Телеком войната навлиза в нова фаза, след като КЗК разреши придобивания на "Виваком"

По-рано през 2021 г. КЗК разреши на "Виваком" да купи и столичните доставчици на интернет и телевизия "Нет 1" и "КомНет София", както и пловдивската N3. Инвестициите се случиха след смяната на собствеността в телекома (тогава "Българска телекомуникационна компания") и придобиването му от създадената от сръбския бизнесмен Драган Шолак медийна и телекомуникационна група United Group. В рамките на няколко месеца преди това групата купи и "Нова тв", "Нет инфо" и вестникарската група "Телеграф", преди това собственост съответно на братя Домусчиеви и Делян Пеевски.

Поредицата от сделки за тв и интернет оператори отначало не срещна особени възражения от страна на основните конкуренти на "Виваком" - "Булсатком", "А1 България" и "Теленор България" (преименуван впоследствие на "Йеттел България"). В становищата си по първите придобивания те говореха за "потенциален риск" и опасения от създаването на "предпоставка за антиконкурентно поведение от страна на БТК". С разрастването на обхвата на шопинга риториката се втвърди, като от "Теленор" обжалваха пред съда сделката за групата на "Нетуоркс-България".

Впоследствие магистратите виждат проблем в това, че при разглеждането на отделните сделки на "Виваком" КЗК не е оценила кумулативния им ефект върху пазара, и връщат решенията за преразглеждане. От ВАС посочват и друг проблем - антимонополната комисия не е взела предвид становището на друг регулатор - Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), която е изразила опасения от потенциална концентрация и накърняване на конкуренцията на пазара на едро на фиксирани услуги - теза, изказана от КРС и при оценката на сделките за за "Нет 1", "КомНет София" и N3.

Междувременно А1 и "Йеттел" влязоха в конфликт с "Виваком" и по друга линия - в края на миналата година двата телекома подадоха сигнали в КЗК, с които твърдяха, че покупката на четвъртия голям играч на пазара - "Булсатком", от бизнесмена Спас Русев може да наруши конкуренцията. Причината - сделката беше финансирана със заем от собственика на "Виваком" United Group. От "Йеттел" тогава посочиха, че с косвеното придобиване на инфраструктурата на "Булсатком" и финансирането на сделката "Виваком" ще има монополно положение - с над 60% на пазара на разпространение на телевизия и с близо 40% на пазара на интернет.

В повторната си оценка на сделките КЗК намира за неоснователни опасенията на А1 и "Йеттел" по отношение на телевизионния пазар на едро и на дребно, като посочва, че "може да се приеме, че в резултат на планираните сделки новата обединена група няма да има нито способност, нито стимул за ограничаване на ефективната конкуренция".

Категоричната реакция на А1 и "Йеттел"

Сега, след новото решение на КЗК, с което се дава зелена светлина за сделките с "Телнет" и "Нетуоркс-България", А1 и "Йеттел" отново алармират за концентрирането на прекалено много пазарна мощ от страна на "Виваком". Собствениците на двата телекома - австрийската A1 Group и чешката PPF Telecom Group, разпространиха позиции до местни и международни медии, както и до европейските регулатори, в които предупреждават за подкопаването на конкуренцията и за опасността от създаването на доминиращ играч в лицето на "Виваком". "Считаме, че поредицата от поглъщания на икономически и инфраструктурно силни оператори позволява на "Виваком" да придобие над 60% от пазара на разпространение на телевизионни програми и близо 40% от пазара на интернет, което не е в интерес на пазарната конкуренция и обществото", обявиха от А1.

От "Йеттел" и "ЦЕТИН България" (в която PPF отдели мрежовата си инфраструктура през 2020 г.) посочват, че решението на КЗК "противоречи на приетите европейски норми и практики" и "показва явно незачитане на последните европейски решения, които предотвратяват сделки, които биха довели до концентрации на пазарна сила в отделни региони". В позицията си PPF и дъщерните й дружества изтъкват, че с одобряването на сделките на "Виваком" ще контролира "близо 70% и 50% от пазара на достъп до интернет съответно в област Русе и областите Варна, Разград, Силистра и София-град". Само "Нетуоркс" има над 70 000 абонати на интернет.

В позициите си и двете групи отново обръщат внимание и на сделката за "Булсатком", като говорят за "обезпокоителни и груби нарушения на регулаторните процедури", визирайки факта, че купувачът Спас Русев не е уведомил своевременно КЗК за източника на финансиране на сделката, както и за "съмнение за редица други законови нарушения". Макар КЗК още да не се е произнесла окончателно по тази сделка, коментарите им показват, че А1 и "Йеттел" очакват, че тя ще също ще бъде одобрена.

Отговорът на "Виваком"

Един ден по-късно дойде и отговорът на "Виваком" срещу обвиненията в концентрация. "Съгласуваните изявления на A1 и "Йеттел" са подвеждащи и не съответстват на констатациите на КЗК", казват от оператора в писмо до медиите. Според компанията българските пазари на фиксиран широколентов достъп до интернет и платена телевизия и сега сa силно конкурентни, а "Виваком" има дял от 31% от пазара на фиксиран широколентов достъп до интернет и дял от 33% от пазара на платена телевизия в България (въз основа на броя на абонатите). "Пазарните дялове на А1 и на регионалните и местните участници на пазара на фиксиран широколентов достъп до интернет са съответно 28% и 35%", допълват от телекома. Като пример от "Виваком" посочват, че "в други части на Югоизточна Европа Deutsche Telekom държи над 60% от пазара на фиксиран широколентов достъп до интернет и платена телевизия в Хърватия и над 50% в Гърция" (чрез контролните си дялове в местните оператори). "Следва да се отбележи, че А1 не изразява загриженост относно господстващото си положение в Австрия, където делът на компанията се равнява на почти 50% от абонатите на широколентов достъп до интернет в страната", коментират от оператора.