Колко бързо европейските производители на стомана могат да се декарбонизират

Една от най-замърсяващите индустрии в Европа има амбициозни планове за екологичен преход

Производителите на автомобили, домакински уреди и други продукти, използващи стомана, започнаха сериозно да търсят начини да декарбонизират веригата си за доставки и са готови да плащат повече за екологично чистите материали

Ексклузивно съдържание от The Economist

Производителите на автомобили, домакински уреди и други продукти, използващи стомана, започнаха сериозно да търсят начини да декарбонизират веригата си за доставки и са готови да плащат повече за екологично чистите материали © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

В металургичния комбинат в близост до германския град Залцгитер производството на желязо е драматичен процес. От дъното на високите доменни пещи изтича горещ разтопен метал. Шумът е оглушителен. Навсякъде хвърчат искри. Скоро нещата ще са много по-спокойни. Седем вятърни турбини вече се извисяват над обекта, управлявани от компанията Salzgitter AG. След няколко години произведеното от тях електричество ще захранва множество електролизери, машини с големината на контейнери, които разделят водата на кислород и водород. Водородът ще замени кокса при преработката на желязна руда в желязо в нов вид пещ, която ще работи при много по-ниски температури. Вместо CO2 при процеса ще се отделя H20.

Фойерверките ще изчезнат - но климатът ще бъде благодарен. При конвенционалното производство на стомана въглеродният диоксид се отделя два пъти: първо за да се генерира високата температура, необходима, за да се накара коксът да взаимодейства с рудата в доменната пещ; след това в самата химична реакция, тъй като коксът извлича кислородни атоми от рудата, за да формира желязо и CO2 като страничен продукт. В резултат на това производителите на стомана са отговорни за между 7 и 9% от годишните въглеродни емисии, приблизително колкото Индия и не много по-малко от автомобилния транспорт. Само металургичния комбинат в Залцгитер допринася за около 1% от общите емисии на Германия. Няма да е възможно да се постигне световната цел за нулеви нетни емисии, ако отделянето на индустрията не се намали значително, казва Джулия Рейно от Breakthrough Energy, фонд, инвестиращ в екологични технологии.

По-голямо търсене на "зелена" стомана

Тогава е добра новина, че световното търсене на "зелена" стомана нараства. Потребителите от богатия свят все повече очакват производителите да се стремят към въглеродна неутралност. Производителите на автомобили, домакински уреди и други продукти, използващи стомана, започнаха сериозно да търсят начини да декарбонизират веригата си за доставки и са готови да плащат повече за екологично чистите материали. Предварителните сделки на шведския стартъп H2 Green Steel предполагат премия от 20% и 30% спрямо мръсния метал.

Много правителства се опитват да насърчат стоманения преход. За да намали цената на водорода, чието производство допринася за две трети от цената на "зелената" стомана, американският Закон за намаляване на инфлацията, приет миналата година, предлага данъчен кредит за производство в размер на 3 долара за килограм газ. Той също така подкрепя възобновяемите енергийни източници. За да не изостанат, европейските правителства поемат част от сметката за новото оборудване на стоманодобивните предприятия, която ще достигне до 130 млрд. долара, ако всички доменни пещи на континента бъдат подменени, смята банката Morgan Stanley. Трансформацията на Salzgitter се субсидира с 1 млрд. евро (1.1 млрд. долара). Големият германски конкурент Thyssenkrupp може да получи подобна сума.

Може да се задават още помощи. На 5 май германското икономическо министерство обяви план да субсидира 80% от разходите за електричество на енергоемките предприятия, група, включваща производителите на стомана, ако те поемат ангажимент да постигнат нулеви емисии до 2045 г. Мозъчни тръстове като Agora Industrie предлагат да се даде предимство на "зелената" стомана при обществените поръчки. В европейските столици се обсъждат идеи като "въглеродни договори", за да се изплащат на фирмите разликата в разходите за производството на "сива" и "зелена" стомана.

Правителствата поемат част от сметката за новото оборудване на стоманодобивните предприятия, която ще достигне до 130 млрд. долара, ако всички доменни пещи на континента бъдат подменени.

Европейските производители на стомана имат още един силен стимул, за да започнат декарбонизация. В рамките на системата на ЕС за търговия с емисии сега те получават 80% от своите квоти за въглеродни емисии безплатно, за да останат конкурентни на по-мръсните производители като Китай и Индия. През следващите десет години ЕС постепенно ще премахне тези отстъпки и ще ги замени с въглеродни мита на мръсния внос. Ако европейските производители останат "сиви", печалбите им могат да се понижат с до 70%, пресмята Morgan Stanley.

Модернизацията е на мода

Съберете всичко това, обяснява г-н Рейно, и става ясно защо европейските стоманени компании говорят за модернизиране на своите съоръжения. Освен Salzgitter и Thyssenkrupp друга германска фирма - Stahl-Holding-Saar, иска да преобразува някои от своите заводите в зелени. ArcelorMittal, втората по големина стоманодобивна компания в света, базирана в Люксембург, има планове за седем подобни проекта, предимно в Европа. Поне четири стоманени стартъпа - H2 Green Steel, шведската Hybrit, френската GravitHy и Blastr от Норвегия - искат да се противопоставят на утвърдените производители.

Мозъчният тръст Energy Transitions Commission (ETC) наскоро идентифицира 28 проекта за "зелена" стомана в световен мащаб. Повечето от тях, подобно на този на Salzgitter, включват премахването на старите доменни пещи и замяната им с нови за производството на "директно редуцирано желязо" с помощта на водород. Общо те ще произвеждат 60 млн. тона "зелена" стомана годишно.

Въпреки че не е малко, това е далеч по-малко от необходимите 190 млн. тона годишно до 2030 г., за да може европейската стоманодобивна промишленост да постигне нулеви емисии до средата на века според ETC - и капка в морето в сравнение с близо 2 млрд. тона, произведени всяка година в света. Нещо повече, досега само три компании от списъка на ETC са преминали от фазата на разговори към реални инвестиции: H2 Green Steel, Salzgitter и ArcelorMittal, която изгражда завод за "зелена" стомана в Канада.

Трудностите

Започването на повече подобни инициативи изисква преодоляването на редица пречки. Подмяната на старите доменни пещи с по-чисто оборудване е лесната част. Трансформацията изисква компаниите да намерят инвеститори, да успокоят регулаторите и да осигурят достатъчно енергия и ресурси. Те също така трябва да привлекат достатъчно квалифицирани работници за техните заводи и което е от решаващо значение, достатъчно желаещи купувачи за техните продукти.

H2 Green Steel е пример за това. Финансирането на проекта включва сложни стъпки. Предварителните споразумения служат като обезпечение за набирането на 5 млрд. евро дълг и капитал, необходими за покриване на разходите за завода. През април компанията потвърди, че търси финансиране в размер на 1.5 млрд. евро. Въпреки че разчиства терен за строителство, тя все още изчаква окончателното одобрение на местните регулатори, за да започне изграждането. Това се очаква да стане в началото на юни.

Задоволяването на нуждите от енергия, ресурси и работна ръка ще бъде не по-малко трудно. Според една оценка директното редуциране изразходва 15 пъти повече енергия от коксуването. При пълен капацитет шведските заводи на H2 Green Steel и Hybrit ще се нуждаят от почти толкова енергия, колкото произвежда днес цялата страна. Те също така ще се нуждаят от по-чиста желязна руда, тъй като тя не се разтопява изцяло във водородни пещи, което затруднява отстраняването на замърсителите. Тъй като зеленият водород все още е в ограничено количество и липсват тръбопроводи, които да го доставят в Северна Швеция, H2 Green Steel изгражда по нейни думи един от най-големите заводи за водород в света. Но намирането на достатъчно електролизери, които едва сега започват да се произвеждат масово, е трудно.

И въпреки че Северна Швеция е добра отправна точна за подобни проекти поради близостта на много ВЕЦ-ове и мини, тя не е идеална за привличането на работна сила от 2 хил. професионалисти и техните семейства. H2 Green Steel взима пример от Krupp, германския стоманен пионер, който през XIX в. изгради цели градове, за да настани служителите си. Но това увеличава разходите и сложността на проекта.

След това идва и търсенето. Morgan Stanley изчислява, че производителите на стомана ще се нуждаят от премия от 115 долара на тон, почти 20% от настоящата пазарна цена на конвенционалната стомана, за да излязат на нулата. Въпреки че купувачи засега харчат, те може да не са склонни да плащат такива високи надценки вечно. Предварителните сделки на H2 Green Steel идват с очакването, че цените ще бъдат по-ниски при следващия кръг от договори.

Индустриите често се нуждаят от време, за да наберат скорост, след което ускоряват темпото си, преди отново да се забавят, когато се развият. Производството на "зелена" стомана e все още в първата фаза на тази "S-образна крива" на зрелостта, казва Марк ван Гервен, който съветва големи предприятия за комунални услуги и минни компании относно енергийния преход. Но инфлексната точка може би е близо. Източниците на възобновяема енергия се увеличават. ЕС очаква до 2025 г. местният производствен капацитет за електролизери да нарасне десетократно.

С развитието на индустрията по S-образната крива процесът на производство на стомана може да бъде отделен, като енергийно интензивните ранни етапи се извършват в близост до източници на евтина възобновяем а енергия, а останалите - по-близо до местата, където са купувачите. H2 Green Steel вече възнамерява да построи още един завод, вероятно близо до град Синеш в Португалия. В този обект ще се произвежда не готова стомана, а междинен продукт, наречен гъбесто желязо, който ще се изпраща за рафиниране в индустриалните центрове на Европа. Ако и други производители на стомана последват примера им, това ще бъде истинска индустриална революция.