Месечни новини за агробизнес и финансиране от ЕС

Какво се случи през февруари в земеделския сектор

Румяна Гочева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Нов месец, нови възможности за финансиране - така може да се обобщи изтеклият февруари за земеделието. Средствата са насочени към различни сектори на селското стопанство, а общото помежду им е, че парите идват от Брюксел - под формата на единно плащане на площ или пък чрез стандартното кандидатстване с проекти.

Въпреки това месецът не мина без напрежение и блокади. Земеделците отново протестираха и блокираха част от ключови пътища и магистрали в страната, а някои от исканията им се оказаха толкова разнопосочни, че дори разделиха бранша. Какво бе постигнато в крайна сметка - по-долу в бюлетина.

В седмицата на Трифон Зарезан, разбира се, на фокус бе българското вино. Може да прочетете какво се случва със сектора и неговите пазари, кои са избите с най-големи приходи и защо вносът расте, а консумацията намалява.

В бюлетина за февруари ще прочетете още:

Защо Брюксел се отказва от намаляването на пестицидите;
При какви условия фермерите ще могат да сеят на земята под угар;
Откога дроновете "влизат" в земеделието и защо това е полезно.

Редактор на бюлетина: Ани Коджаиванова

// Финансиране

Високи ли са рентите на земеделската земя в България

Фермерски протести в България осветлиха един интересен въпрос - този за рентите на земеделските земи, които според земеделците са твърде високи. Дали това е така може да покаже само сравнението: Според данните на Евростат България е на 5-о място в ЕС по ниво на рентите. За близо 12 години наемите са скочили над два пъти, но само през 2022 г. ръстът е над 20% на годишна база. Още по темата - тук.

Пчеларите ще може да кандидатстват за 6.29 млн. лв. европодпомагане през февруари - срокът за това изтича на 22 февруари, подаването на заявления става само през системата за електронни услуги.

Фонд "Земеделие" изплати близо 116 млн. лв. субсидии за животновъдството, като плащането е по десет схеми - в края на м.г. бяха преведени 550 млн. лв. по схемата "основно подпомагане на доходите за устойчивост", позната като "единно плащане на площ".

// Земеделски бизнес

Какво се договориха (част от) протестиращите фермери и правителството

Помощи за зърнопроизводителите ще има с три вариации за ставки според размера на фермите. Най-малките с обработваема земя до 3 хил. дка няма да доказват загуби. От останалите ще се иска да докажат загуба от реколтата, засята през 2022 г. и придобита и реализирана през 2023 г. Още по темата тук.

Парламентът пое към разрешаване на пръскането с дронове в земеделието - промените са записани в Закона за защита на растенията, който бе приет на първо четене от Народното събрание в началото на февруари.

България и още 16 държави искат разяснения на сателитния контрол върху земеделието - те настояват въведената през 2023 г. система да бъде подложена на допълнително обсъждане и изясняване, а м.г. да се счита за изпитателна, без да се налагат финансови санкции.

Държавите в ЕС имат 15 дни да поискат изключение от екоправило за фермерите - то изисква минимум 4% от обработваемата земя да бъде оставена като непроизводствена с цел запазване на почвения потенциал.

Еврокомисията се отказва от намаляването на пестицидите - според председателя Урсула фон дер Лайен това е жест към протестиращите земеделци, които недоволстват срещу високите екоизисквания.

Фермерите ще могат да сеят на земята под угар, но на по-малка площ - решението е по искане на фермерски организации, които се противопоставят на високите климатични изисквания на ЕС.

//Видеопоредица

Биологичното растениевъдство - общи изисквания, почва, семена, торене

Трети епизод от видеопоредица на "Капитал", съфинансирана от ЕС - "БИОлогика", за биологичното земеделие, е посветен на общите изисквания за биорастениевъдство. Може да го гледате тук.

// И още от ЕС

Ваучери за обучения по цифрова компетентност - за кого и как - обученията се провеждат от Агенцията по заетостта, а успешно завършилите получават сертификат за ниво - базово, средно, напреднало и високо специализирано.

Фирмите могат да кандидатстват за ваучери до 3500 евро за регистрация на марки и дизайни - размерът на подпомагането зависи от дейността, която покриват ваучерите. Кандидатстването ще продължи до 6 декември 2024 г.

Планът за възстановяване: защо още чакаме второто плащане - ако България продължава със сегашния темп, поне 1.6 млрд. евро, или последните три плащания от плана, са под риск.

Изграждането на осем иновационни хъбове ще бъде подкрепено с 52 млн. лв. - те ще подпомагат бизнеса и ще предлагат услуги в областта на дигиталните, зелените технологии и др. Кандидатстването ще продължи до 16.30 ч. на 18 март 2024 г.

// Ако сте пропуснали

Славното минало и трезвото настояще на българското вино

През 80-те и 90-те години България е сред топ износителите на вино в света, включително във Великобритания и други западноевропейски страни. Днес обаче експортът е минимален, въпреки че качеството никога не е било по-добро. А причините за това са липса на маркетинг, малки обеми, скъпа продукция и т.н. Тук ще прочетете как България стана топ износител на вино през 80-те, а в линковете по-долу - и останалата част от историята.

Новото българско вино: качествено, но без пазар навън - въпреки че качеството е много добро, износът на българско вино е на минимума си, а причините са много и комплексни.

Вътрешният пазар на вино: ниска консумация и растящ внос - за 20 години производството на българско вино се е свило наполовина, а вносът настига износа.

Кои са водещите винарни в България - българската изба с най-големи приходи от продажба на вино е "Винекс-Славянци".

(Подкаст) За българското вино и (не)възможните му пазари - през 80-те години на миналия век България е топ износител на вино в света. Днес външните пазари са свръхконкурентни, а българското вино много трудно намира място на тях въпреки доброто му качество.