🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Дръзките компании, които побеждават технологичните гиганти

Garmin, Dropbox и MercadoLibre показват, че разработването на печеливша ниша е възможно

Бюлетин: Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Технологичните гиганти продължават да се разрастват. Досега през тази година общата пазарна стойност на петте американски технологични гиганта - Alphabet, Amazon, Apple, Meta и Microsoft - е нараснала наполовина до около 9 трлн. долара. Това е близо четвърт от общата стойност на индекса на най-големите американски компании S&P500 (който е нараснал само със 17% за този период). Петте компании отговарят за близо 60% от продажбите, печалбите и разходите за научноизследователска и развойна дейност на всички технологични фирми в индекса. Широко разпространено е мнението, че те ще бъдат основните печеливши от AI революцията.

Възможности за новите

Правителствата гледат на тази доминация с нарастващо безпокойство. На 12 септември американското министерство на правосъдието започна съдебен процес срещу Google и корпорацията майка - Alphabet, в най-голямото антитръстово дело за последните две десетилетия, обвинявайки ги в злоупотреба с монопола си в интернет търсенето. Този месец закон на ЕС определи петте гиганта като "пазачи на информационния вход", което им забранява да предлагат определени услуги в пакет и да дискриминират срещу трети страни на своите платформи наред с други неща. Технологичните гиганти са нараснали толкова, че световните антитръстови регулатори твърдят, че "изсмукват" всичкия кислород от технологичната екосистема, довеждайки конкурентите до изчезване или в най-добрия случай затруднявайки просперитета на всички останали. Само попитайте Snap, Spotify или Zoom.

Подобно на естествените екосистеми обаче, търговските предоставят възможности за новодошлите. За да продължат да се развиват със зашеметяващите темпове, които техните инвеститори очакват, петте гиганти обръщат най-голямо внимание на пазарите, които са достатъчно големи, за да имат значителен принос за приходите им, които миналата година достигнаха обща стойност 1.5 трлн. долара. Това означава, че те пренебрегват някои области, които са по-малки, но потенциално все още доходоносни. Изобретателните компании, които идентифицират такива ниши и са в състояние да се възползват от тях, не просто се справят, а процъфтяват в сянката на гигантите.

Добри примери

Погледнете Garmin. Основана през 1989 г., компанията стана пионер в търговската употреба на GPS навигационни системи. До 2008 г. тя завладя почти една трета от пазара на преносими навигационни устройства, най-вече тези за монтиране на автомобилното табло, които представляваха около 72% от продажбите на компанията. Тогава Google пусна приложението си Google Maps, първо през 2008 г. за смартфони с Android, а четири години по-късно за iPhone. На този етап шофьорите можеха просто да използват телефоните си, за да се ориентират, вместо да купуват отделно устройство. До 2014 г. приходите на Garmin от автомобилния ѝ сегмент спаднаха наполовина в сравнение с шест години по-рано до 1.2 млрд. долара.

Година по-късно технологичните гиганти нанесоха още един удар. Apple пусна на пазара първия си смарт часовник, което рискуваше да подкопае развиващия се бизнес на Garmin, свързан с продажбата на устройства за любителите на фитнеса и преходите на открито. Този път обаче по-малката компания устоя на атаката. Тя се фокусира върху часовниците и фитнес тракерите от високия клас, някои от които се продават на цени, няколко пъти по-високи от тези на най-високия клас Apple Watch. Правейки това, тя изгради лоялна потребителска база от планинари, бегачи и всякакви други фитнес фанатици; през април Марк Зукърбърг, фанатичният на тема физически упражнения шеф на Meta, публикува снимка на часовника си Garmin, след като завърши 5-километрово бягане с добро време.

Джордж Ливидас от инвестиционната фирма Upslope Capital вярва, че Garmin е една от малкото компании, изградила премиум бранд на пазар с налична алтернатива на Apple. Днес общите ѝ годишни приходи от близо 5 млрд. долара са около два пъти по-високи от стойността им, когато първият Apple Watch се появи на пазара. Смарт часовниците и фитнес тракерите осигуряват близо 60% от продажбите на фирмата (като по-голямата част от останалите се дължат на продажбата на професионална навигационна система за кораби и самолети).

Друга компания, възползваща се от неразработена технологична ниша, е Dropbox. Стив Джобс, съосновател на Apple, веднъж отхвърли базираната в Сан Франциско фирма за облачно съхранение като "функция, а не продукт". Основана през 2008 г., компанията се бори с Apple, Google и Microsoft (и за известно време с Amazon) през целия си живот. По-големите ѝ конкуренти комбинират облачното пространство с други услуги; например клиентите, които се регистрират в Gmail на Google, получават безплатно онлайн пространство за съхранение. Но тези предложения, макар и често безплатни, не притежават функционалността на Dropbox.

Според Риши Джалурия от Royal Bank of Canada още в началото Dropbox е осъзнала, че много потребители се нуждаят от нещо повече от място за съхранение на файлове. Ето и един пример - фотографите и други творчески личности искат да могат да съхраняват файлове с висока резолюция, без да се притесняват за техния размер. Тези взискателни потребители често са готови да платят за удобството. Разработвайки функции, които ги удовлетворяват, последно AI инструмент за търсене и обобщаване на документи, Dropbox продължава да привлича нови абонати.

Подходящата ниша може да бъде и географска. Аржентинската компания за онлайн търговия MercadoLibre е пример за това. Дните ѝ може би изглеждаха преброени, когато Amazon навлезе в Бразилия и Мексико - най-големите ѝ пазари, съответно през 2012 и 2013 г. Точно обратното. Десетилетие по-късно MercadoLibre държи една четвърт от цялата електронна търговия в Латинска Америка. Най-близкото до предизвикателство, което Amazon отправя към местния търговски гигант, е Мексико, но дори и там пазарният ѝ дял е наполовина по-малък от този на нейния съперник.

MercadoLibre успява, тъй като адаптира бизнес модела си към местните условия. Тя бързо установява, че лошата инфраструктура, която увеличава разходите на продавачите и влошава процеса на покупка за купувачите, е пречка за растежа. През последното десетилетие компанията е инвестирала в собствена логистична мрежа, която транспортира 90% от пратките ѝ. Платежната ѝ услуга MercadoPago е популярна опция в регион с широкоразпространени измами. Малки нововъведения като предлагането на точки за безплатна доставка ѝ помогнаха да спечели ценово ориентираните латиноамериканци. Компанията също така изтъква местните си корени, за да спечели клиенти. Ариел Шарфщейн, ръководител на търговския отдел, я описва като "създадена от латиноамериканци". През април, докато Amazon съкращаваше работната си сила в цял свят, MercadoLibre обяви планове да наеме 13 хил. души.

Наблюдавайте състоянието

Намирането на ниша не е достатъчно, за да гарантира успеха на конкурентите на технологичните гиганти. Garmin, Dropbox и MeracdoLibre имат и други предимства. И в трите поне един от основателите е на ръководна длъжност. Победата срещу технологичните гиганти изисква обсебващ фокус върху разработването на продукти и готовност за дългосрочни инвестиции. Също така помага и за създаването на опитни ръководители, които не се влияят единствено от тримесечните цели.

Най-важното е, че и трите компании също така печелят пари - важен аргумент за инвеститорите в момент на покачване на лихвените проценти, което прави обещанието за бъдещите печалби на технологичните компании по-малко привлекателно от текущите печалби. През 2022 г. Garmin, Dropbox и MercadoLibre изкараха нетна печалба от съответно 974 млн., 553 млн. и 480 млн. долара. Това е малка част от 60 млрд. на Alphabet или 100 млрд. на Apple. Но оперативните маржове на триото изглеждат здравословни за бизнесите им със смарт часовници, облачни услуги и електронна търговия. Пазарната капитализация на Garmin се е утроила от 2015 г. насам до над 20 млрд. долара. Тази на MercadoLibre се е увеличила петкратно до 70 млрд. долара. Dropbox струва 10 млрд. долара, не много под пика по време на цифровата мания в пандемията. Кой каза нещо за изчезване?

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар