Бъг в кода: IT секторът в България се готви за тежка година

Поне засега данните не показват масови съкращения при най-големите компании. Най-известният пример за такива, VMware, е изолиран случай, резултат от придобиването на компанията от страна на Broadcom и нейното желание за пълно преструктуриране, а не от вътрешни фактори. Сред някои фирми от софтуерната класация "К100" на "Капитал" като "Скейл фокус", "Кодикс", и DIGITALL (преди "Булпрос") се наблюдава спад в броя на наетите към края на 2023 г. с по около 100 души всяка спрямо година по-рано. В Acronis и "Софтуер груп" броят на съкратените е по-консервативен, с по около 50. Има и позитивни примери - SAP, Paysafe, "Мусала софт", "Дриймикс" и KPMG IT Services например са продължили да наемат през цялата минала година с различни темпове.

Оптимистичната теория е, че дори да има вълни на съкращения в други компании, търсенето на програмисти все още е достатъчно високо и в сектора ще има само разместване, а не свиване в броя на наетите. Има възможност тази теория да е прекалено розова, защото данните може засега да не показват свиване на персонала сред големите компании, но вече трайно има спад в наеманията.

Георги Иванов, изпълнителен директор на специализираната платформа за IT обяви Noble Hire, казва, че броят на отворените позиции е паднал наполовина спрямо година по-рано. "Забелязвам подобен спад и при други колеги, включително и големите сайтове за обяви в традиционно силни пазари, като Полша например", казва той и добавя, че заплати от порядъка на 11-12 хил. лв. вече се дават значително по-трудно, отколкото преди година.

Същото показват и данните на JobTiger, където свиването година върху година е 40%, а броят на обявите днес е сходен на този през 2020 г., когато секторът все още не беше преминал през три поредни години на ръст около 20%.

Поколението на безплатните пари

Българските компании нямаха директен достъп до евтиното финансиране, за разлика от конкурентите си в еврозоната и САЩ, но до него имаха достъп техните клиенти. Данните на софтуерната асоциация БАСКОМ показват еднозначно, че българският софтуерен сектор работи почти изцяло за западни контрагенти. Всичко това захрани 15-те години на безпрецедентен растеж и позволи на българските компании да се докоснат поне до малка част от пая за трилиони долари, който се изсипа върху технологични гиганти, фондове за рисков капитал и стартъпи.

Сега парите отново са скъпи. Вдигането на лихвите започна през 2022 г. и продължи през 2023 г., но ефектите от новата политика на централните банки се усеща с известно забавяне. Затова и средата на 2023 г. се оказа преломна точка за много български компании, които разчитат на западни клиенти.

"За тези 15 години, от 2009 г. насам, израсна цяло едно поколение на предприемачи и специалисти, които не са виждали друга посока освен нагоре. В икономиката няма такова вечно нещо. Заедно с това израсна и едно цяло поколение предприемачи с идеята, че финансовият ресурс е едва ли не безплатен", казва Доброслав Димитров, председател на управителния съвет на БАСКОМ.

Вторият проблем е, че през последните години заплатите в сектора бяха вдигнати до ниво, което трудно може да се поддържа без икономически бум. Тук роля играят не само лесните пари, но и цял коктейл от обстоятелства през последните четири години. На първо място, българският IT сектор изпитва(ше) хроничен недостиг на кадри, откакто въобще съществува. След това пандемията задвижи колелата на търсенето за дигитални решения, а заедно с тях засили и глада за софтуерни инженери. И тъкмо когато пандемията си отиваше, започна войната в Украйна, която прати в България проекти, инженери и компании от Украйна, а и не само - отлив на кадри имаше и от Русия и Беларус.

България всъщност хвана много малка част от тази миграционна вълна, но тя допълнително напомпа заплатите, които стигнаха средно ниво над 5000 лв. (при 3 хил. лв. през 2015). Невиждани досега суми в обяви за работа, като такива между 15 и 20 хил. лв. на месец, станаха нормални за опитни програмисти.

Най-младите са първи към изхода

"Капитал" разговаря с такъв джуниър разработчик, който преди година започва работа в една от средноголемите компании в сектора. Тогава той избира между три оферти за работа, след като завършва една от обучителните програми, но преди Коледа е освободен (чрез имейл) с още около 20 други хора. "Казаха ми: трябва да си намалим разходите, тъй като сме почти на нулата. Странното е, че двете ми прогрес ревюта от месец по-рано бяха блестящи според моите ръководители, но те бяха тотално игнорирани. Прекият ми мениджър беше бесен, защото планираше да ме интегрира в компанията", казва младият разработчик.

Той получава три заплати обезщетение и започва да си търси работа. "В момента е зверска суша, имал съм две интервюта общо. С една година опит не минавам лесно за разработчик със средно ниво, а позициите за джуниъри се броят на пръсти", допълва той.

Мениджър на компания в сектора казва, че почти всички фирми освобождават или просто не наемат хора. В момента върви т.нар. тихо освобождаване - когато хора напускат по собствено желание, но на тяхно място не се наемат нови. Затова освен спад на броя обяви има и спад на броя хора, желаещи да си пробват късмета другаде. "При нас последните месеци няма напуснали, което не се е случвало никога досега. Причината е, че никой друг не ги е търсил и не им е предлагал нещо повече", казва мениджърът.

Според хора от бранша при липсата на нови проекти, най-лошият вариант е "да имаш хора, които нищо не правят и да ги задържиш", особено при по-малките компании. "Представете си една фирма от 30 - 40 човека и петима от тях да не работят - това е убийствено", казва собственик на фирма от индустрията. По-големите издържат, защото имат финансови резерви и могат да си го позволят.

С повишаването на възнагражденията през последните години цените на сървис компаниите в България, които работят по проект на клиент, достигнаха тези в Западна Европа. Това може да е добре за служителите, но е проблем за компаниите. "Досега концепцията работеше с идеята, че в Западна Европа няма кадри - тамошните клиенти бяха готови да заплащат едни и същи пари като тези в Германия, защото знаеха, че веднага ще получат нужните им специалисти, които там трябва да търсят с месеци. Но сега тези специалисти ги има и там", коментира представител на индустрията.

Според Илия Кръстев, председател на управителния съвет на браншовата аутсорсинг организация AIBEST и главен изпълнителен директор на A Data Prо, друг фактор освен икономическото забавяне и липсата на пари, е очакваното внедряване на изкуствен интелект в много софтуерни компании. "В бъдеще той ще има сериозно влияние, но в момента води до забавяне на някои процеси в компаниите, които си казват "защо да наемем 100 души, като скоро ще можем тези процеси да ги автоматизираме". И това е психологическият момент", казва той.

Кръстев не предвижда съкращения, а дори малък ръст в броя на заетите в сектора през тази година. "И ако успеем да се възползваме и от тези условия и риск, които се задават, 2025 г. може да предложи и по-сериозен скок. Очаквам подобряване на ефективността, което да е позитивно както за големите компании, така и за целия сектор и хората в него."

Евтино и качествено или обратното?

До средата на миналото десетилетие България се рекламираше и като евтина, и като качествена IT дестинация. Западните инвеститори изглежда бяха съгласни със самопреценката на България, защото в това време в страната дойдоха компании като VMware, SAP, Paysafe, Atos, Progress, Uber и други. По-важното е, че те се задържаха. Докато западните инвеститори от други сектори напускаха един след друг, в софтуерния сектор това просто не се случи.

В един момент България спря да бъде евтина дестинация. Заплатите все още бяха по-ниски от тези в Германия, Великобритания и САЩ, но същевременно се появиха други, по-евтини дестинации за аутсорсинг като Индия, Пакистан и Виетнам. За сметка на това българските компании останаха качествени.

Сега заради "разглезването" на сектора през последните години и това качество е под въпрос. Мениджър, пожелал анонимност, коментира пред "Капитал", че "ние си повтаряме, че България е качествена дестинация, но това от няколко години не е така". Според него високото търсене е направило така, че дори тези софтуерни инженери, които "отбиват номера", да получават високи заплати и гарантирано работно място.

Това важи в особена степен за аутсорсинг компаниите, които работят по проект на друг клиент. Моделът на тези компании е такъв, че клиентът на практика наема екип от служители и плаща заплатите им. Както обяснява и източникът на "Капитал": "Те знаят, че ще им бъде платено за осем часа по проект, без значение дали си дават зор или не. Доскоро тези хора бяха недосегаеми, защото нямаше твърд контрол над тях, а освен това дори да ги махнеш, търсенето беше толкова високо, че те винаги можеха да идат някъде другаде."

За разлика от всички останали сектори на икономиката софтуерният наистина е глобален. Това, което се случва в САЩ или Германия, има моментално отражение в България или Индия. Следователно България трябва не само да бъде качествена дестинация - тя трябва да бъде осезаемо по-качествена от страни с много по-голям брой население, които биха били интуитивно по-привлекателни за компании и големи проекти.

Това до някаква степен е и поколенчески проблем. По-опитните в индустрията смятат, че младите програмисти са разглезени, защото идват във вече изграден сектор. Много от днешните мениджъри на софтуерни компании са бивши програмисти, които са работили почти нонстоп в първите години на хилядолетието, срещу символични по днешните стандарти пари. Сега някои от тях смятат, че малко от настоящите специалисти знаят как се изгражда и поддържа конкурентноспособна компания, особено след като професията стана финансово привлекателна и започна да привлича към себе си хора, които не са задължително технологични маниаци (т.нар. гийкове).

За момента тези опасения са ограничени и за тях се говори рядко, не на последно място за да не се навреди на имиджа на България. Надеждата е, че една по-тежка година, като тази, която се очаква, ще успокои пазара на труда, от една страна, и ще позволи на компаниите да стимулират целенасочено по-добрите си служители, вместо да вдигат заплатите на всички еднакво, каквато практика се наложи в много компании през последните години на бумтящ бизнес. Защото в крайна сметка, ако България не е нито евтина, нито качествена дестинация, то каква е?

Оптимистичният поглед е, че това са краткосрочни и конюнктурни проблеми, докато общата картина остава позитивна: търсенето на технологични решения по света продължава да расте, а България има вече развит IT сектор с дълбоки връзки и дебело CV. Прогнозата на компаниите от БАСКОМ е, че до 2025 г. в него ще бъдат наети още над 14 хил. души. Много от притесненията също така могат да се окажат силно преувеличени, а ако световната икономика отново тръгне в правилната посока, могат да бъдат и забравени. И все пак преминаването през поне един махмурлук преди следващото парти винаги има добър възпитателен ефект.

По темата работи и Константин Николов