Земеделците могат да получат до 500 хил. лв. за иновации в селското стопанство

• Земеделците може да получат 525 млн. лв. по плана за възстановяване
• Компаниите могат да получат до 500 хил. лв. за иновации

Основният фонд за реализацията на ОСП е Европейският земеделски фонд за развитие, чийто бюджет е 95.5 млрд. евро. Той е и главен източник за финансиране на локалните програми за развитие на селските райони (ПРСР) в страните от съюза. Значителни инвестиции се очакват и по линия на инструмента на ЕС за възстановяване, който се реализира чрез Плановете за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

За 2023 г. нашите земеделски производители могат да се възползват от предстоящите приеми по ПРСР и ПВУ с няколко покани, които се очакват през есента:

• "Инвестиции в технологична и екологична модернизация", с бюджет от 318.1 млн. лв. и безвъзмездна финансова помощ (БФП) 50% от стойността на проекта. Максимален размер на помощта - 500 хил. лв.

Проектите ще получат бонус от 10 точки (от общо 95), ако предвиждат минимум 50% от разходите да са за активи, осигуряващи опазване на компонентите на околната среда и смекчаване на последиците от климатичните промени, въвеждащи иновативни автоматизирани цифрови технологии за оптимизиране на почвените обработки, употребата на торове и препарати за растителна защита; превенция от градушки, измръзване, засушаване; мобилни кланични пунктове; софтуер и/или хардуер за събиране, обработка и анализ на данни и информация за процесите в стопанството и тяхното оптимизиране; автоматизация и роботизация на отделните фази на производствените процеси в растениевъдството и животновъдството; производство на енергия от ВЕИ за собствено потребление, включително такива, използващи биомаса, и др.

• BG-RRP-6.005 "Инвестиции, свързани с ефективно използване на вода в земеделските стопанства" с бюджет 99.7 млн. лв. БФП: 50% от стойността на проекта. Максимален размер на помощта - 650 хил. лв.

Инвестициите по проектите трябва да се насочат в оборудване и машини за поливни системи в стопанствата, включително високоефективни инсталации за дъждуване, системи за капково напояване и други системи за ефективно използване на водния ресурс в процеса на напояване; инсталации за пречистване и рециклиране на отпадни и входящи води, и за повторно използване на води; оборудване/съоръжения за прилагане на иновативни технологии за пестене на вода; съоръжения за съхраняване на вода - резервоари, цистерни и др.; Системи за автоматизирано напояване, включващи цифрови и роботизирани решения.

Кандидати и по двата приема могат да са регистрирани земеделски производители за настоящата и за предходните три стопански години. Няма изискване за минимален стандартен производствен обем (индикатор за размера на земеделското стопанство), като приемите се очаква да бъдат при значително облекчени условия.

Друг инструмент за подпомагане внедряването на иновации са и европейските цифрови иновационни хъбове. Необходимостта от цифровизация и внедряване на нови технологии в селското стопанство провокираха ЕС да предвиди поне един от хъбовете във всяка държава да бъде ориентиран именно към този сектор. Агрохъбовете имат за цел да насърчават внедряването на иновативни технологии и цифровизацията и преминаването към "умно" земеделие, като формират едно гише за услуги като обучение, консултации, демонстрации и тестове.

Създаденият в България Европейския цифров иновационен хъб - "Агрохъб.БГ", е одобрен по програма "Цифрова Европа" с проект AgroDigiRise и ще предоставя обучения в дигитални умения, съдействие за формиране на партньорства, както и достъп до демонстрационни центрове, където земеделските стопани могат да разгледат и тестват различни нови технологии. Затова сред съоснователите му са "Ондо солюшънс", "Технологика", "Бивайн" и др., които предоставят различни иновативни решения, едно от които е за автоматизиране на напояването, прецизното торене и климат контрол на открити площи и оранжерии.

Финансиране има и за разработчицитена иновативни решения в областта на земеделието и животновъдството. Скоро се очаква да отвори процедура за "Разработване на иновации в предприятията", фокусирана към петте тематични области на Иновационна стратегия за интелигентна специализация 2021 - 2027 (ИСИС 2021 - 2027) - "Информатика и ИКТ", "Мехатроника и микроелектроника", "Индустрии за здравословен живот, биоикономика и биотехнологии", "Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика" и "Нови технологии в креативни и рекреативни индустрии". Бюджетът е 127 млн. лв., като максималното финансиране на проект ще е от 250 хил. лв. до 500 хил. лв., в зависимост от категорията на предприятието кандидат.

За по-ранните фази на разработка се чака и сесия на Националния иновационен фонд, който миналата година финансира например българския робот за плевене RoboWeeder. Най-обещаващите решения с доказуема световна технологична новост и пазари могат да потърсят финансиране до 2.5 млн. евро с грант и до 15 млн. евро с дялово участие и чрез акселератора към Европейския съвет по иновации(EIC). Не случайно сред предизвикателствата, които програмата цели да реши за 2023 г., е поставен фокус и върху иновативните технологии за устойчиво земеделие - една симбиоза между традициите, технологиите и иновациите.

Рубриката се подготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП)