"Девня цимент" и нейният капан за въглерод

Заводът ще получи 190 млн. евро грант за разработване на технология за улавяне и складиране на CO2 емисии

Огромната част от емисиите въглелроден диоксид в циментовата индустрия са резултат от самия химичен процес, а не от горивата

Иглика Филипова

Огромната част от емисиите въглелроден диоксид в циментовата индустрия са резултат от самия химичен процес, а не от горивата © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

ANRAV е първият български проект, спечелил финансиране от Иновационния фонд на ЕК.
Ако технологията се докаже, инвестицията ще е над 650 млн. евро.
Голямата цел е създаване на клъстер с други компании, а евентуално и държави.

Като чуете думата иновация, определено сред първите мисли не е циментов завод. Това, разбира се, не е изненадващо - тежката индустрия има заслужена слава на консервативна и бавно променяща се. Има обаче примери, които разбиват клишето. Такъв е проектът ANRAV на "Девня цимент" (част от германската група Heidelberg Materials), който цели да улавя 95% от въглеродните емисии на завода и да ги съхранява в изчерпаното вече газово находище "Галата" в Черно море. Затова и като партньор участва концесионерът "Петрокелтик България".

Технологията е нова и трябва да се докаже в следващите 18 месеца, но при успех Иновационния фонд на Европейската комисия вече се ангажира да отпусне 190 млн. евро грант. Цялата инвестиция пък би надхвърлила 650 млн. евро.

ANRAV е пионерски по няколко причини. От една страна, това е първият български проект, одобрен за финансиране от фонда. От друга, самата технология е съвсем нова и за пръв път се прилага в Източна Европа. В същото време потенциалът е огромен. Затова и амбициите са на следващ етап в проекта да се включат и други компании от страната, като интерес вече има.

В търсене на решение

За "Девня цимент" проектът е ключов заради все по-строгите ограничения за парникови газове. Като цяло циментовата индустрия е отговорна за около 8% от световните емисии на въглероден диоксид. Огромната част от тях са резултат не от използваните горива, а от самия химически процес, при който варовикът се превръща в клинкер и след това в цимент. Съответно емисиите не могат да бъдат избегнати и затова единственото възможно решение е те по някакъв начин да не бъдат допускани до атмосферата.

За тази цел в света се разработват различни технологии, обяснява изпълнителният директор на "Девня цимент" Михаил Полендаков. Някои компании от циментовата индустрия например произвеждат биометанол от уловените емисии. Групата Heidelberg Materials (преди Heidelberg Cement) също има няколко иновативни технологии, като в момента работи по 9-10 проекта в различни страни по света. Единият е Nordic Lights в Норвегия, в който участва консорциум от четири държави. Други големи проекти групата има в Германия, Англия и САЩ.

ANRAV, която ще бъде приложена в Девня, е една от тези технологии и първият проект, който ще бъде изпълнен в Източна Европа. По нея се работи и в завода на групата в Антоан, Белгия.

"Уникалността на нашия проект е, че първият етап е изграден единствено и само върху нашите емисии, т.е. това ще бъде съхранение на емисиите на един потребител. Всички подобни проекти, които съществуват в глобален мащаб и са малко по-напред от нас, са за т.нар. multi-user storage", обясни ръководителят на ANRAV Константин Божинов. На следващ етап обаче проектът има потенциал да се развие с допълнителни възможности за съхранение, които по думите му засега изглеждат много обещаващи.

Уникалността на нашия проект е, че първият етап е изграден единствено и само върху нашите емисии.

Константин Божинов

Ръководител на проекта ANRAV

Две са основните причини Иновационният фонд да избере проекта на "Девня цимент" за финансиране. Първата е технологичният процес в завода. "Нашата линия е нова - на около 6-7 години, имаме 24-часов вътрешен мониторинг, система за очистване, външно и вътрешно наблюдение на процесите при пълна електронизация и автоматизация", обясни Полендаков. Втората причина по думите му е компетентността на инженерно-техническия екип в България, както и наличието на експертни кадри на групово ниво.

Технология на улавянето

Специалното на ANRAV е, че е хибридна технология, която съчетава оксал- и аминотехнология. Първата част включва използване на индустриален кислород в производството и улавяне на около 80% от отделения въглеродния диоксид. Ролята на втората технология е да се справи с пропуснатите емисии. Общият краен ефект, който се цели, е да се "хванат" около 95% от парниковия газ. "Това ще позволи улавянето и съхраняването на 750 - 800 хил. тона въглероден диоксид годишно, изчислено на база на пълния капацитет на завода, което от своя страна представлява 10-12% от емисиите на българската икономика като цяло", обясни Полендаков.

За да провери дали тази концепция е възможна, от началото на тази годна групата е започнала проучвателен проект в "Девня цимент" - т.нар. бета-ANRAV. Той се извършва със собствени средства и се изпълнява от експерти на групата. Целта е през следващата около година и половина да бъдат разчетени електронните данни и да се види дали технологията работи така, както се очаква. Ако това стане, в края на 2024 г. ще бъде взето окончателното инвестиционно решение за големия проект ANRAV, който ще продължи около 10-11 години, обясни Полендаков.

Това обаче ще бъде едва първият етап, в който ще бъде развит самият проект, а идеята е след това той да работи още много десетилетия. "Всичките фази на ANRAV предполагат възможност за улавяне на въглеродни емисии, които са много повече като обем, отколкото "Девня цимент" ще емитира. Tака че други бизнеси от региона и страната са поканени да участват в консорциум с нас", каза Полендаков. По думите му вече има заявен интерес от две чуждестранни компании, които оперират на територията на България. "В момента проучваме техните капацитетни възможности и нужди и ги разглеждаме като потенциални партньори за в бъдеще", добави той.

Вече има заявен интерес от две чуждестранни компании, които оперират на територията на България.

Михаил Полендаков

Изпълнителен директор на "Девня цимент"

Инвестиции с перспектива

От общата сума - близо 190 млн. евро, които ще бъдат осигурени от Иновационния фонд, за "Девня цимент" като бенефициент и координатор на проекта са предвидени 150 млн. евро. Останалата част от гранта ще бъде използвана от партньора "Петрокелтик България" за транспортиране, инжектиране и сигурно съхранение на въглеродния диоксид в старото находище "Галата", което играе ролята на естествен резервоар. В момента от брега до находището в морето има изградена система от тръби, допълнителен тръбопровод ще трябва да се построи на сушата.

Средствата от Иновационния фонд обаче ще се отпуснат, след като приключи т.нар. бета-ANRAV проект, който трябва да докаже, че технологията е работеща. Научно-развойният бета-проект се финансира от групата Heidelberg Materials, като общата инвестиция се оценява на около 32-33 млн. евро. "Ако проектът е успешен, което ще стане ясно от резултатите от тестовете и лабораторните изследвания, окончателното финансово решение ще бъде взето от управителния съвет на групата през декември 2024 г. или януари 2025 г. Тогава тя ще инвестира около 450 млн. евро", каза Полендаков. Самата технология ще може да се използва и в много други страни, а не само тук.

Според Полендаков такава инвестиция би се оправдала, но е важно и колко участници ще се включат. "Тук не говоря само за българската икономика. Ако проектът е успешен, защо да не поканим партньори от Румъния и Гърция", коментира той.

Евентуалните допълнителни участници обаче също ще трябва да инвестират в изграждане на инсталации в собствените си заводи, но общите разходи ще могат да се разпределят. Другото, което може да направи концепцията рентабилна, е, че след време ще могат да се продават спестените права за емисии CO2.

За да се случи обаче проектът, има нужда и от регулаторни промени, тъй като законодателството в момента не дава отговор на основни въпроси. Не е ясно например как да се дават концесионни права за съхранение на въглероден диоксид, как да се дефинира транспортирането на въглероден диоксид и т.н. Според Полендаков България трябва да използва добрите практики от страни като Норвегия, Дания, Нидерландия, Германия и Франция, които вече са изпълнили подобни проекти или са в процес на разработване.