🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Флотилия от стартъпи иска да подобри глобалните вериги за доставки

Дигиталното сътресение ще се отрази на обичащите хартията спедитори

Тъй като времето за доставка се съкращава, логистиката се нуждае от много повече технологии за веригата на доставки
Тъй като времето за доставка се съкращава, логистиката се нуждае от много повече технологии за веригата на доставки
Тъй като времето за доставка се съкращава, логистиката се нуждае от много повече технологии за веригата на доставки    ©  Reuters
Тъй като времето за доставка се съкращава, логистиката се нуждае от много повече технологии за веригата на доставки    ©  Reuters
Бюлетин: Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Forto изглежда малко вероятно да е технологичен фаворит. Компанията не произвежда устройства, не изгражда мултивселена, не изковава криптовалути и не изстрелва ракети. Въпреки това шестгодишният стартъп от Берлин, чийто основен бизнес е организирането на транспорта на товари от едно място на друго, е успял да набере близо 600 млн. долара от рискови инвеститори. Неговите поддръжници смятат, че фирмата може да разтърси архаичната спедиторска индустрия. Тя е утроила своя бизнес през всяка от последните четири години, хвали си нейният шеф Михаел Вакс, и в момента е един от десетте най-големи спедитори в натоварената търговска верига между Китай и Германия. През март тя обяви ново финансиране в размер на 250 млн. долара при оценка от 2.1 млрд. долара.

Рисковите инвеститори излизат на сцената

Forto не е единственият стартъп за товарни технологии, който привлича вниманието на инвеститорите. Предвид че световните вериги за доставки са затрупани от затруднения, ограничения и други смущения, фирмите за рисков капитал наливат милиарди в компаниите, предлагащи начини за повишаване на ефективността на превоза на товари. Според доставчика на данни PitchBook през 2021 г. фирми, работещи в областта на технологиите за веригата на доставки, са набрали на 62 млрд. долара, над два пъти повече в сравнение с периода преди пандемията през 2019 г. (виж графиката). От тях близо 9 млрд. са отишли за стартъпи в областта на товарните технологии. PitchBook отчита повече от дузина частни товарни технологични "еднорози", оценени на повече от 1 млрд. долара. Вики Кекаровска от консултантската фирма Transport Intelligence очаква още кръгове за финансиране през тази година.

Част от привлекателността се крие в размера на индустрията и потенциала й. Само спедиторският бизнес изкарва 475 млрд. долара годишни приходи, изчислява Armstrong & Associates, изследователска и консултантска фирма в областта на веригите за доставки. По-широкият пазар за "логистика от трети страни", който включва управление на транспорта и складиране, генерира продажби за 1.4 трлн. долара. В същото време транспортът, особено международният, остава технологично изостанал. "Тази индустрия е изцяло офлайн", изумява се шефът на компанията за дигитални превози Freightos Цви Шрайбер. "Вие бихте очаквали, че транспортирането на контейнер ще е също толкова цифрово като резервацията на полет, заявя той, но въобще не е така". Само получаването на оферта може да е главоболие. "На 90% от спедиторите днес все още им отнема един-два дни, за да се произнесат с цена", казва Вакс.

Постепенна промяна

Това започва да се променя отчасти благодарение на нови софтуерни платформи, предназначени за подобряване на процеса на морския превоз на товари. Flexport, цифров спедитор, базиран в Сан Франциско, автоматизира много от процесите във веригата за доставки, които традиционно са се извършвали на ръка, включително предоставянето на цена, попълването на документи и координирането със спедитори и превозвачи по веригата за доставки. Деветгодишният стартъп, който е реализирал приходи от 3.2 млрд. долара през 2021 г., наскоро беше оценен на над 8 млрд. долара. Project44, платформа за визуализация на веригата за доставки от Чикаго, позволява на търговци и брандове да следят етапите в пътуването на своя товар, като например кога е натоварен на кораб, кога напуска пристанището или пристига на крайната си дестинация - всичко това в реално време. Те също така могат да направят промени или да пренасочат пратките при необходимост.

Една от основните функции на тези платформи е възможността за извличане на информация от данни. Големите спедитори и логистични компании обичайно управляват своите доставки през софтуер, известен като система за управление на транспорта (TMS), която проследява пратките по пътя им в логистичните мрежи, от завода до пристанището и в крайна сметка до потребителя. Подобни системи, които съществуват от края на 80-те години на миналия век, са полезна информационна база данни, заявява Еван Армстронг, президент на Armstrong & Associates. Но те не са интелигентни. "Първата стъпка беше да прехвърлим всичко на TMS. Сега следващата стъпка е да се вземат тези TMS и да се направят интелигентни."

Въпреки че последните прекъсвания на веригите за доставки са довели до повишаването на търсенето на логистичен софтуер, те не са основната сила, която стои зад този бум. Експертите са съгласни, че това е Amazon. Електронният гигант "е абсолютно най-важният катализатор за трансформация на веригата за доставки, без съмнение", заявява Джулиън Кунихан от компанията за рискови инвестиции Schematic Ventures. Докато в миналото веригата за доставки се е разглеждала като център за разходи, Amazon я превърна в източник на пари. С увеличаването на доставките на следващия и същия ден очакванията на потребителите са се променили драстично. Тъй като времето за доставка се съкращава, логистиката се нуждае от "много, много повече технологии за веригата на доставки", казва Кунихан.

Необходим е известен скептицизъм. Много от стартъпите изглеждат малко по-различно от утвърдените фирми, които те се опитват да изместят. Големият швейцарски спедитор Kuehe + Nagel е инвестирал силно в цифровизацията, дори и да не "пеят и танцуват, че са "цифров" спедитор", както признава Шрайбер от Freightos. C. H. Robinson, голяма американска логистична компания, е "в действителност цифров брокер на товари", заявява Армстронг. И въпреки че някои от големите традиционни компании разчитат на остарели технологии, добавя той, те имат много по-голям мащаб от всички нови. Това им позволява да осигурят по-ниски цени от океанските лайнери, въздушните спедитори и други превозвачи.

И все пак, както посочва Кекаровска, стартъпите имат шанс. Спедиторският пазар остава силно фрагментиран, така че не се налага те да се изправят срещу огромен утвърден оператор. DHL и Kuehe + Nagel, двата най-големи брокера, имат общ световен пазарен дял от едва 6%. Въпреки стремежа си към цифрови технологии, технологичните способности на традиционните играчи оставят много възможности за подобрение. От 20-те най-големи утвърдени спедитори 15 очевидно използват една и съща готова TMS, за да управляват пратките си.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved