Начало на софийския MIT. С 200 млн. лв. от държавата, Google, Amazon и SiteGround

Как ще работи институтът

За здрава основа са нужни още два фактора - хора и пари. Институтът е структуриран като специално звено към Софийския университет "Св. Климент Охридски", като ще се занимава с изследователска, научна и преподавателска дейност. Финансирането за следващите години е осигурено от българската държава, гиганти като Google, Amazon Web Services и DeepMind, българската компания SiteGround и предприемачи и инвеститори. Правителството ще отпусне 170 млн. лв. за десет години - по 17 млн. лв. на година. Средствата са от бюджета на Министерството на образованието и науката. Проектът е и един от малкото примери за приемственост в политическия ни живот: парите са одобрени още от последното правителство на Бойко Борисов и са потвърдени от два служебни и още един редовен кабинет - този на Кирил Петков.

Благодарение на Вечев са привлечени и гиганти като Google, Amazon Web Services и DeepMind. Включването им е логично - Google произлиза от проект в Университета в Станфорд и внимателно следи институти като INSAIT в цял свят за хора, иновации и стартъпи. Заедно с DeepMind (също част от компанията майка Alphabet) онлайн гигантът финансира института с около 6 млн. лв. през следващите три години под формата на облачна инфраструктура и технологии, както и стипендии в областта на изкуствения интелект. Amazon пък отпуска още близо 7 млн. лв. за следващите пет години.

С държавата и международните гиганти зад гърба си проектът привлича вниманието и на българската тех сцена. Компанията за хостинг услуги SiteGround се включва с 12 млн. лв. за следващите пет години, като има един основен фокус - финансирането на трима водещи професори (виж карето). Още 1.3 млн. лв. идват от представители на българската предприемаческа сцена.

Основна част от финансирането ще бъде използвано именно за привличането на известни учени и изследователи от цял свят. Целта е да бъдат поканени големи имена, защото по думите на Вечев водещите специалисти водят и увличат със себе си хора от същия ранг, което ще повиши и разпознаваемостта и рейтинга на института. В надзорния съвет на института освен Вечев са и професори от партньорските ETH Zurich и EPFL, както и Technion. В консултативния съвет пък са български и чужди специалисти от Yale, MIT, Google, Princeton и др. Изпълнителен директор на INSAIT e българинът инж. Борислав Петров, завърнал се тук след години работа в Германия и Швейцария.

Ще е нужно и време, преди INSAIT да достигне пълноценен капацитет. Институтът ще отвори врати през есента - в момента е пред завършване офис сградата на частния фонд BREF ("Фонд за недвижими имоти България" АДСИЦ) в "София тех парк", като целта е до края на годината да бъдат привлечени няколко професори на глобално ниво, които да започнат научна работа. След това идва ред и на подбора на докторанти. Според Вечев след време в INSAIT ще работят около 300 души, от които 30 елитни професори и над 200 докторанти, младши изследователи и постдокторанти.

Плановете са първата магистърска програма да бъде обявена през 2023 г., като броят на студентите в нея може да достигне няколко хиляди след време. Все още не е ясно дали ще има такси, но водещите студенти ще получават стипендии, а в института ще се преподава на английски. Изследванията, разработките и обученията в INSAIT ще покриват всички сфери от компютърните науки и изкуствения интелект - от машинно самообучение до роботика, информационна сигурност и квантови технологии. Вечев казва, че главната цел на института е българските деца да изберат да останат тук. Очакванията му са основната част от учещите магистърски програми да са българи. Поне половината от докторантите също ще са от България. Не на последно място е и идеята да се работи с училищата, за да се запознаят децата с възможностите, които институтът ще предлага. Подобни програми ще започнат до една година според проф. Вечев.

Друг основен плюс на институти като INSAIT е, че в лабораториите им се създават иновации и прототипи, които впоследствие прерастват в успешни стартъпи. Самият Вечев има три подобни проекта, от които два - DeepCode и ChainSecurity, вече бяха продадени, съответно на групата за киберсигурност Snyk и PwC. От израелския Tеchnion всяка година излизат компании еднорози (такива с оценка над 1 млрд. долара), а в ETH Zurich само през 2021 г. са били отделени рекордните 34 компании в областта на изкуствения интелект и компютърните науки. Отделно завършилите подобни учебни заведения след време също създават собствени компании и INSAIT ще има директен ефект върху българската технологична сцена.

Ако INSAIT бързо успее да постигне амбициозните си цели, ефектът върху България може да е огромен. Високотехнологичните институти в цял свят са подкрепяни от държавата и бизнеса, защото водят до качествени изменения в средата. От MIT например са излезли десетки носители на Нобелова награда, а хилядите създадени компании от завършилите института произвеждат стойност, равняваща се на държава с 11-ия по големина БВП в света. Дори съвсем малка част от този успех да бъде постигнат в София, ще е нечувано. Отделно институтът може да даде и шаблон на Европейския съюз как да прави иновации извън наливането на пари в отделни проекти и хора.