"Солвей Соди" инвестира 150 - 200 млн. евро в инсталация на алтернативни горива

Проектът ще се изпълнява от специално създадено за целта дъщерно дружество - "Девня енерджи", което е регистрирано през май тази година с 54 хил. лв. капитал. Едноличен собственик е "Солвей Соди". В края на септември компанията е подала писмо за инвестиционно намерение в РИОСВ - Варна, за изграждане на инсталация за производство на прегрята пара чрез оползотворяване на алтернативни горива от неопасни отпадъци и/или биомаса. Проектът задължително ще мине през оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Очакванията на компанията са строителството да започне догодина и да приключи до края на 2025 или началото на 2026 г.

Самото съоръжение ще бъде изградено на площадката на завода в Девня, а произведената пара ще се използва за собствени нужди. Целта е да се замести производството на един от съществуващите котли на "Солвей Соди", който работи на петрококс и въглища. Това ще доведе до спестяването на 300 хил. тона въглеродни емисии годишно. Съоръжението ще има 210 мВт термична мощност и ще произвежда 240 тона/час пара с високи параметри, а ефективността му ще е над 80%.

От компанията уточниха, че проектът ще бъде изпълнен с т.нар. най-добри налични техники. "Съществуват две такива технологии, като ние сме направили наш вътрешен анализ, но при изготвянето на ОВОС ще съгласуваме с институциите и ще решим дали ще използваме само едната или смесена технология", каза Тодор Николов, директор "Проекти за енергиен преход" в "Солвей Соди". Планира се доставчикът на технологията да направи и изграждането на съоръжението, но по думите на Николов това няма как да стане без участието на български подизпълнители.

Интересното за проекта е, че той ще използва базираната на сода бикарбонат технология SOLVAir за пречистване на димни газове, която е патентована от групата Solvay и очиства 99% от замърсителите. Преди няколко месеца "Солвей Соди" приключи изграждането на инсталация за производство на сода бикарбонат с годишен капацитет 200 хил. тона, в която бяха инвестирани 60 млн. лв.

Точната инвестиция в новата инсталация предстои да се уточни. По думите на изпълнителния директор Спирос Номикос компанията няма проблем с финансирането на проекта. "Има много фирми, които искат да инвестират в този проект", каза той. От компанията се надяват и част от средствата да дойдат като субсидия от Модернизационния фонд на Европейската комисия, където България все още бави процедурата. Номикос обясни, че подобни проекти в Европа се субсидират, защото инвестициите са големи. Той даде за пример аналогична инсталация на групата Solvay във Франция, която е получила безвъзмездна помощ директно от държавата.

Номикос обясни, че подобни проекти в Европа се субсидират, защото инвестициите са големи Фотограф : Анелия Николова

Гориво вместо боклук

Инсталацията ще може да оползотворява 450 хил. тона алтернативни горива. Това включва както RDF, който се получава след механичната обработка на неопасни отпадъци и след като от тях са отделени материалите за рециклиране, така и биомаса (слама от зърнени култури, царевични стъбла, дървесна биомаса и др.). Целта е да се използва максимално много местен ресурс. Това обаче означава да се разработи верига на доставки, което изисква усилия и от страна на държавата и общините.

Изчисления на компанията показват, че проектът има потенциал да спести депонирането на поне 800 хил. тона отпадъци годишно. "Казваме го смело, но администрацията трябва да извърви един много дълъг път, докато се случи това", каза Николов. Той обясни, че идеята е от тези 800 хил. тона максимално да се извлекат материалите, които могат да се рециклират, да се намалят до минимум отпадъците за депониране, а остатъкът да се превърне в алтернативно гориво. Общините обаче имат нужда от финансова подкрепа от държавата, за да могат да изпълнят такива проекти.

По данни на "Солвей Соди" само в североизточния регион на България - областите Варна, Силистра, Русе, Добрич, Разград, Шумен, Търговище и Велико Търново, годишно се изхвърлят малко над 1 млн. тона твърди битови и търговски отпадъци, като много малка част от тях се третират. Алтернативно гориво се произвежда най-вече във Варненска област, но и там количествата не са големи - около 50 - 60 хил. тона, и за тях има пазар. "Имаме нужда от качество, а това означава да има и стандарт", добави Номикос.

Вариантът за внос на алтернативни горива винаги съществува - заводът е разположен близо до пристанище, има и железопътна линия. "Разбира се, най-добре е горивата да са от България, защото това означава и по-малко логистика", каза Номикос.

Използването на слама в инсталацията пък ще е от помощ на земеделските производители, тъй като в момента те имат допълнителни разходи за обработката й. Цялата верига по събиране, балиране, съхранение и оползотворяване обаче също трябва да се изгради от нулата. "Идеята е да стъпим на дългосрочни и средносрочни договори", обясни Николов.

Пакет от проекти

За "Солвей Соди" проектът има и съвсем измерими финансови ефекти, тъй като ще й спести значителни разходи за въглеродни емисии. Компанията купува около 700 хил. тона квоти годишно и макар че в момента цената им е около 65 евро/тон, преди войната в Украйна тя достига 100 евро/тон. "Това означава 50 до 70 млн. евро всяка година. В същото време нашите конкуренти от Турция и САЩ не плащат за въглеродни емисии", каза Номикос. Затова и новата инсталация има важно значение за това компанията да остане конкурентоспособна.

Проектът е само част от плановете на дружеството за декарбонизация. В момента "Солвей Соди" прави и реконструкция на един от съществуващите котли, което ще позволи комбинирано изгаряне на изкопаеми горива и биомаса. Необходимите ресурси за него са около 130 хил. тона биомаса, като от компанията уточниха, че поне 60 хил. тона могат да бъдат намерени в региона, а идеята е да достигнат 100% местен ресурс. Проектът ще доведе до икономии на 250 хил. тона въглеродни емисии и трябва да приключи до края на тази година.

Друг ключов проект е свързан с процесна иновация, която ще замени използването на въглища в самия процес. Той се разработва на групово ниво и ще съкрати около 200 хил. тона емисии годишно.

Най-голямо ще е обаче въздействието на инсталацията за пара с използване на алтернативни горива (300 хил. тона). Проектът може да има и важен страничен ефект, като практически елиминира депонирането на отпадъци в голяма част от страната (около 30% от територията), което обаче ще изисква и усилията на властите за изграждане на съоръжения за преработка. А България няма много време за това. Според заложените цели до 2035 г. страната ще трябва да депонира не повече от 10% от отпадъците си, 55% ще трябва да отиват за рециклиране, а останалите 35% ще трябва да се третират термично в инсталации като тази на "Солвей Соди".

На групово ниво плановете на Solvay са да преустанови използването на въглища до 2030 г. "Има много идеи - говори се за водород, за улавяне на въглероден диоксид. Тези технологии обаче няма да са готови през следващите няколко години", каза Номикос. А докато това стане, компанията ще заложи на сегашните си проекти за декарбонизация.