"Агрополихим" и "Солвей Соди" обединяват отпадъци и емисии в продукт

Фосфогипсът представлява калциев сулфат, който се получава като отпадък в производствените процеси на "Агрополихим". А натрупаните количества са значителни, тъй като никога не са били оползотворявани. "Аз съм тук вече повече от 20 години и гледам тази бяла планина. Винаги съм се питал какво може да направим", каза Филип Ромбаут, изпълнителен директор и съсобственик на торовия завод. Той обясни и химията на процеса: "Калциевият сулфат реагира с амониев карбонат (амоняк и въглероден диоксид) и се получава амониев сулфат, който е тор, и калциев карбонат, който е камък и е вечно хранилище на въглероден диоксид." Самата "Агрополихим" не получава въглероден диоксид в производството. Но пък "Солвей Соди" има. Така преди няколко месеца двете компании решават да обединят усилия, като проектът вече е в напреднал етап. "Много сме ентусиазирани, че можем да работим заедно и действително да решаваме общ проблем", добави Ромбаут.

Според него проектът може да се превърне в световна референция в индустрията и да се прилага и от други предприятия. По подобен начин през 2005 г. заводът внедри технология за намаляване на парниковите емисии при производството на азотна киселина, която в последствие стана референтна най-добра техника и стандарт в Европа.

Улавяне на въглерода

Друг новаторски проект за улавяне на въглероден диоксид - на "Девня цимент", който е първият такъв в Източна Европа, наскоро спечели 190 млн. евро безвъзмездно финансиране от европейския Иновационен фонд. Той комбинира две съществуващи технологии, което се очаква да доведе до изключително висок процент на улавяне - 95% от емисиите. "Проектът е наречен ANRAV (Варна наобратно), защото с него ще обърнем изцяло разбирането за производство", обясни Константин Божинов, ръководител на проекта.

Изгарянето на атернативни горива в "Девня цимент" е безотпадно Фотограф : Надежда Чипева

Идеята е уловеният въглероден диоксид да се отвежда по тръби и да се съхранява в изчерпаното газово находище "Галата" в Черно море. Партньор в инициативата е концесионерът на находището "Петрокелтик България". В момента "Девня цимент" изпълнява проучвателен проект, който да потвърди, че технологията работи според очакванията. Окончателното решение за изпълнение на ANRAV ще бъде взето в края на следващата година, а инвестицията се оценява на общо 750 млн. евро.

Алтернативни горива

За да намали въглеродните си емисии, преди близо 10 години циментовият завод започна постепенно да замества използваните изкопаеми горива (природен газ, въглища и петрококс) с алтернативни - обработени битови отпадъци (RDF) и биомаса, като делът им постепенно се увеличава. "Към днешна дата постигаме заместимост над 70%, целта е следващите години да достигнем 90%, а защо не и 100%", коментира Божинов и добави, че благодарение на това Варна е един от малкото региони, които достигат целите за намаляване на депонирането. Основната спънка е недостигът на RDF, тъй като компанията е задължена да осигурява 50% от горивото от България. А инсталациите в страната са недостатъчно.

Подобен проект наскоро обяви и "Солвей Соди", като инвестиционното предложение е на дъщерната "Девня енерджи" и в момента е в процедура по ОВОС. Целта е да бъде изградена инсталация за производство на пара чрез оползотворяване на алтернативни горива от неопасни отпадъци и биомаса, която ще замени един от съществуващите котли на въглища. Това ще спести 300 хил. тона въглеродни емисии годишно. Компанията очаква да започне строителството тази година и да го приключи в края на 2025 г., а инвестицията ще бъде между 150 и 200 млн. евро.

"Солвей Соди" увеличава използването на биомаса в котлите си Фотограф : Надежда Чипева

Инсталацията ще може да оползотворява 450 хил. тона алтернативни горива годишно, което по изчисления на "Солвей Соди" ще спестява депонирането на поне 800 хил. тона отпадъци. Основният проблем тук обаче отново е недостигът на съоръжения за обработка на отпадъци в България. "В България се генерират малко над 3 млн. тона битови отпадъци, без да броим индустриалните и търговските. Ако се приложат европейските практики, ще се генерират 1 млн. тона RDF. Но в страната алтернативно гориво се произвежда само на три места", коментира Николов. Според компанията държавата трябва да подкрепи общините, за да могат да обработват отпадъците си.

Хартия от варовик

Поредната иновация в Девня е подготвяният проект на "Европак" за производство на каменна хартия по тайванска технология - алтернатива на целулозната хартия, която се прави от 80% варовик и 20% високоплътен нетоксичен полиетилен. Основното й предимство е, че може да се рециклира безкрайно и не пропуска вода и мазнини, което я прави много подходяща за опаковки, печатни изделия и др. Идеята е производството да оползотворява натрупаните неизползваеми фракции варовик на близката кариера на "Девня цимент" и "Солвей Соди". Предвижда се проектът да бъде развит на три етапа. "Първият е за 10 млн. евро и ние имаме част от тези пари, но търсим втори инвеститор", каза управляващият партньор Анелия Пергот.

Фракциите от варовика, които са неподходящи за предприятията в Девня, ще могат да се използват за производство на каменна хартия Фотограф : Надежда Чипева

Финансирането на иновативни проекти обаче понякога може да е проблем, тъй като банките очакват да се докаже определено ниво на технологична готовност. "Това, което банките се опитват да разберат, е дали инвестицията носи висок технологичен риск, когато технологията ще се прилага за първи път", коментира Кирил Янчев, ръководител "Устойчиво развитие" в Обединена българска банка, част от групата KBC. Той обясни, че инвестициите в иновации стават абсолютна необходимост и банките гледат с добро око на тях, но при оценката на такива проекти се разглеждат редица фактори. Това включва както рисковете, пред които дадена индустрия е изправена, така също и клиентските нагласи. "Ако клиентите във веригата на дадено предприятие дължат да получават въглеродно неутрален продукт или да се спазват други норми на индустрията, трябва да се промени и самият доставчик", каза той.

Новите регулации

Предстоящото въвеждане на Механизма за въглеродна корекция по границите, според който с въглеродна такса ще се облагат и редица вносни продукти в ЕС, ще промени картината в индустрията. "Това е добра новина. В ЕС повече от 20 години оперира система за търговия с емисии и европейските компании се опитват да редуцират емисиите си, но нашите търговски партньори невинаги го правят", коментира Милен Райков, ръководител "Пазари" за EY - България, Северна Македония, Албания и Косово. Той обясни, че данъкът ефективно ще започне да се плаща от 2026 г., но от октомври тази година компаниите трябва да започнат да подават декларации за използваните продукти. "Трябва да прегледаме бизнеса си, какво внасяме от такива доставчици, за да видим какво би ни струвало това след въвеждането на данъка. Трябва да вземем решение - ще плащаме ли, ще реорганизираме ли веригите си за доставки, как да останем на пазара и да бъдем конкурентни", добави той.

Той призна, че допълнителният данък ще доведе до поскъпване на крайните продукти. Но добави: "Производствата ще започна да се адаптират към нуждата да продават към Европа по-евтино и да не плащат изравнителни въглеродни данъци." Според Тодор Николов от "Солвей Соди" пък това може да помогне и за връщане на индустрията в Европа.