Промишленост

Войната на цветните метали и ефектите за България

Конфликтът ще се отрази главно на вноса на алуминий от Русия, докато мед, олово и цинк няма да бъдат засегнати

Иглика Филипова

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Войната в Украйна изправи българските металургични заводи пред поредно изпитание. След като ковид пандемията наруши веригите за доставки, а рязкото поскъпване на енергоносителите повиши разходите за производство, сега идва нов период на несигурност. И докато пазарите на повечето компании са глобални и последиците за продажбите им едва ли ще са значителни, не така стои въпросът с осигуряването на суровини. Затварянето на ключови доставчици в Украйна вече се усети при производителите на стомана и техните клиенти. От Русия пък идват основно суровини за цветната металургия и именно там може да се очакват негативни ефекти. Затова и компаниите вече търсят алтернативи. А големият риск остава транспортът през Черно море.

Доставки от Русия

Макар че Русия е голям производител на важни индустриални метали, за България основните доставки са на алуминий и мед (виж таблицата). По данни на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) за 2020 г. в страната са внесени над 120 хил. тона алуминий на блок, който е основна суровина за преработка, като близо половината от количеството е дошло от Русия. От там влизат и малки количества пръти, профили и листове от алуминиеви сплави. На практика металът има най-голям дял в общия внос от там след горивата.

Далеч по-малка е зависимостта на България от руската мед, въпреки че това е вторият най-внасян метал. Според годишника на БАМИ общо в импорта на мед и медни изделия най-голям е делът на скрапа (над половината), но той идва от други държави. При рафинираната мед и медните сплави Русия държи около 27% от вноса. Общият обем на руските доставки обаче не е толкова значим - 146 млн. лв. през 2021 г. и под 76 млн. лв. през 2020 г. по данни на НСИ. За сравнение, медодобивната компания "Аурубис България" има оборот над 5.4 млрд. лв. за 2020 г.

Почти без значение за местната индустрия е вносът на олово от Русия, където количествата са минимални. Цинк пък практически не се доставя от там.

Алуминиевите заводи

Най-големият производител на алуминиеви продукти в страната е шуменският завод "Алкомет" - близо 89 хил. тона за 2021 г. Компанията прави много широка гама валцови и пресови изделия - от домакинско фолио, където държи около една пета от европейския пазар, до компоненти за автомобилната индустрия (през тази година се очаква да започне серийно производство и за електрическите коли на BMW). От дружеството не очакват затварянето на руския и украинския пазар да окаже съществени ефекти върху бизнеса от гледна точка на приходите, тъй като продукцията се изнася основно за Западна Европа. Несъществени са и вземанията му от компании там. В последния отчет обаче се посочва, че по отношение на суровините "Алкомет" прави всичко възможно да обезпечи доставките си от алтернативни източници. Компанията използва основно алуминий на блок, макар че няма информация каква част от материала идва от Русия, а и като цяло фирмата следва политика за диверсифициране на доставчиците. От там отчитат и негативния ефект върху общата икономическа среда от военния конфликт и наложените санкции на Русия.

Алуминиеви продукти се правят и в София, където преди три години гръцката "Етем България" и испанската група Gestamp направиха две смесени предприятия - "Етем Гестамп алуминиум екстружънс" за различни видове профили и архитектурни конструкции и "Гестамп Етем аутомотив България", което произвежда компоненти за автомобилната индустрия. Заводът не топи метал и работи само със заготовки, които се доставят от Европа (основно Гърция).

Бизнесът с мед и олово

Гигантът в българската металургия е "Аурубис България", който произвежда мед в завода в Пирдоп. Продукцията включва както рафинирана мед, така и медни аноди, които подлежат на допълнителна преработка. Като част от германската група Aurubis компанията има широка мрежа на доставки. Заводът преработва цялото количество медни концентрати, които се произвеждат от добивните предприятия в България, но те покриват едва около четвърт от капацитета му. Затова и голяма част от суровините се внасят, предимно от Южна Америка. Така на практика компанията не зависи от руския пазар.

Металът се използва и в завода на "София мед" (част от гръцката Viohalco), който е най-големият производител на медни валцовани и пресовани продукти. Те имат приложение в редица индустрии, включително електроника и автомобилостроене, както и в строителството. Проблемите с руския внос обаче едва ли ще имат отражение върху работата на компанията, тъй като тя си осигурява суровини от местния завод "Аурубис", както и от други доставчици.

Медни кабели за автомобилния сектор и проводници за авиационната и отбранителната индустрия прави и шуменският завод "Сарк България", който е собственост на турската Sarkuysan. Той беше построен на зелено и на практика работи от 2019 г. От компанията досега не са коментирали какви са пазарите и доставчиците им.

За пловдивския производител на олово и цинк КЦМ бизнесът с Русия е незначителен. По думите на изпълнителния директор на групата Румен Цонев от там идват само малки доставки, за които се търсят алтернативни източници. Олово ползва производителят на батерии "Монбат", но групата има рециклиращо дружество - "Монбат рисайклинг", което осигурява практически цялата необходима суровина.

Проблемен транспорт

Като сериозен проблем за индустрията обаче се очертава транспортът през Черно море, коментираха наскоро мениджъри за "Капитал". Изпълнителният директор на "Аурубис България" Тим Курт каза, че след започването на войната е направен пълен преглед на веригата за доставки, главно защото Черно море се използва активно за превоз на суровини и продукти. А заради застраховките част от доставчиците са имали проблеми да влязат.

Подобен казус има и групата на КЦМ. "Нашите компании са отворени към целия свят, ние доставяме суровини от целия свят, продаваме изделията си и в логистично отношение изпитваме вече сериозни проблеми", посочи Цонев.

Макар че самият транспорт на товари не е спрян, той вече е доста по-скъп. "Заради мините и военните действия като цяло застрахователите искат много по-високи премии, което оскъпява превоза и започва да компрометира тази транспортна възможност", каза и председателят на БАМИ Антон Петров.

Голямата неизвестна остава колко дълго ще продължи войната. А тази несигурност прави прогнозите трудни и принуждава компаниите да търсят краткосрочни решения.

Пазарът на алуминий ще се регулира ценово

Антон Петров, председател на БАМИ

Русия осигурява 6% от алуминия в Европа. Това не е прекалено много, но не е и малко и когато изчезне от пазара, ще трябва да се компенсира. Предполагам, че северните страни като Норвегия, които произвеждат алуминий, ще активират своите мощности, доколкото могат, но регулаторът е цената. А тя расте нагоре - не само на алуминия, но и премиите за преработката се увеличават рязко. Според мен няма да се стигне до недостиг на алуминий, но пазарът ще се регулира ценово. Когато цената е прекалено висока, потреблението пада и предлагане и търсене се балансират. Алуминият като цяло е дефицитна суровина, тъй като пластмасовите опаковки се спират и се минава на алуминий и стъкло. Делът на алуминия в колите също е много голям. Дали автомобилостроенето ще продължи да се развива със същите темпове, или ще изпита криза е друг въпрос, това ще видим в бъдеще.