Златна реколта

Кампанията по изкупуване на житото обещава печалби на зърнопроизводителите и износителите

Високите добиви след сушата през 2007 г. успокоиха производителите и на пазара на зърно няма драматизъм<b><br />
</b>

Сия Велинова

Високите добиви след сушата през 2007 г. успокоиха производителите и на пазара на зърно няма драматизъм<b><br /> </b> © Цветелина Белутова

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Христо Андреев е близо 18 години в зърнения бизнес. Собственик е на мелничен завод в Пловдив, който наследява от прадядо си. От няколко години е и председател на Консултативния съвет по зърното към земеделското министерство, който защитава интересите на производителите и всички останали играчи от зърнения сектор пред държавата. През миналата година обаче той затвори мелницата. Затова няма да изкупува зърно, въпреки че тази година България случи на богата реколта. Оттеглянето му не е заради сушата, която през миналата година удари хиляди производители и преработватели не само в страната, но и по света. "Просто играчите в този бизнес са твърде много, мнозина от тях работят на сиво и капацитетите на мелничните заводи не могат да се запълнят", казва Андреев. И прогнозира, че до няколко години постепенно повечето малки играчи ще се оттеглят от зърнения бизнес, тъй като той е печеливш за фирмите със затворен цикъл - от производството, съхранението и търговията до преработката на житото. Като председател на Консултативния съвет по зърното вещае печалби за зърнопроизводителите и търговците, тъй като тазгодишната реколта е наистина добра и засега кампанията по изкупуването й върви безпроблемно. След сушата миналата година обаче почти всички страни зърнопроизводителки от Черноморския регион и ЕС засяха повече площи и очертаващото се свръхпроизводство в определен момент би могло и да свали цените.

Двойно изобилие

По данните на земеделското министерство, които за първи път никой от сектора не оспорва, реколтата от пшеница е над 4.4 млн. тона. През 2007 г. количествата бяха наполовина. Жътвата е приключила почти навсякъде. Средният добив за страната е 435 кг/декар, което също е почти два пъти повече спрямо миналата година. Най-много пшеница от декар е прибрана в традиционните зърнени региони Добрич, Силистра, Разград и Сливен.

Реколтата на ечемик също е добра, като са произведени общо 913 хил. тона. Преобладаваща част от зърното обаче е трета група - тоест с качество на фураж, но в България поначало се произвежда по-нискокачествена пшеница. Въпреки това според данните на Националната служба по зърното около 34.2% от реколтата е с по-високо качество (ІІ-В група). То ще запълни капацитета на мелниците с около 1.5 млн. тона при необходими общо до 2 млн. тона за производството на хляб. Внос на зърно обаче едва ли ще се наложи, тъй като мелничарите слагат в смесите и фуражно зърно. А самите зърнопроизводители твърдят, че само 50% от зърното е с ниско качество. За животновъдите, които пострадаха най-много от сушата, тази година няма да има недостиг.

Въпреки че още от юли върви активен износ на зърно от новата реколта. Първите кораби с българско жито бяха натоварени за Саудитска Арабия, Либия и Египет. По данни на Агенция "Митници" до 18 август вече са изнесени 281 хил. тона пшеница. Общият зърнен експорт през 2007 г. беше 584 хил. тона - пак основно за арабските страни.

Сделки на зелено

Експортната цена на зърното е по-ниска тази година, тъй като производството е повече. За пшеницата по информация от търговци износът е стартирал при 330 лв. на тон, а в момента нивата са малко по-ниски - около 300 лв. на тон при 492 лв. за миналата година. Тези цени включват транспорта до пристанище и натоварването на пшеницата на кораб, без митническите такси и без ДДС. Според информация от земеделското министерство пшеницата се изнася на 336 лв. на тон без ДДС.

Изкупуването на зърното в страната върви на нива 260-270 лв. на тон без ДДС, по данни на зърнопроизводители - при около 350 лв. за тон без ДДС на миналогодишното. "Първите количества бяха продадени на по-високи нива, но след като излязоха прогнозите за по-голямо производство в целия регион, цените леко се понижиха и не е изключено да паднат и още", казва Ивайло Тодоров, председател на Асоциацията на земеделските производители. Трудно може да се изчисли какъв е маржът на износителите, тъй като някои от тях произвеждат зърно, а други купуват на зелено, като финансират производителите при сеитбата. Разходите са засяване на декар варират между 90 и 120 лв. Най-активно в момента изнасяли компаниите "Каргел", "Гленкор" и "Тьопфер" от чуждестранните играчи и "БГ Агро", "Зърнени храни"- Силистра, и "Папас олио". Това са и традиционните износители на зърно. Сред големите тази година е и собственикът на "Октопод" - Светлозар Дичевски, който взе най-голяма сума от първите европомощи на хектар (6-7 млн. лв. по информация на фонд "Земеделие"). Дичевски обработва над 300 хил. декара със зърнени култури, като в момента изнася собствено жито.

Възможен ли е срив

Въпреки че се очаква по-голямото производство на зърно в световен мащаб да натисне цените надолу, засега българските зърнопроизводители не се притесняват от срив на пазара. "Вероятно ще има някакъв спад, но поне в близките месеци се очаква те да се задържат на сегашните нива", казва Ивайло Тодоров. Според него негативен ефект върху пазара би могъл да окаже Държавният резерв, който обяви, че за да опресни запасите си, ще купи 150 хил. тона жито от новата реколта при цена 230 лв. на тон без ДДС през Софийската стокова борса (ССБ). Възможно е агенцията да е била подведена от информацията на земеделския министър Валери Цветанов, чиито коментари през последните седмици бяха, че 220-230 лв. на тон цена на житото е съвсем закономерна. Само че на такива нива на ССБ се търгува зърното от старата реколта. Новото там излиза с котировки 290-300 лв. на тон без ДДС. В случая количеството, което ще купи резервът, е минимално и не би трябвало да окаже ефект върху пазара. Още повече че за зърнопроизводителите има защитна цена от 101 евро на тон. Това е цена, която важи за целия ЕС. На нея зърнопроизводителите могат да продават на държавата, в случай че цените на житото паднат под тези нива и те не могат да продадат продукцията си. Това е механизъм, който се прилага във всички европейски страни членки и от миналата година е валиден и за страната. В момента фонд "Земеделие" провежда конкурс за избор на публични складове, в които да може да се съхранява зърно, в случай че производителите решат да се възползват от схемата. Така че, ако изкупната кампания продължи без драматизъм и без срив на цените, то тя обещава печалби на зърнопроизводителите.

Тритикале за животните

Любопитно е, че тази година зърнопроизводителите за първи път отчитат и по-голяма реколта на тритикале. Очевидно сушата през миналата година е принудила част от тях да се застраховат за следващата кампания, тъй като това е фуражна култура, която е устойчива на безводие. Въпреки че звучи непознато, всъщност тритикале се гледа от години в България, като освен търсене от фуражни заводи има и от хлебопроизводителите, които в смлян вид го влагат в типовите хлябове. Тази година са добити 18.8 хил. тона от тази фуражна култура. 2008 г. е и първата с рекородно производство за рапицата - ръстът на реколтата спрямо миналата година е с над 50%. Общото й производство е 233 хил. тона. Интересът към рапицата се обяснява с търсенето на енергийни култури за производството на биогорива. Българска рапица се изнася за Гърция и Румъния. Тази година изкупуването и в страната върви на нива 700 лв. на тон без ДДС.