Земеделие

Земеделски евросубсидии за 390 млн. лв. ще се забавят за догодина

Месец след началото на приема на проекти ще се променят ключови изисквания към фирмите кандидати за нови преработвателни фабрики

Деница Ватева

Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Малко повече от месец след като бе обявен стартът на кандидатстване за близо 390 млн. лв. от програмата за селските райони по ключовата схема за инвестиции в преработка на земеделска продукция, приемът на проекти ще бъде спрян. Причината - критериите за подбор ще бъдат променяни заради "необходимостта от прецизиране на текстовете, възникнала в хода на преговорите с ЕК", става ясно от информация на агроминистерството. Казусът засяга изискването до евросубсидиите да бъдат допускани само дружества с тригодишна корпоративна история. А обещанието е забавянето на състезателната процедура да бъде до средата на октомври. Това ще отмести и крайният срок за подаване на проекти до февруари следващата година.

Проектите за преработка заедно с тези за инвестиции за земеделски стопанства са най-големият финансов ресурс, до който агробизнесът има достъп през последните 5-6 години. Първоначално се предвиждаше те да стартират през пролетта с общ бюджет над 800 млн. лв., но кандидатстването бе забавено с няколко месеца. И по двете схеми има напрежение заради залаганите критерии и приоритети.

Фалстарт

След отлагане с няколко месеца в средата на август започна кандидатстването за 387.2 млн. лв. от Програмата за развитие на селските райони, предназначени за инвестиции в преработка на земеделска продукция, като крайният срок за това бе 17 декември. Традиционно това е една от най-атрактивните за бизнеса схеми, като по нея може да се получат до 5.8 млн. лв. за модернизация на производствени сгради, покупка на машини и оборудване и др.

През тази седмица обаче стана ясно, че приемът на проекти ще бъде спрян след преговори с ЕК, става ясно от информация на земеделското министерство. Става въпрос за ключово изискване към кандидатите - в момента проекти по програмата могат да бъдат подавани само за обекти за преработка, които имат тригодишна бизнес история. Идеята на това правило беше да бъде насърчено подпомагането на фирми, които имат някакъв опит, на фона на стотиците одобрени проекти в миналото от стартиращи дружества, чиято ефективност изглежда под съмнение. Но още с предлагането на критерия се създаде напрежение сред браншовите организации, като становищата бяха разнопосочни - от това той въобще да не се прилага до това фирмите с доказан бизнес да имат предимство при кандидатстването, но да не се ограничават новите дружества.

От информацията на агроведомството не става ясно дали сега Брюксел смята, че въпросното изискване е дискриминационно към по-младия бизнес, както и дали критерият ще отпадне, или ще бъде променен. Очаква се в началото на октомври новите изисквания за подбор на проекти да бъдат публикувани за обществено обсъждане, а от 15 октомври отново да се приемат проекти за преработка. От уточняващо съобщение на агроведомството от вторник става ясно, че се очаква кандидатите да могат да подават документи до края на февруари 2022 г., което ще забави схемата с над два месеца.

Няколко забавяния

Настоящото забавяне при приема на проекти ще бъде третото за тази схема за подпомагане, след като първоначално беше обявено, че тя ще стартира през пролетта, а след това - през юли.

От 2021 г. трябваше да стартира новият програмен период в земеделието, но заради зациклилите преговорите между държавите членки по Общата селскостопанска политика на ЕС бе въведен двегодишен преходен период, в който в отделните страни се удължават предходните програми за развитие на селските райони, но с допълнителен бюджет, включващ и евросредства по линия на инструмента на ЕС за възстановяване. Така България ще разполага с близо 760 млн. евро за 2021 и 2022 г. Сегашната спряна програма реално е с тези нови средства.