол ще има за фуражите. Във фермата ще се следи за условията, при които се отглеждат животните, хуманното отношение към тях и лекарствата, с които се третират. Отделно обект на проверки ще е правилното транспортиране. Контролът ще продължава по веригата през кланици, предприятие за преработка на храни от растителен и животински произход и складове за съхранение, за да стигне и до магазини за търговия на едро и дребно, заведения за хранене.

Структурата на контролния орган е изцяло съобразена със структурата на Генерална дирекция SANCO на ЕК а структурата за Оценка на риска е напълно съобразена със структурата на европейския орган за безопасност на храните EFSA по думите на Тасева. Централното управление ще извършва контрол върху 28 областни служби. "Ще има различни дирекции – Растителна защита, ПРЗ Препарати за растителна защита, Здравеопазване на животните и хуманно отношение към тях, фуражи и Храни. Това са базовите дирекции, или гръбнакът на агенцията", казва тя.

Най-добрата новина е, че вече няма да има разделение при контрола на храни от животински и неживотински произход, което означава, че инспекторите няма да дублират функциите си с проверки на един и същ търговски обект. Така ще има повече свободен ресурс, което означава и повече проверки. Над 2,6 хил. души от общо 3 хил. заети ще се занимават само с тази дейност.

Дизайн на детайлите

"Новата агенция по храните първо трябва да създаде нови, хубави и модерни лаборатории. Работата трябва да се засили по отношение контрола на етикирането", препоръчва Богомил Николов. Агенцията трябва да има за приоритет обучението на потребителите за безопасността на храните. "Досега органите на контрол въобще не считаха потребителя за субект, с който е необходимо да общуват. Бяха се концентрирали само в комуникация с производители и търговци", казва още той.

В системата на Агенцията ще влязат и петте големи съществуващи сега национални лаборатории и девет регионални.

Засега обаче, не е предвидено да се изграждат нови лаборатории, ако ръководството на Агенцията прецени ще се извърши дооборудване на старите и въвеждане на някои нови методики. "В Европа практиката е такава, че има публичен списък на референтните лаборатории на общността, така че ако едно изследване не е възможно в една държава, без проблеми да може да се прави в друга държава. Нашата страна е малка, не е рентабилно и икономически изгодно да се изграждат лаборатории за по 2 млн. евро, след като такива има в друга страна членка", обяснява Венцислава Тасева.

По закон агенцията ще е длъжна да предоставя публично информация, на сайта ще се публикуват всички нарушения. Ще има експертен съвет към директора, в който ще участват представители на неправителствени потребителски организации. Тасева уверява, че ще се работи активно по молби, жалби и сигнали на граждани, а информацията за нарушители сред производителите ще бъде достъпна и съсредоточена на едно място. Няма да има компромиси при установяване на корупционни практики.

Обединяването на всичко служби в една мегаагенция не трябва да се разбира като революция по отношение на контрола на храните. И колкото и обещания да се чуват, сега е важно да се знае, че големите промени се правят трудно. Практически методите на работа в БАБХ няма да се различават съществено от досегашните. Промяната ще бъде реална само когато и резултатите са такива, а това означава безопасни храни, доволни потребители и производители.