КЗК не вижда проблем "Виваком" да купи "Булсатком"

Изключително бързо и без условия регулаторът позволи най-голямото телеком сливане в България. Двата конкурента "А1" и "Йеттел" ще обжалват

Служители на "Булсатком" се обявиха против придобиването от United Group, което според тях ще има "пагубни последствия" върху над 1000 работещи в оператора, както и върху потребителите и целия телекомуникационен пазар в страната
Служители на "Булсатком" се обявиха против придобиването от United Group, което според тях ще има "пагубни последствия" върху над 1000 работещи в оператора, както и върху потребителите и целия телекомуникационен пазар в страната
Служители на "Булсатком" се обявиха против придобиването от United Group, което според тях ще има "пагубни последствия" върху над 1000 работещи в оператора, както и върху потребителите и целия телекомуникационен пазар в страната    ©  Цветелина Белутова
Служители на "Булсатком" се обявиха против придобиването от United Group, което според тях ще има "пагубни последствия" върху над 1000 работещи в оператора, както и върху потребителите и целия телекомуникационен пазар в страната    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Най-голямата концентрация на българския телеком пазар беше разрешена бързо от Комисията за защита на конкуренцията - според антимонополния орган покупката на "Булсатком" от собственика на "Виваком" United Group не е проблем за конкуренцията и потребителите. Не така смятат от другите два телекома в страната - "А1 България" и "Йеттел България", които обявиха пред "Капитал", че ще обжалват решението.

Ако сделката бъде разрешена и от Върховния административен съд, това ще доведе до най-голям оператор на пазара като приходи. Но за един сегмент - доставката на телевизия до абонати (който е за около 500 млн. лв. годишно) новото формирование ще държи огромен пазарен дял - 60% според официалните данни на КРС и 40% по сметките на United Group и КЗК. Което и число да гледаме, за клиенти (близо 2 млн. домакинства) изборът на потребителите се свива и в повечето точки на държавата ще бъде сведен до новото обединение "Виваком"-"Булсатком" или А1, които ще са с двойно по-малък дял. Освен огромния дял в телевизионното разпространение United Group притежава и най-голямата медийна група в България - "Нова броудкастинг", която (по данни от 2022 г.) контролира близо 46% от телевизионната аудитория и над 44% от рекламния пазар.

Решението на КЗК

За заседанието и дневния ред на регулатора, както винаги, нямаше предварителна официална информация. Няма и съобщение към медиите, какво остава за пресконференция, за гласуваното решение.

Според три независими източника на "Капитал" решението е взето. По непотвърдена информация от седемте члена на КЗК един е отсъствал, а друг е излязъл с особено мнение.Очакванията са до дни решението да бъде публикувано и тогава да се видят детайлите и аргументите. Факт е, че КЗК подходи извънредно бързо по тази сделка. Реално преди коледните празници обяви, че започва детайлно проучване (в документа тук може да видите аргументите на различните страни), а го завърши с решение само за месец. За подобни проучвания традиционният срок е три месеца, но има опция за удължаване, която най-често се ползва.

24 часа филмът "Булсатком"

Това телеком придобиване беше тест и за регулатора, и за политиците. В историята си КЗК няма реално разбит картел или спряна концентрация. Но пък има спорни забрани по политически причини (като сделките за ЧЕЗ и "Нова телевизия").

В последните часове преди решението на КЗК се случиха няколко рядко виждани събития. Едното бе първият досега протест пред сградата на комисията - около петдесетина служители на "Булсатком" се обявиха против придобиването от United Group, което според тях ще има "пагубни последствия" върху над 1000 работещи в оператора, както и върху потребителите и целия телекомуникационен пазар в страната.

Второто беше изявлението в сряда вечерта на съпредседателя на "Продължаваме промяната" Кирил Петков, според когото КЗК е с изтекъл мандат и пред смяна на състава и по тази причина не трябва да излиза с решение за сделката за "Булсатком". Повод за неговото изказване беше публикация в Медиапул, която цитираше части от още неприетото решение.

Думите на Петков веднага предизвикаха реакция от страна на United Group. "Шокирани сме от изявлението, направено от г-н Кирил Петков, относно казуса "Булсатком". Той спекулира с бъдещото решение на Комисията за защита на конкуренцията по повод тази сделка. Това е недопустима намеса от страна на политик в работата на независим административен орган", се казва в изявлението на собственика на "Виваком" и "Нова телевизия".

На следващия ден, по време на заседанието на КЗК, на което се обсъждаше решението за "Булсатком", Бойко Борисов и Делян Пеевски излязоха с лаконични коментари на думите на Петков, като заявиха, че няма причина да се бърза със смяна на комисарите, тъй като много регулатори са с изтекъл мандат. Сегашният състав на КЗК е под техен контрол от години. Това се видя много добре при опита на чешкия фонд PPF да придобие "Нова телевизия" през 2018 г., когато комисията забрани сделката, защото видя прекалена концентрация на телеком с медиа. Няколко месеца след това даде светкавично одобрение на Кирил Домусиев да придобие медийната група, а когато той я продаваше на United Group (собственици и на Виваком) КЗК не видя никакъв проблем в това.

Двата най-големи противници на придобиването сега - "А1 България" и "Йеттел България" обявиха пред "Капитал", че ще обжалват решението. Преди месеци главният изпълнителен директор на А1 Александър Димитров нарече желанието на UG да получи контрола над "Булсатком" "арогантно", тъй като преди това от международната група обявиха, че не се интересуват от поглъщане на оператора.

"Убедени сме, че одобрението на тази сделка би създало доминираща позиция за една телекомуникационна компания и ще накърни интересите на потребителите. При условие, че сделката за придобиване на "Булсатком" бъде одобрена и след запознаване с мотивите на Комисията за защита на конкуренцията, Yettel ще обжалва пред компетения съд", заявиха от "Йеттел България" пред "Капитал".

"Все още не сме получили официална информация за постановено решение и, както всички други заинтересовани страни, очакваме потвърждение за това, включително да се запознаем с неговото съдържание. Едва след това можем да коментираме", обявиха и от United Group пред "Капитал".

Макар решението все още да не е официално, по информация на "Капитал" основният довод на комисията в полза на сделката е фактът, че комбинацията между "Виваком" и "Булсатком" няма да държи 60% от пазара на доставка на телевизия, каквито са данните на КРС за клиентите на двата оператора. Според регулатора общият им дял ще е далеч по-малък - към 41%, тъй като пазарът е далеч по-голям от официалните проучвания, защото включва и абонатите на стрийминг услуги като Netflix. Комисарите не виждат проблем и за пазара на фиксиран интернет, тъй като абонатите на "Виваком" и "Булсатком" в този сегмент намалявали в периода между 2020 и 2022 г., докато тези на "Йеттел" растяли.

Развръзката, ако решението бъде обжалвано каквито са заявките, ще дойде след няколко месеца. Съдът може да върне за преразглеждане с указания. А в този момент комисарите вече може да са различни и с друга оценка за ефекта върху пазара. Но може и съдът да не види проблем.

Двата оператора в числа и предисторията на сделката

Дългогодишният лидер "Булсатком" вече е номер две на телевизионния пазар, изместен именно от "Виваком", според последните официални данни на КРС за 2022 г.. Заедно двете компании ще държат около 60% от пазара на телевизия по абонати (610 хил. на "Булсатком" и 646 хил. за "Виваком" ), към 57% по приходи, и 37% от пазара на фиксиран интернет. Приходите на "Булсатком" за 2022 г. са 155 млн. лв., а тези на "Виваком" - 1.17 млрд. лв.

Предисторията на сделката започва през септември 2022 г. Тогава Спас Русев влезе в "Булсатком" през регистрираното в Люксембург дружество Viva Corporate, което е собственик на софийското "Вива корпорейт България". Промяната в акционера стана чрез смяна на тогавашните кредитори на компанията - фондовете Blantyre Capital и Black Rock, Европейската банка за възстановяване и развитие (EБВР) и Българска банка за развитие (ББР). Беше сключен нов договор за заем с максимален размер на главницата по него 126.5 млн. евро, т.е. ориентировъчно това е продажната цена на "Булсатком" сега. По тази причина сделката не беше обсъждана и в Комисията за защита на конкуренцията. Впоследствие стана ясно, че за почти същата сума е полученият от United Group (UG) заем към Viva Corporate, с който Русев е финансирал сделката. Тогава в отчета на UG се казваше, че 126.5 млн. евро ще бъдат изискуеми на първата годишнина от сключване на договора за кредит. Уговорката между Русев и UG беше заемът да бъде изплатен чрез продажба на активи. "Виваком" получи 148 базови станции на "Булсатком", оценени на 3 млн. евро, както и оптичната мрежа на оператора за още 87 млн. евро. Оставащите 37 млн. евро по заема щяха да бъдат рефинансирани от търговски банки, се казваше в отчета.

Новината предизвика истинска война в телеком сектора, като от А1 и "Йеттел" обявиха, че с финансирането United Group всъщност придобива "Булсатком". Тогава от групата отхвърлиха твърденията на конкурентите си, като заявиха, че нямат за цел да купуват компанията. Но в края на 2023 г. подадоха официално искане за концентрация.

Пред "Капитал" Русев заяви, че още не може да коментира по същество решението на регулатора. Според него сделката няма финансови параметри за него, тъй като "с нея ще бъде изплатен оставащия дълг към United Group."

"За съжаление малко след като придобих компанията със заем, който аз считах за дългосрочен, се оказа че поради изисквания на кредиторите на United Group се налага по-голямата част от сумата да бъде възстановена незабавно и затова се направи сделката за продажба на мобилната и фиксираната инфраструктура на "Булсатком". А няколко месеца по-късно United Group реши да се възползва от правото си да придобие компанията срещу остатъка от дълга. Аз няма как да се противопоставя на това искане, както и няма как компанията в такъв срок да върне остатъка от заема", коментира още Русев пред "Капитал". Той твърди, че не са верни твърденията, че се опитва да спре сделката, защото тя е влязла в КЗК след като е подписал предварителен договор.
Все още няма коментари
Нов коментар