🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>
Софтуерният сектор в България

Дни на захлаждане в индустрията

Някои заводи в България свиват производството и съкращават хора, но опасенията за масов срив са неоснователни

След няколко години на силни продажби покрай ковид, производителите на велосипеди започнаха да усещат спад на търсенето, което се отразява и на работниците
След няколко години на силни продажби покрай ковид, производителите на велосипеди започнаха да усещат спад на търсенето, което се отразява и на работниците
След няколко години на силни продажби покрай ковид, производителите на велосипеди започнаха да усещат спад на търсенето, което се отразява и на работниците    ©  Велко Ангелов
След няколко години на силни продажби покрай ковид, производителите на велосипеди започнаха да усещат спад на търсенето, което се отразява и на работниците    ©  Велко Ангелов
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Няколко по-големи съкращения създадоха усещане за криза в индустрията, но опасенията са неоснователни.
  • Слабата икономика в Европа свива пазарите на някои производители, други страдат от липса на хора.
  • Бъдещето е на продуктите с повече добавена стойност и на по-квалифицираните работници.

Масови съкращения, спиране на производства, затваряне на заводи. Картината, която се очерта в публичното съзнание покрай няколко случая през последните месеци, изглежда доста мрачна. Проблеми има - търсенето в Европа е свито, а тя е основен пазар за българските предприятия, но ситуацията е далеч от апокалиптична. Това се потвърждава и от данните на Агенцията по заетостта, които сочат, че през втората половина на 2023 г. по-малко компании са подали уведомления за масови съкращения, отколкото за същия период на 2022 г. С близо 600 души по-малък е бил и броят на служителите, заплашени да останат без работата. Дори и съкратените обаче едва ли ще останат на борсата дълго, като се има предвид постоянният глад за хора в индустрията. Макар че казусите на компаниите са различни, общата тенденция е ясна: България ще става все по-непривлекателна за евтини производства, така че и съществуващи, и нови инвеститори ще се насочват към други дестинации. За по-сложни продукти и по-квалифицирани работници обаче място има.

Затваря или не

Съобщенията, че заводът за електронни компоненти на "Санмина" край Пловдив затваря, се оказаха силно преувеличени. Факт е, че през миналата година персоналът е намалял с около 200 души, макар че това е доста под обявените за съкращаване 430 души. От Агенцията по заетостта уточниха за "Капитал", че уведомяването не означава действително освобождаване. "Практиката ни показва, че често е възможно да настъпят обстоятелства, които променят динамиката на бизнес плановете", казаха от там. По данни от АПИС към ноември в "Санмина" продължават да работят около 540 души. Нещо повече, в момента в Jobs.bg има 7 активни обяви, че се търсят хора.

Нито от българската компания, нито от централата на Sanmina коментираха официално, но според източник на "Капитал" предприятието е загубило единствения си клиент и в момента е в процес на преструктуриране и промяна на производството към печатане на платки. Част от персонала е бил преместен в други заводи в Европа, докато се организира новото производство, което трябва да стане през април тази година. Американската Sanmina купи завода на Osram край Пловдив преди три години, като първоначално изпълняваше поръчки единствено на германската група, но трябваше постепенно да привлече и други клиенти, което вероятно се е забавило.

Нанагорно за велосипедите

Справката на Агенциято по заетостта за "Капитал" показва, че по-големи съкращения се готвят при производителите на велосипеди "Лидер - 96" (включително дъщерното "Е-велокс") и "Макском". Това не е изненадващо - след няколко години на силен ръст покрай ковид през 2023 г. компаниите започнаха да усещат спад на търсенето, а това неизбежно се отразява и на броя на работниците.

"Германия е в рецесия от шест месеца, а това е нашият основен пазар. Бизнесът доста намаля, Испания и Италия са с още по-голям спад", коментира управителят на "Лидер -96" Димитър Златанов. По думите му крайните клиенти в Европа са спрели да купуват - не само колелета, а въобще нехранителни стоки. "В Германия хората гледат да си купят храна, да си платят наема и ако останат пари, те са за почивка", обясни той. Според него до няколко месеца това ще се усети и в други индустрии в България. Прогнозите му за сектора през 2024 г. са силно негативни, евентуално възстановяване може да има чак догодина.

Крайните клиенти в Европа са спрели да купуват - не само колелета, а въобще нехранителни стоки.

Димитър Златанов
Димитър Златанов

управител на "Лидер-96"

От "Макском" не коментираха съкращенията, но ситуацията е аналогична. През миналата година компанията замрази проекта си за изграждане на общ завод за сглобяване на велосипеди с австрийската Pierer Mobility и реши да използва сградата за логистичен център.

Намаление на персонала има и в "Крос" в Монтана. От компанията преди време коментираха за "Капитал", че още от края на 2022 г. поръчките са спрели, защото складовете в Европа са пълни.

Отпадане на дейности

Напълно е спрял производството и е обявил за съкращаване всичките си 27 работници производителят на мебели "Ребус фърничър" в Ловеч, макар че по данни от АПИС хората все още се водят осигурени към ноември. Продължава обаче да работи свързаната "Белсма фърничър", в която са заети около 70 души.

Около 90 души са били освободени в производителя на опаковки "Ди Ес Смит България" в Пазарджик, като в момента там работят 490 души. От отчета на компанията става ясно, че през миналата година е прекратено производството на рециклирана хартия, която представлява 8% от приходите, и предприятието вече се снабдява от други заводи в мрежата на DS Smith. От дружеството коментираха за "Капитал", че решението е взето след стратегически анализ и че редица фактори оказват сериозен натиск върху бъдещата жизнеспособност на хартиената фабрика. "Сред тях са нуждите на нашите клиенти, които все повече търсят устойчиви, високоефективни рециклирани опаковъчни хартии. Типът и възрастта на хартиената машина, която в момента е на място, не отговарят напълно на променящите се изисквания и очаквания на нашите клиенти. В съчетание с това и сравнено с другите ни хартиени заводи в региона, настоящата инфраструктура на фабриката в Пазарджик ще изисква значителна инвестиция, за да може да съответства на ангажимента на DS Smith за намаляване на емисиите на парникови газове", казаха от компанията. От там обаче подчертаха, че спирането на производството на хартия по никакъв начин не засяга дейността на фабриката за опаковки, която продължава да работи.

Основната си дейност обаче е прекратил производителят на луксозни опаковки "Дармакс" в Перник, като са съкратени около 20 души. Но причината не е слабо търсене. "С пазара проблем няма, проблемът е с работната ръка", каза собственикът и управител Евелина Георгиева за "Капитал". Заради липсата на работници компанията не е успявала да изпълнява обемите, които търсят клиентите, и се е наложило да спре дейността. "Ако имате работа за 100 единици, а можете да произведете 50 единици, нямате много избор", добави тя. В компанията остават около 30 души, които се занимават с други проекти по договор със софтуерна фирма.

Има пазар за добри продукти

Известни съкращения през миналата година бяха направени в производителя на продукти за процесна автоматизация "Фесто производство" във връзка с трансформацията на групово ниво, след като германският концерн Festo реши да профилира локациите си. "Заводът в София пое изключително важната роля - при нас ще се концентрира производството на почти цялата гама нови продукти в областта на електрониката и електрическите задвижвания на Festo. Това наложи обаче да трансферираме нашето кабелно производство към новия завод на Festo в Маниса, Турция. В следствие на тази трансформация известно намаляване на персонала беше неизбежно", каза управителят Калин Добрев.

Усилията на компанията сега са насочени към преквалификация на настоящите служители, както и назначаване на нови специалисти, от които се очаква да имат и по-големи умения. "Всъщност наличието на висококвалифициран персонал ще ни помогне да завършим трансформацията си от завод за монтаж на кабели и позиционни сензори до най-модерно производство за електроника в България", добави Добрев.

Всъщност наличието на висококвалифициран персонал ще ни помогне да завършим трансформацията си от завод за монтаж на кабели и позиционни сензори до най-модерно производство за електроника в България.

Калин Добрев
Калин Добрев

управител на "Фесто производство"

В момента "Фесто производство" преоборудва и разширява цеха, в който ще се произвеждат новите продукти. Заедно с това расте и техническият инженерен център на компанията. "Това ще ни помогне да постигнем целта си - изграждане на високотехнологична компания за производство на електроника и електрически задвижвания", каза Добрев. А в плановете е "Фесто производство" да утрои оборота си през следващите четири години. Макар че компанията редовно расте с около 20% на година, подобен рязък скок досега не се е случвал.

Софийската фабрика работи за много широк кръг от индустрии - машиностроене, автомобилостроене, хранително-вкусова промишленост, медицински изделия, както и за производството на батерии за електромобили. Освен че това ѝ позволява да компенсира, когато има криза в един сектор, то ѝ дава и поглед върху общата ситуация на пазара. От "Фесто производство" отчитат, че в момента има застой във всички индустрии в резултат на геополитическата обстановка и насищането на пазарите след пандемията, като прогнозите са за раздвижване през третото тримесечие на годината.

При всички положения обаче бъдещето на индустрията са иновациите, смята Добрев. "В момента е много важно да се правят добри продукти. Ако пуснеш на пазара изделие, което наистина добавя стойност и оптимизира производството, се продава като топъл хляб", коментира той. Според него европейските производители не могат да продължават да лежат на стари лаври, тъй като се наблюдава бум на технологични иновации от страна на китайските компании. "Затова и предизвикателствата в момента са именно иновациите и мисля, че ключът за успеха на всяка една компания е това колко бързо ще разработва и пуска на пазара нови продукти. Това е нашият фокус", каза Добрев.

На трудовия пазар промяна има, бизнесът е по-предпазлив



Надежда Василева, изпълнителен директор на "Adecco България"

Промяна в пазара има. В постковид периода през 2021 и 2022 г. всеки бизнес се разрастваше и това правопропорционално означаваше повече работна ръка. През 2023 г. и макроикономическата обстановка, и инфлационните процеси повлияха на бизнеса да бъде по-предпазлив. Особено в глобалните компании продължават да текат трансформационни процеси за постигане на по-ефективна управленска структура. Тeзи стратегии заедно с по-обширната употреба на AI дават отзвук при планирането на компаниите с колко служители да оперират. Затова и виждаме компании, които свиват своя персонал, и такива, които изпълняват планове за ръст.

При един по-детайлен поглед на четирите най-големи сектора у нас виждаме следното:

в производствения сектор имаме разнопосочни сигнали - от една страна, компании, които се свиват или напълно приключват дейност, и от друга страна, компании, които отварят нови заводи у нас. Има и съществуващи компании, които едва сега успяват да привлекат кадри след освобождаването им от гореспоменатите производства и така запълват текущите си нужди от персонал. На този етап обаче не се наблюдава реално отражение на нивото на безработица. Причините за спада са свързани както с икономическата ситуация в световен мащаб - затруднения при веригата на доставки, намаление на поръчки, така и с осезаемото повишаване на възнагражденията на най-ниско квалифицираните кадри у нас през последните 2-3 години.

Има значително свиване на IT пазара. Придобиването на VMWare от Broadcom, една от най-големите сделки в IT сектора в световен мащаб, се финализира в края на 2023 г., чийто ефект ще наблюдаваме тепърва и на нашия пазар. Други компании имат значително по-малко проекти и това налага намаление на IT персонал. На глобално ниво съкращенията при световни компании като Google, Amazon, HP се отразяват и в свиване и на пазарите, където тези компании имат офиси и операции, включително в Източна Европа и България. Отразява се и в намаление на персонал при техни поддоставчици и контрактори.

Аутсорсинг секторът се намира в затишие спрямо интензитета на търсене на кадри, с който сме свикнали в предходните години, но не се наблюдават съкращения. Навлизането на нови играчи е намаляло значително.

Секторът на търговията на дребно остава стабилен с тенденции за задържане на същите или по-високи нива на търсене на кадри.

Тези процеси в основните сектори водят до разместване на заетостта в няколко посоки:

  • търсенето на висококвалифицирани кадри ще остане завишено във всички сектори, тези служители ще са силната страна при преговаряне за работно място и заплата
  • нискоквалифицираните работници дори и да попаднат във вълна на съкращения, ще имат достатъчно възможности за намиране на работа при компаниите в ръст
  • охлаждането в IT сектора води до повече активни кандидати, влиянието при договаряне на възнаграждения ще се измести в посока работодателите спрямо служителите
  • генерално не забелязваме удължаване на времето за намиране на работа и назначаване поради свито търсене.


Свидетели сме на две противопоставящи се тенденции - компании, които освобождават служители, и такива, които наемат служители. В България наблюдаваме бизнеси, които са повлияни от рецесията в някои ключови страни (Германия, САЩ), но все още оставаме привлекателна дестинация за инвестиции, които биха избрали България, за да оптимизират дейностите си за сметка на присъствие в други пазари. Според глобално проучване от The Adecco Group в 23 държави следните тенденции ще са значими за 2024 г.:

  • уменията ще продължават да бъдат най-ценната валута
  • AI ще измени голяма част от работните ни процеси
  • адаптивността на служителите към нови технологии и употребата на AI ще предопредели доколко са конкурентоспособни на пазара на труда
  • готовността на бизнеса да обучава служителите си.


Инвеститорите вече търсят по-евтини дестинации



Мария Стоева, директор "Продажби и бизнес развитие" в "Manpower България"

През последните две години България е първенец в Европейския съюз по ръст на средните нива на възнаграждение за почти всяко тримесечие. Редица фактори като демография, разкриване на нови работни позиции и борба за таланти допринесоха за това и въпреки че все още като абсолютни стойности сме "на опашката" на ЕС, пазарът ни вече не е привлекателен по критерий евтина работна сила, какъвто доскоро беше. Редица компании - нови инвеститори или вече съществуващи в страната, търсят по-евтина дестинация за своите организации и в резултат солиден брой работодатели избират алтернативни локации като Косово, Северна Македония, Сърбия, Молдова, Мароко, Египет и т.н.

Големият въпрос пред бизнеса в страната става производителността на труда и това как тя може да бъде увеличена - показател с традиционно ниски нива в страната ни. Много от случилите се съкращения на хора са именно поради нуждата от оптимизация на структурата на дадени организации. Ако за излезлите от страната производствени компании основният фактор е цената на труда, то при представителите на IT бранша това е оптимизацията и ефективността му.

С напредващото навлизане на технологии и автоматизация на процеси все по-често се търсят хора с повече умения и компетенции като дигитална грамотност, критично мислене, емоционална интелигентност, адаптивност или креативност например. Трудовият пазар остава устойчив именно за хората, които могат да предложат такива, и съответно съветът ни към всички е да бъдат максимално отворени към усвояване на нови знания и умения и допълнителна квалификация.

Според актуалното ни проучване на тенденциите за първото полугодие на 2024 г., 44% от компаниите в страната (238 респонденти от различни бизнес сектори в цялата страна) планират да увеличат работната си сила. В този контекст можем да твърдим, че трудовият пазар остава стабилен и недостигът на работна сила ще продължи да бъде основен фактор в него и през следващите месеци.