Да хванеш въглеродния диоксид

Светът не може да спре изхвърлянето на CO2 в атмосферата, но може да започне да го изтегля от там и неутрализира

Ивайло Станчев

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Само през последните 200 години концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата се е увеличила 1.5 пъти, което е най-бързото покачване от милиони години. И се смята, че точно това е една от основните причини за глобалното затопляне, чиито крайни проявления като суши и наводнения вече виждаме и усещаме пряко. Именно за да се предотврати допълнително влошаване на нещата, светът е поел курс към т.нар. въглеродна неутралност. Накратко това значи да се спре изхвърлянето на CO2 в атмосферата, така че концентрацията му да не се увеличава.

Болезнената истина е, че това не може да се случи. Поне на този етап и в тези срокове. И то не защото не знаем как, а защото просто не можем да си го позволим. За да спрем изхвърлянето на CO2 емисии сега, след 10 или след 20 години, ще означава буквално да спрем икономиката - производството, транспорта, енергетиката и всеки друг отрасъл, свързан с отделянето на въглероден диоксид, и колкото и да правим технологиите по-ефективни и да заменяме енергийните източници, няма как да постигнем напълно желания резултат.

Затова все по-усилено се работи върху технологиите за улавяне, използване и съхранение на въглероден диоксид. Грубо казано - емисиите, които не можем да си позволим да спрем, от функционирането на икономиката бихме могли да неутрализираме по различни начини. Нещо повече - този подход може да спомогне за отстраняване на вече изхвърлени в атмосферата CO2 емисии чрез системи за улавяне и съхранение.

Стратегията на ЕК за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. залага именно на техниките за отстраняване на CO2. А след това съюзът ще се стреми да постигне отрицателни емисии благодарение на извличането им от атмосферата.

Как да неутрализираш CO2

Идеята за технологии, които улавят и съхраняват въглерод (т.нар. Carbon capture and storage - CCS), съществува от десетилетия. Но въпреки това идеята все още звучи по-скоро като екзотика и инвестициите в това направление - като експерименти.

Има няколко основни начина за справяне с CO2 емисиите, които в момента се отделят, или тези, които вече са в атмосферата.

Когато става дума за даден завод или производствена дейност например, въглеродният диоксид може да се улавя и съхранява, така че въобще да не стигне до атмосферата. Преди да бъде съхранен обаче, той трябва да бъде освободен от повечето свързани с него вещества. Това като цяло не е нова технология, тъй като СО2 се отделя и улавя редовно като страничен продукт от промишлени процеси. След това уловеният CO2 се съхранява в компресиран вид и се транспортира до резервоари, тръбопроводи или кораби. В някои случаи се използва и повторно в индустрията, най-вече хранителната - помислете само за направата на газираните напитки.

Американският нефтен и газодобивен Exxon Mobil например обяви през април, че вижда огромен потенциал в това да улавя и съхранява въглеродните емисии както от собствения си бизнес с изкопаеми горива, така и от индустрията като цяло. Компанията смята, че може да изгради бизнес за трилиони милиарди долари около CCS, като предоставя такава услуга и за други фирми, използвайки собствените си стари находища на нефт и газ като складове за CO2. Първият такъв договор за улавяне и съхранение на въглерод вече е факт - с немската Linde.

Вместо да се съхранява, част от въглеродния диоксид може да се вложи отново в производствените процеси - например чрез използване на CO2 като суровина и превръщането му в продукти с добавена стойност като полимери, строителни материали, химикали и синтетични горива.

Иначе за пренос на големи количества CO2 на дълги разстояния най-добрата практика са тръбопроводите. В Европа обаче все още има малко такива, тъй като все още търсене на CO2, който да се съхранява в геоложки формации или да се влага в материали и горива, е ограничено и липсват стимули за улавянето и транспортирането му.

Колкото до въпроса за безопасността при съхранението на CO2 под земята, експертите смятат, че при инжектирането на CO2 в геоложки формации, включително стари нефтени и газови находища, неизчерпаеми въглищни пластове и дълбоки солници, няма рискове. Смята се, че повечето геоложки резервоари биха могли да задържат над 99% от нагнетения в тях CO2 за повече от 1000 години.

Други технологии пък се фокусират върху изтеглянето на въглероден диоксид директно от атмосферата като самостоятелен бизнес. Идеята е да се продават съответните сертификати за неутрализирани количества CO2 на фирми, които искат да са въглеродно неутрални.

Подобен пример работи вече в Исландия, където работи инсталацията Orcа, построена през 2021 г. в партньорство с швейцарска компания Climeworks. Захранвана с въздух от 96 индустриални вентилатора, тази технология филтрира по 11 тона CO2 от атмосферата на ден и ги инжектира в базалтовите скали.

Пак в Исландия компанията Carbfix улавя въглероден диоксид от горещите термални извори и го изпомпва обратно под формата на газирана вода, при което той реагира с калция на базалта. Проучванията показват, че по този начин 95% от парниковия газ се минерализира. Carbfix казва, че исландският базалт може да съхрани толкова CO2 емисии, колкото биха се изхвърлили в атмосферата в продължение на цял век дори спрямо днешните темпове.

Финансиране за улавянето на CO2

Най-големият проблем пред развитието на подобни схеми за улавяне и неутрализиране на CO2 е финансирането. Все още технологиите са в ранен етап на развитие и затова са скъпи - няма промишлено производство и икономия от мащаба. Без субсидии те трудно биха могли да станат масови.

Точно затова ЕС е предвидил специални механизми за финансиране на проекти, които имат за цел улавяне, съхранение или утилизиране на въглероден диоксид. Такъв е например Иновационният фонд. В рамките на първия кръг за финансиране през 2020 г. по него бяха получени 311 заявления за иновативни проекти за чисти технологии, които обещават да намалят около 1.2 милиарда тона CO2. След допълнителни оценки през ноември 2021 г. бяха избрани 7 големи проекта, които получиха финансиране 1.1 млрд. евро. Те са от Белгия, Италия, Финландия, Франция, Нидерландия, Норвегия, Испания и Швеция.

Паралелно с това през 2021 г. беше отворена втората покана за представяне на предложения за широкомащабни проекти. Тя беше с бюджет 1.5 млрд. евро и отново имаше за цел да финансира революционни технологии за възобновяема енергия, енергоемки индустрии, съхранение на енергия и улавяне, използване и съхранение на въглерод. По нея ЕК получи 139 заявления, които бяха оценени от външни оценители по критериите като потенциал за избягване на емисии на парникови газове, степен на иновативност, зрялост на проекта, мащабируемост и ефективност на разходите. През юли 2022 г. бяха избрани 17 проекта, от които 7 са конкретно за улавяне на CO2, като общият размер на безвъзмездните средства бе увеличен до 1.8 млрд. евро.

По третия етап на процедурата по Иновационния фонд, който върви през 2023 г., са подадени 239 кандидатури, които се състезават за бюджет 3 млрд. евро. ЕК планира да отпусне безвъзмездни средства по тази покана през четвъртото тримесечие на 2023 г.

Научноизследователската, развойната и иновационната дейност в областта на технологиите за улавяне и съхранение на въглерод и за оползотворяване на CO2 емисии пък се финансират чрез програмата "Хоризонт Европа". А инфраструктурните проекти за CO2 като тръби за пренос и общи хранилища пък са в обхвата на трансевропейските енергийни мрежи и точно затова те могат да кандидатстват да бъдат обявени като проекти от общ интерес и впоследствие да получат подкрепа по Механизма за свързване на Европа.

Все още обаче няма приета ясна регулаторна среда за транспортната инфраструктура за CO2 в ЕС, обхващаща въпроси като достъп на трети страни до транспортиране и съхранение, тарифи или планове за развитие на мрежата. Тепърва ЕК прави проучване по темата и резултатите се очакват през лятото на 2023 г.