Интернет промяната, която се задава с новия дигитален закон на ЕС

Ефектът "Брюксел" може да изчезне, когато дългоочакваният Закон за цифровите услуги влезе в действие

Новите закони целят да помогнат на ЕС да изпревари компаниите, като им наложи правила, които трябва да бъдат следвани
Новите закони целят да помогнат на ЕС да изпревари компаниите, като им наложи правила, които трябва да бъдат следвани
Новите закони целят да помогнат на ЕС да изпревари компаниите, като им наложи правила, които трябва да бъдат следвани    ©  Reuters
Новите закони целят да помогнат на ЕС да изпревари компаниите, като им наложи правила, които трябва да бъдат следвани    ©  Reuters

Повечето хора виждат Facebook като социална мрежа, а Google като търсачка. Но за технологичните експерти те са "платформи" - големи онлайн пространства, които потребителите обитават. Компаниите, които предлагат тези услуги, досега бяха свободни сами да определят правилата, които важат в тези дигитални места. На 25 август те загубиха голяма част от тази независимост, като причината е влизането в сила на Закона за цифровите услуги (DSA) на Европейския съюз (ЕС). Какво значи това за интернет потребителите, не само тези в Европа, ами и по света?

Промяна на надзора на големите интернет платформи

Заедно с DSA в следващите месеци се очаква и влизането в сила на сестринския Закон за дигиталните пазари (DMA). ЕС иска да промени надзора на големите интернет платформи. До момента регулаторите се опитваха да поправят проблеми като разпространението на дезинформация и нарушения на законите за конкуренцията, но ключово беше, че това се случваше постфактум. Новите закони целят да променят това, като помогнат на ЕС да изпревари компаниите, като им наложи правила, които трябва да бъдат следвани.

DSA ще засяга всички онлайн бизнеси, но по-големите услуги, които се определят като тези с повече от 45 млн. потребители, ще трябва да спазват допълнителни норми. През април Европейската комисия (ЕК) определи 19 компании като "много големи онлайн платформи" (VLOP) и "много големи онлайн търсачки". В тази група попадат обичайните заподозрени като Facebook и Google, но и изненади като безплатната онлайн енциклопедия Wikipedia. Европейската платформа за онлайн търговия Zalando също е част от тази група.

Глобите може да достигнат до 6% от глобалните приходи за година.

Повечето потребители трудно ще забележат част от промените, които компаниите ще трябва да приложат. Платформите ще трябва да споделят повече информация с регулаторите по редица въпроси - как модерират съдържанието, как решават какво виждат потребителите и използването на изкуствен интелект (AI). Освен това ще трябва да позволят на проверени изследователи и одиторски компании да преглеждат вътрешните данни на компаниите, за да се провери дали правилата са следвани напълно.

Улеснения за потребителите

Има и промени, които ще са по-очевидни. Платформите вече трябва да улеснят потребителите, които искат да маркират дадено съдържание като незаконно, а премахването трябва да се случва бързо, стига да се установи законово нарушение. Освен това те ще трябва да кажат на потребителите дали съдържанието им е скрито или изтрито, а и да обяснят защо. Таргетираните реклами вече няма да са позволени, ако са базирани на чувствителни лични данни като религия или сексуалност. Използването на лични данни за показване на реклами на тийнейджъри или деца също е забранено.

Компаниите вече започнаха да правят промени по бизнеса си. Meta, собственикът на Facebook, разработва инструменти, които ще казват на потребителите, когато видимостта на публикациите им е ограничена (и ще им дават шанс да обжалват). Европейските потребители ще имат възможността да отбелязват възможно незаконни продукти на сайта на онлайн търговеца Amazon. А в TikTok потребителите ще имат опцията да виждат видеа на базата на популярността им в региона, в който живеят. Това заменя сегашния алгоритъм, който се основава на вече гледано съдържание. По този начин личната информация, която се събира, е сведена до минимум.

Тези промени би трябвало да направят онлайн платформите по-сигурни и по-добри, но това зависи от въвеждането на DSA. Въпреки че ЕК обеща да наеме повече от 200 души, които да следят за спазването на правилата, все пак може да има затруднения за ЕС. Компаниите със сигурност ще отнасят дадени въпроси, с които не са съгласни, до Съда на Европейския съюз - Zalando вече оспори определянето си като VLOP. Наказанията за неспазване на DSA със сигурност са сурови. Глобите може да достигнат до 6% от глобалните приходи за година, което в случая на Meta се равнява на 7 млрд. долара.

Последният голям дигитален закон на ЕС - амбициозният Общ регламент за защита на данните (GDPR), беше международен успех. Откакто той влезе в сила през 2018 г., големите технологични компании приложиха тези условия глобално, за да намалят разходите си (освен това той стана модел за други подобни закони по целия свят). Технологичните гиганти сега обаче може да не искат да направят същото. Причината е, че това може да доведе до загуба на независимост върху дигиталните им територии в глобален аспект. Повтарянето на ефекта "Брюксел", при който регулаторите определят глобален стандарт, е далеч от гарантирано.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар